О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 385
София, . 16.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 15.05.2009година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 107 /2009 година
Производството е по чл.278 и сл. ГПК, във вр. с чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Б. И. Б. от гр. В. против въззивно определение на Варненския апелативен съд № 5 от 09.01.2009 год., постановено по ч.т.д. № 504/2008 год., с което е потвърдено определение на Варненския окръжен съд № 252 от 13. 11.08 год. по ф.д. № 2775/2002 год. за оставяне без разглеждане, като процесуално недопустима подадената на 28.10.2008 год. от настоящия частен жалбоподател молба за промяна на отразените в удостоверение за актуално състояние на ТД ”О” ООД обстоятелства.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон. Частният жалбоподател твърди, че произнесеното от въззивния съд определение е извън процесуалния порядък за неговото правно основание и цели да заобиколи разпоредената от чл. 297 ГПК обвързваща сила на съдебното решение, поради което иска отмяната му.
В депозираното, съобразно с императивно разпореденото от с чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК изложение към частната жалба, приложното поле на касационното обжалване е обосновано с недопустимостта на постановеното определение, като са развити подробни съображения относно правното значение на диспозитивното начало в гражданския процес и липсата на правна възможност да започне съдебно производство при отсъствие на молба от заинтересованото лице, както, според частният жалбоподател, е процедирано в разглеждания случай. Поради това според последния, произнасяйки се извън материализираното в молбата му от 28.10.2008 год. искане, с което изрично е бил сезиран, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с постоянната практика на ВКС, израз на която са приложените в препис решения : № 2139/1978 год. по гр.д. № 931/78 год. на І-во г.о.; № 75 от 15.08.88 год. по гр.д. № 26/88 год. на ОСГК; № 3549/78 год. по гр.д. № 1569/78 год. на І г.о. и № 2217/19.05.80 год. по гр.д. № 600/80 год.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид въведените от частния жалбоподател доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278 ал.2 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба с вх. № 225 от 16.01.2009 год. е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Същата, обаче, не следва да бъде разгледана по същество, тъй като не е налице поддържаното от частния жалбоподател основание за допустимост на касационното обжалване, което с оглед твърдяното в приложеното по реда на чл.284, ал.3,т.1 ГПК изложение противоречие с цитираната практика на ВКС, следва да бъде квалифицирано по чл.280, ал. 1, т.1 ГПК.
Безспорно е, че въпросът за начина на започване на съдебното производство и обусловеността на защитата на накърненото право от волята на лицето, легитимирано да я търси-същността на диспозитивното начало в гражданския процес, е съществен процесуалноправен по вложения от законодателя в чл.280, ал.1 ГПК смисъл.
Наистина в случая той не е изрично и прецизно формулиран от настоящия частен жалбоподател, но възможността същият да бъде изведен от съдържащото се в обстоятелствената част на частната жалба и изложението към нея, обосновава правен извод, че главната предпоставка за допускане на касационно обжалване, въведена от законодателя с чл.280, ал.1 ГПК не е налице.
За да постанови обжалваното определение Варненският апелативен съд е счел, че молбата, с която ВОС е сезиран от страна на настоящия частен жалбоподател за удостоверяване актуалното състояние на ”О” Е. всъщност, доколкото е налице позоваване на осъществени от регистърния съд предходни вписвания на новонастъпили за ЮЛ-търговец, правно и структурно обособено в Е. обстоятелства по партидата му в съответния търговски регистър, съдържа искане за регистриране промяна в представителството на последното, но като заявено от неоправомощено по см. на чл.600, ал.1,т.1 ГПК лице се явява недопустимо.
Допълнително в подкрепа на изложеното са наведени и съображения относно липсата на компетентност за ВОС да извърши исканото вписване в Търговския регистър.
Следователно от мотивите на въззивния съд, изложени в съобразителната част на обжалваното определение е видно, че въпросът за начина на започване на съдебното производство и обусловеността на защитата на накърненото право от волята на лицето, легитимирано да я търси въобще не е бил обсъждан. Вярно е, че същият е бил поставен, макар и в известна степен хипотетично във въззивната частна жалба на настоящия частен жалбоподател, съдържанието на която е възпроизведено в разглежданата понастоящем, но необсъждането му от страна Варненския апелативен съд се явява нарушение на процесуалния закон, което е основание за неправилност по см. на чл.281 ГПК, във вр. с чл.278, ал.4 ГПК, но е ирелевантно за допустимостта на частната жалба до разглеждане по същество-чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК.
Или обстоятелството, че подадената от настоящия частен жалбоподател молбата вх. № 2775/ 28. 10.2008 год. е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима по съображения, че изхожда от неоправомощено да поиска вписване на новонастъпили за търговеца „О” Е. обстоятелства, лице и е счетено, че настъпилата промяна в собствеността и представителството на притежаващото 100 % от капитала на последното ЮЛ- „Г” Е. не води автоматично до промяна и във вписванията отразени по партидата първото ЮЛ, обосновава правен извод, че постановеното определение на Варненския апелативен съд , като краен резултат не е последица от произнасяне на същия по поставения от частния жалбоподател въпрос.
Отделен в тази вр. остава и въпросът, че в правомощията на всеки съд е да установи действителното искане, съдържащото се в адресирана до него молба за защита и съдействие по см. на чл.2 ГПК и когато същото е неясно формулирано, както е в разглеждания случай, в който е налице смесица на исковия с охранителния процес и произтичащите от двете производства правни последици, последният, за да даде съответното разрешение е длъжен да съобрази изложените в обстоятелствената част на същата факти и обстоятелства и заявен петитум, което не е нарушение на диспозитивното начало.
Водим от горното, настоящият състав на второ отделение на ВКС, търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Варненския апелативен съд № 5 от 09.01.2009 год., по ч.т.д. № 504/2008 год. по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: