О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 725
София,20.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тридесети октомври две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 915/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Т” ООД против решение № 72 от 30.07.2009 г. по т.д. № 158/2009 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 4 от 17.06.2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е определена за начална дата на неплатежоспособността на касатора – 18.09.2007 г.
В касационната жалба се поддържат всички визирани в чл.281, ат.3 ГПК основания за касиране на атакуваното решение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обусловил допустимостта на касационното обжалване с произнасянето от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за значението на финансовото състояние за платежоспособността на търговеца. Поддържа, че същата е константна по въпроса кога търговецът разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите, обективирана в цитираните от него множество решения на ВКС, ТК. В противоречие с нея въззивният съд приел за начална дата на неговата неплатежоспособност към момент, към който доказателствата сочели за притежавани от него краткотрайни активи с висока ликвидност, достатъчни да покрият краткосрочните му задължения. Същевременно счита, че повдигнатият въпрос е от значение не само за конкретното дело, но и за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е редовна, а с оглед изложението на касатора и предвид данните по делото, касационното обжалване е допустимо на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
За да потвърди решението на съда по несъстоятелността по чл.630, ал.1 ТЗ в частта му относно началната дата на неплатежоспособност на настоящия касатор – 18.09.2007 г., въззивният съд приел, че независимо от доброто му финансово състояние през 2008 г., дружеството е спряло да обслужва задълженията си на 18.09.2007 г., а решението на общото събрание за разпределение на натрупаната през 2007 г. печалба в размер на 112 000 лв., взето от съдружниците в деня, предхождащ този на подаване на молбата по чл.625 ТЗ сочело за умишленото му водене към банкрут, поради което липсвало основание за определяне на друга начална дата на неплатежоспособността му.
Преценката относно допустимостта на касационното обжалване се извършва от съда с оглед критериите на изложените от касатора доводи и твърдения за наличието на критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от решаващо значение за крания изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съдо по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка.
Последователно в практиката си Върховният касационен съд е застъпвал становището, че неплатежоспособността по смисъла на чл.608, ал.1 ТЗ е обективна невъзможност на един търговец да изпълнява задълженията си, т.е. спирането на плащанията да не се дължи на причини от субективен характер, а на липсата на краткотрайни активи с достатъчна степен на ликвидност, които да са достатъчни за поккриване на краткосрочните му задължения.
С оглед данните по делото и изложението към касационната жалба настоящата инстанция приема, че основният материалноправен въпрос от значение за изхода на делото е този, свързан с определянето на началната дата на неплатежоспособност в хипотеза, в която настъпването й се дължи на съзнателни действия на търговеца, насочени към разпределение на паричните му средства и активи като дивидент, вместо за използването им за погасяване на безспорни негови задължения и за осъществяване на търговската му дейност. По този въпрос, както и по въпроса може ли за такава да се определи датата, следваща тази, на която е взето решението относно разпределението на печалбата или за такава следва да се счита дата, на която е извършено последното ефективно плащане по текущо задължение на търговеца липсва съдебна практика и с произнасянето по тях ВКС ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ето защо настоящият състав прима, че поради наличието на соченият от касатора селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационното обжалване на въззивното решение ще следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ отделение при търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 72 от 30.07.2009 г. по т.д. № 158/2009 г. на Бургаски апелативен съд.
Делото да се докладва на Председателя на ІІ т.о. за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: