О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N579
София, 02.09. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 267/2009 година
Производство по чл.288 ГПК във вр. с чл.280, ал.1, т.3 ГПК..
Образувано е по касационна жалба на Е. “И”, Холандия и по касационна жалба на“Л” О. , гр. Б. срещу решение № 222 от 08.12.2008 г. по гр.д. № 565/2008 г. на Бургаския окръжен съд, с което се оставя в сила решение № 341 от 18.05.2007 г. по гр.д. № 1150/2006 г. на Бургаски районен съд, с което е отхвърлен иска на Г. Д. А. В. ден Х. , действаща като едноличен търговец с фирма “И” със седалище и адрес на управление Холандия, О. 44 срещу “Л” О. за заплащане на възнаграждение по договор за посредничество за сумата над 2 962.19 лв. до предявения му размер от 7 393.04 лв., представляваща левовата равностойност на 3 780 евро поради извършена съдебна компенсация по релевираното от ответника и настоящ касатор възражение за прихващане със сумата 4 430.85 лв., представляваща обезщетение за договорно неизпълнение, както и иска по чл.92 ЗЗД, предявен като частичен за сумата 7 393.04 лв.
В касационната жалба на Е. “И” се поддържат оплаквания за неправилност на решението в отхвърлителната му част поради наличието на всички визирани в чл.281, т.3 ГПК основания.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи селективния критерий на чл.280, ал.1,т.3 ГПК по отношение на материалноправния въпрос относно обема на задълженията на търговския посредник, по който въззивният съд се е произнесъл, като поддържа, че повдигнатият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото
Касаторът “Л” О. обжалва решението в осъдителната му част с оплакване за допуснати от въззивния съд на такива съществени процесуални нарушения, които са довели до неговата недопустимост.
В изложението на касатора, депозирано съобразно изискванията на чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че въззивната инстанция се е произнесла по непредявен от ищцата иск, присъждайки й възнаграждение за сключването на сделка, каквото не е било претендирано с исковата молба.
В депозирания по реда на чл.278 ГПК писмен отговор касаторът Е. “И”, Холандия оспорва допустимостта на касационното обжалване в посочената от “Л” О. част на въззивното решение, като по същество изразява и становище за неоснователност на наведените с касациноната жалба отменителни осонвания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
С обжалваното решение е прието за установено, че между страните по спора е сключен договор за посредничество, по който ответникът възложил на ищцата да извърши проучване на пазара в З. Е. за реализация на лавандулово масло и други производи на възложителя, да намери клиенти, да подготви базата за сключване на договори и да осигури връзката на възложителя с трети лица за износ на посочените стоки, като за всяка сделка, сключена с посредничество на ищцата е уговорено да й се заплаща възнаграждение в размер, определяем съобразно реализираната цена на продаденото масло. Прието е за установено, че ищцата посредничила при установяване на търговски правоотношения между ответника и немска фирма по договор за продажба на произвежданите от ответника стоки, но от изпратените от ответника три партиди одобрена била само стоката по последната от тях, а поради констатирано превишаване на допустимата норма на перокиса в лавандуловото масло тази по първите две партиди била върната обратно от купувача на ответника. Рекламацията от немска страна била извършена поради отклонение в качеството на стоката спрямо установените с Е. фармакопея изисквания, ратифицирана от българска страна след като процесното масло било произведено. Изложени са съображения, че посредницата не е известила възложителя за изискванията на европейския пазар относно установените с Е. фармакопея норми и поради това последният не дължи заплащане на възнаграждение за върнатото от немската фирма лавандулово масло поради съществуващите недостатъци. и с оглед на неизпълнение на това й договорно задължение отхвърлил иска за заплащане на възнаграждение за доставеното от ответника лавандулово масло по първите две партиди. Счетен е за основателен иска по отношение на реализираната трета продажба на 1 080 кг. масло, но след извършено прихващане на дължимото по тази продажба възнаграждение с вземането на ответника за обезщетение за претърпените вреди, изразяващи се в направените от него митнически и транспортни разходи за връщане на лавадуловото масло по първите две партиди, същият е уважен в размер на по-малката от двете суми.
Касационната жалба на Е. “И”, Холандия е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е редовна, а с оглед изложението на касатора и предвид данните по делото, касационното обжалване е допустимо на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Според доктрината и съдебната практика посредничеството следва да се разглежда като чиста фактическа дейност, която се изразява в съдействието на търговския посредник за сключването на сделки. Основанието за това разбиране е дефинираното в чл.49 ЗЗД понятие за “търговски посредник”, според което той е търговец, който по занятие посредничи за сключване на сделки. Посоченото легално определение на понятието „търговски посредник“ макар и да дава основание посредничеството да се разглежда като чисто фактическа дейност, не дава отговор на въпроса относно нейния обхват и включва ли се в задължението на посредника изискването да съблюдава интересите на страните, като ги информира относно обстоятелства, които биха могли да повлияят върху техните волеизявления при сключване на сделката и/или на нейното съдържание или задължението му се изчерпва със свързването на двете страни и създаването на условия за сключване на договор между тях.
В съдебната практика липсва произнасяне по повдигнатия от касатора въпрос, поради което настоящата инстанция приема, че е налице соченият от него селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, обуславящ извода за допустимост на касационно обжалване на въззивното решение в посочената му част.
2. Касационната жалба на “Л” О. е подадена от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК и е редовна, но с оглед изложението на касатора и предвид данните по делото, настоящият състав намира, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част.
Твърденията за недопустимост на въззивното решение е основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 от ГПК, но разглеждането му е предпоставено от наличието на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Касаторът е посочил хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК – въпросът с произнасянето по претенция за заплащане на възнаграждение за сделка, която не е посочена в исковата молба според него е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Така повдигнатият въпрос е свързан с правилното приложение на процесуалния закон от съответния съдебен състав и е относим към правилността на обжалваното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и към установената от законодателя в чл.280, ал.1, т.3 ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване. Последната е налице само когато произнасянето по конкретния, посочен от касатора процесуалноправен въпрос или материалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго, няма съдебна практика или когато ако има такава, тя е неправилна или не отговаря на дадения етап от развие на обществото, какъвто несъмнено не е разглежданият случай.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ отделение при Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 222 от 08.12.2008 г. по гр.д. № 565/2008 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която се оставя в сила отхвърлителната част на решение № 341 от 18.05.2007 г. по гр.д. № 1150/2006 г. на Бургаски районен съд по предявените от “И” , Холандия искове.
УКАЗВА на касатора Г. Д. А. В. ден Х. , Е. с фирма “И”, Холандия със съдебен адрес гр. А., ул.”Т” № 32, ет.1, ап.2, адв. Д в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 159.24 лв., като в същото се посочи, че в противен случай делото ще бъде прекратено.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му от “Л” О. част.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на Председателя на ІІ т.о за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: