О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 406
София, . 23.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 15.05.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 153 /2009 година
Производството е по чл. 274, ал.2 пр.1 във вр. с ал.1,т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на ТД ”А” Е. , гр. С. против разпореждане на Софийски градски съд № 18 от 11.07.2008 год., постановено по гр.д. № 427/2008 год., с което е оставена без разглеждане, като просрочена, частната жалба на същото ТД срещу определение на СРС от 17.12.2007 год. по гр.д. № 28685/2007 год. и е разпоредено връщането и на нейния подател.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му.
Частният жалбоподател поддържа, че при липсата на получена призовка за доброволно изпълнение, началото на срока по чл.244, ал.1 ГПК /отм./ за него, като длъжник не е поставено, поради което при броенето на този преклузивен срок неправилно СГС е приложил процесуалното правило на чл.33, ал.3 ГПК/ отм./.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страната, във вр. с инвокираното оплакване и провери правилността на обжалваното разпореждане, съобразно правомощията си по чл.278 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на последващ инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Обстоятелството, че предмет на същата е определение, преграждащо по – нататъшното развитие на делото, подлежащо за първи път на разглеждане по реда на чл.274, ал.1 ГПК, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл.280 ГПК, във вр. с чл.278, ал.4 ГПК не намира приложение и за настоящата инстанция отсъства задължение да проверява наличието на установените в чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на искането обжалване.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
За да постанови обжалваното разпореждане и да остави без разглеждане частната жалба на ТД ”А” Е. , гр. С. срещу постановеното по реда на чл.242, ал.1 ГПК/ отм./, във вр. с чл.237, ал.1, б.”ж” ГПК/ отм./ определение на СРС по гр.д. № 28685/2007 год., въззивният съд е счел, че същата е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.244, ал.1,изр.2 ГПК/ отм./ .
При обосноваване на крайния си правен извод за недопустимост на частната жалба на длъжника, СГС е съпоставил датата на получаване призовката за доброволно изпълнение от страна на последния -19. 11. 2007 год., приложена в заверен препис и датата на депозиране частната жалба в канцеларията на СРС – 25.01.2008 год.
Определението е неправилно.
От приложената по делото в заверено ксерокс копие призовка за доброволно изпълнение по изп.д. № 2* с изх. № 02813/ 16. 11. 2007 год. на ЧСИ Х. Д. се установява, че същата не е връчена на настоящия частен жалбоподател, тъй като име и подпис на получателя липсват.
Несъмнено е, че само положеният подпис на връчителя на същата- Т. Н. С. не е достатъчен за да удостовери и факта получаването и от адресата- длъжник, тъй като в случая са приложими общите правила на чл.45-51 ГПК/ отм./.
Следователно за начало на срока по чл.244, ал.1,пр.2 ГПК/ отм./ не следва да се смята датата 19.11.2007 год., вписана от връчителя на призовката за доброволно изпълнение, като дата на поканване на длъжника да изпълни, поради което и при липсата на ангажирани по делото, съобразно въведената от ГПК/ отм./ доказателствена тежест, доказателства относно конкретна датата на надлежно връчване на същата на ТД ”А” Е. , следва да се приеме, че преклузивният срок за упражняване правото на частна жалба на последното, към датата на депозирането и в канцеларията на СРС не е изтекъл и като не е съобразил горното въззивният съд е постановил необоснован съдебен акт, който следва да бъде отменен.
Именно защото моментът, от който длъжникът се счита уведомен за издадения срещу него по реда на чл.242, ал.1 ГПК /отм./ изпълнителен лист е призовката за доброволно изпълнение, затова и законодателят в чл.244, ал.1,пр.2 ГПК/ отм./ е предвидил, че този момент поставя и началото на срока за обжалване разпореждането за издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното, настоящият състав на второ отделение на ВКС, търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА разпореждане на Софийски градски съд № 18 от 11.07.2008 год., по ч.гр.д. № 427/2008 год., по описа на с.с.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за разглеждане по същество подадената от ТД ”А” Е. , гр. С. частна жалба вх. № 4129/25.01.2008 год.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: