О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 523
София,.14.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на пети август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 428/2009 година
Производство по чл.274, ал.1 изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Г. Д. срещу определение от 24.10.2008 г. по гр.д. № 68/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което на основание чл.65, ал.1 ГПК (отм.) е осъден да заплати допълнителна държавна такса в размер на 324 лв. В частната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му като неправилно.
Ответниците по частната жалба страни не са изразили становище по реда на чл.276 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение при Търговска колегия като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираното оплакване и провери правилността на обжалваното определение съобразно данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
Производството по делото е образувано по предявени в обективно съединение искове на Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда срещу “Ц” АД и ПК О. ”, с. Р., като основанието срещу втория ответник е неизпълнение на задълженията му по договор за отпускане на безлихвен заем в размер на 33 000 лв. за реализация на проект “Създаване на малка ферма от 200 овце-майки от местна порода”. По молба на посочения ответник частният жалбоподател е привлечен на основание чл.175 ГПК (отм.) като трето-лице помагач, правният интерес за което е обоснован с твърдения, че същият в качеството на негов представляващ е договарял във вреда на кооперацията – чл.40 ЗЗД, тъй като полученият кредит е за направа на ферма в собствения на председателя имот, който по силата на приращението става неин собственик.
С молба от 09.10.2008 г. частният жалбоподател е поискал приложените към нея доказателства да бъдат приети в съдебното заседание, насрочено на 10.10.2008 г. С протоколно определение от посочената дата въззивният съд приел представените от помагача доказателства, но поради отсъствието на част от страните отложил делото за друга дата, причина за което според съда е станал настоящия жалбоподател, поради което на основание чл.65, ал.1 ГПК (отм.) постановил определението, предмет на обжалване.
Определението е незаконосъобразно.
Приложените към молбата писмени доказателства, депозирана преди провеждане на съдебното заседание удостоверяват надлежното му упълномощаване от УС на ПК “О” да я представлява пред Министерство на околната среда и ЦКБ” АД за сключване на процесния договор за кредит. С оглед на правния интерес от привличането му, обоснован от подпомаганата страна с нормата на чл.40 ЗЗД, очевидно е че надлежното му упълномощаване е факт, ирелевантен към предмета на спора. Следователно приложените към молбата на настоящия жалбоподател доказателства са неотносими към релевираната от подпомаганата страна нищожност на сключения договор за кредит, доколкото преценката дали една сделка, сключена от представител е във вреда на представлявания се основава на изследване на необходимосттта на представлявания от предмета на този договор изобщо и към конкретния период в частност, на мотивите на представителя да сключи сделката при конкретните условия и др., извън обхвата на която е въпросът за наличието на представителна власт на представителя, който е относим към възражение, основано на разпоредбата на чл.42 ЗЗД, каквото обаче не е било въведено в процеса.
В подкрепа на заета по делото защитна позиция, страните могат да правят всякакви доказателствени искания, но преценката за относимостта им към релевантните за спора факти и за приобщаването им към доказателствения материал е дейност, възложена на съда, каквото в конкретния случай въззивният съд не е извършил.
Изложеното позволява да се приеме, че в разглеждания случай отлагането на делото не се дължи на причина, за която частният жалбоподател отговаря, поради което обжалваното определение по чл.65, ал.1 ГПК (отм.) следва да бъде отменено като незаконосъобразно постановено.
Водим от горното Върховният касационен съд, Второ отделение, Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 24.10.2008 г. по гр.д. № 68/2008 г. на Софийски апелативен съд, постановено на основание чл.65, ал.1 ГПК (отм.).
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: