О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 626
гр. София, 18.08.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети август през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 555 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. С. К. от гр. А. чрез процесуалния си представител адв. П срещу определение № 127 от 19.02.2010г. по ч. гр. д. № 8/2010г. на Ловешки окръжен съд, Гражданска колегия, с което е оставена без уважение частната жалба на В. С. К. против определение № 256 от 25.06.2009г. по гр. д. № 475/2009г. на Троянски районен съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на установителния иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК и иска за отмяна на нотариален акт № 69/1999г., нотариален акт № 168/1999г. и нотариален акт № 49/2000г., всички на Съдията по вписванията при Троянски районен съд, предявени от В. С. К. против И. Р. В. и Н. Ц. К..
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради незаконосъобразност и необоснованост. В частната касационна жалба и допълнително уточнение са релевирани доводи за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 3 ГПК – определението на Ловешки окръжен съд е постановено в противоречие с практиката на ВКС /определение № 53/21.06.1984г. по гр. д. № 50/1984г., ВС, І г. о., решение № 1500/26.07.1999г. по гр. д. № 286/1999г., ВКС, ІV г. о. и решение № 465/16.03.1961г. по гр. д. № 58/1961г., ВС, І г. о./; въпросът за допустимостта на иск за установяване, че протокол за обстоятелствена проверка е неистински документ, с невярно съдържание и правният интерес за неговото предявяване. Частният жалбоподател моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен и делото да бъде върнато за разглеждане по същество от друг състав.
Ответникът И. Р. В. от гр. А. оспорва частната касационна жалба и поддържа становище за правилност на направения от съдилищата извод за недопустимост на установителния иск за неистинност на протокола от 19.05.1999г. от съдия по вписванията и за отмяна на нотариалните актове. Инвокира доводи, че исковете са недопустими, тъй като с протокола не се създават права, нито се отричат права, чрез съществуването му не може да възникне гражданскоправен спор, нотариалният акт, издаден въз основа на протокола, не разполага с материална доказателствена сила, липсва надлежна пасивна легитимация в процеса поради това, че протоколът не е свързан с взаимоотношенията между И. Р. В. и ищеца.
Ответникът Н. Ц. К. от гр. А. не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да остави без уважение частната жалба срещу определението за прекратяване на производството и по този начин да потвърди определението на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 4 от ГПК е недопустим поради следното: 1/ констативният нотариален акт за собственост и протоколът с показанията на свидетелите, които са разпитани по молбата за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, не пораждат правото на собственост, а само я констатират, поради което всяко трето лице, на което се противопоставя тяхната доказателствена сила, може да доказва, че посоченото в тях лице не е собственик на имота, като за това доказване не важат правилата за оспорване истиността на официален документ; 2/ по отношение на протокола от 14.05.1999г. съдът не е обвързан с доказателствената му сила, а следва да я прецени по свое убеждение съобразно данните по делото; в този смисъл съдът е взел предвид решение № 1322/08 от 17.02.2009г. по гр. д. № 5586/2007г. на ВКС, с което предявеният от В. С. К. и Т. В. С. против И. Р. В. ревандикационен иск е отхвърлен поради това, че констативният нотариален акт № 69/14.05.1999г. удостоверява действително притежаваното от Н. К. право на собственост върху целия недвижим имот /терен и сгради/, придобити по давност.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за спора, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Предвид инвокираните от частния жалбоподател доводи и данните по делото релевантният за делото въпрос е процесуалноправен и се отнася до допустимостта на иска за установяване, че издаденият на основание чл. 483, ал. 2 ГПК /отм./ протокол за обстоятелствена проверка за придобиване собствеността върху недвижим имот по давност е неистински документ, с невярно съдържание и до правния интерес за неговото предявяване.
Предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение не са налице. По релевантния за спора процесуалноправен въпрос е формирана трайноустановена съдебна практика в смисъл, че искът за установяване, че издаденият на основание чл. 483, ал. 2 ГПК /отм./ протокол за обстоятелствена проверка за придобиване собствеността върху недвижим имот по давност е неистински документ, е недопустим, тъй като констативният нотариален акт по чл. 483, ал. 2 ГПК /отм./, издаден въз основа на обстоятелствена проверка чрез разпит на свидетели не създава права, а само установява такива, ако съществуват, и има само оповестително действие. Ако такива права не съществуват, правният интерес на ищеца е да установи или че той е собственик на имота, или че ответникът, който се е снабдил с констативен нотариален акт, не е собственик на имота. Собственикът на недвижим имот може да предяви иск за защита правото си на собственост против лицето, в чиято полза е издаден по обстоятелствена проверка нотариален акт за собственост на същия имот, като при уважаване на предявения иск нотариалния акт се отменява. В този смисъл е последователната съдебна практика на ВКС, между която е и задължителната такава – Тълкувателно решение № 178/30.06.1986г. по гр. д. № 150/1985г., ВС, ОСГК.
Налице е задължителна съдебна практика, обективирана в горепосоченото тълкувателно решение и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 976 от 17.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2769/2008 г., I г. о., ГК, по въпроса за вида на констативния нотариален акт по чл. 483, ал. 2 ГПК /отм./ като писмено доказателство, съгласно която издаденият по чл. 483, ал. 2 ГПК /отм./ констативен нотариален акт е официален удостоверителен документ и има посочената в чл. 143 ГПК /отм./ доказателствена сила, като при оспорването му съгласно чл. 154, ал. 3 ГПК /отм./ тежестта за опровергаване на придобивното основание пада на страната, на която този нотариален акт се противопоставя. Релевантният за настоящия спор процесуалноправен въпрос относно правния интерес за предявяване на иска е решен в съответствие с постоянната практика на ВКС по иска за установяване истинността или неистинността на един документ. Когато страна по делото не е оспорила истиността /автентичност или верност/ на един документ в съответния срок и този документ е с правно значение, допустимо е установяването на неговата истинност или неистинност да се извърши в отделно самостоятелно производство. Правният интерес от оспорване на този документ е налице, докато производството по материалноправния спор за собственост на имота е висящо и се изразява в спиране на делото, а ако не бъде спряно и бъде установена неистинност на документа – да бъде отменено влязлото в сила решение. Недопустимо е след влязло в сила съдебно решение по ревандикационен иск, който е отхвърлен поради това, че ищецът не е собственик на имота, тъй като собствеността е придобита по давност от ответника, да бъде предявен иск за установяване неистинността на протокола за обстоятелствена проверка с цел при евентуално негово уважаване влязлото в сила решение да бъде отменено, а искът уважен. Оспорването на документа е несвоевременно, поради което и предявеният установителен иск е недопустим.
Поради липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 127 от 19.02.2010г. по ч. гр. д. № 8/2010г. на Ловешки окръжен съд, Гражданска колегия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: