О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 611
София, 10.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 431/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “О” А. срещу решение № 143 от 26.01.2009 г. по гр.д. № 777/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което се оставя в сила решение от 29.10.2007 г. по т.д. № 1253/2005 г. на Софийски градски съд, с което касаторът е осъден да заплати на “Т” О. сумата 24 599.66 лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор за доставка и монтаж на асансьори. Изложени са съображения, че те са били приети с шест акта по надлежния ред и са въведени в експлоатация, че няма данни представените по делото писма, с които ответникът твърди, че е уведомил ищеца за констатираните недостатъци и иска отстраняването му да са достигнали до адресата им, въз основа на което е направил извода, че касаторът не е упражнил правата си в срока по чл.265, ал.1, пр.3 ЗЗД, тъй като искането за отбив в цената е било направено едва пред първоинстанционния съд, т.е. след срока по цитираната разпоредба, поради което последният дължи в пълен размер договореното възнаграждение за възложената от него и изпълнена от ищеца работа..
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради наличието на всички визирани в чл.281, т.3 ГПК основания.
В депозираното съгласно чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение касаторът поддържа, че е направил възражение за некачественост на изпълнението по реда на чл.284 ЗЗД и в противоречие с практиката на ВКС, според която когато е осъществено правомощието по чл.264, ал.2 ЗЗД и пред изпълнителя са наведени възражения за недостатъци, то правата на възложителя не се преклудират, съдът е приел противното разрешение. В тази връзка според касатора не е отдадено необходимото правно значение на отправеното до изпълнителя писмо, с което заявил, че финансовите им отношения ще се уредят след констатиране на нормалното функциониране на асансьорите. Според трайната практика на ВКС, когато е осъществено правомощието по чл.264, ал.2 ЗЗД и пред изпълнителя са наведени възражения за некачествено извършена работа, то правата по чл.265, ал.1 ЗЗД не се преклудират, като по отношение на посоченото разрешение се представят Решение № 557 от 24.10.2008 г. по т.д. № 268/2008 г. на ТК, І т.о.; Решение № 240 от 14.06.2007 г. по т.д. № 1026/2006 г. на ТК, Решение № 677 от 20.10.2008 г. по т.д. № 300/2008 г. на ТК, ІІ т.о., от които този извод според касатора се извличал per argumentum contrarium.
Ответникът по касация “Т” О. по реда на чл. 278 ГПК изразява становище за недопустимост на касационното обжалване, а по същество и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият състав счита, че не са налице сочените от касатора основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По така формулираните от касатора въпроси по приложението на чл.265, ал.1 ЗЗД въззивният съд е изложил съображения и е аргументирал правните си изводи на база на приетите за установени факти и обстоятелства по делото Разрешението по тях не резултат на неправилно тълкуване или прилагане на законовите разпоредби, регламентиращи отговорността на изпълнителя за недостатъци на извършената работа, а на формиране на вътрешното му убеждение по релевантните за спора факти и обстоятелства. Софийски апелативен съд е коментирал липсата на доказателства за извършено от касатора уведомяване на изпълнителя за констатирани от него недостатъци на процесните асансьори, който факт е обусловил извода му, че същият не е упражнил правата си по чл.265, ал.1 ЗЗД в ограничения от ал.3 на цитираната разпоредба 6-месечен срок. Въпросът дали този факт е неправилно установен, в каквато насока са релевираните в изложението оплаквания, има отношение към правилността на съдебния акт, но е неотносим към въведените в чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК основания за факултативния касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 143 от 26.01.2009 г. по гр.д. № 777/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: