О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 499
София, 05.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на първи юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 481/2010 година
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. Г. П. от гр. А., чрез процесуалния му представител адв. М от АК – гр. Б. срещу определение № 1* от 19.04.2010 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 712/2010 г., с което е оставена без уважение жалбата му против разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение № 1 842/23.03.2009 г. по ч. гр. д. № 3 248/2009 г. на РС гр. П. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 9 ГПК и е постановено издаване на изпълнителен лист.
С частната касационна жалба е наведено оплакване за необоснованост на обжалваното определение и допуснати нарушения на материалния закон.
В депозираното по делото съгласно изискванията на чл. 284, ал. 3, ал. 1 ГПК изложение частният жалбоподател е обосновал допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че съдът се е произнесъл на материалноправен въпрос от съществено значение за делото, разрешен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилища – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В подкрепа на твърденията си е представил решения на ВКС и ТР № 1/28.12.2005 г. по т. д. № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС.
Ответникът по частната касационна жалба „П” АД гр. С. не изразява становище в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение на Търговска колегия, Второ отделение, след като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно с правомощията си по чл. 278, ал. 1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна в процеса страна, но е процесуално допустима.
С обжалваното определение е оставена без уважение подадената от настоящия жалбоподател частна жалба срещу разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение № 1 842/23.03.2009 г. по ч. гр. д. № 3 248/2009 г. на РС гр. П. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 9 ГПК и постановено издаване на изпълнителен лист. Същото не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставя без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производство или се прегражда тяхното развитие. Извън посочените хипотези, въззивните определения могат да бъдат атакувани с частна жалба пред ВКС на основание чл. 274, ал. 2 ГПК само и единствено в случаите, че са постановени за първи път от въззивния съд и отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Определението по чл. 419 ГПК не е от категорията на определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК. Въззивното определение не и от категорията на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК, тъй като с него не се прегражда по-натъшното развитие на делото, а само изпълнението на присъденото вземане по това дело. Освен това, с него се уреждат последици по повод изпълнението на паричното вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК, а не се разрешава по същество материалноправния спор относно съществуването на вземането, с оглед на която не може да се приеме, че същото попада в хипотеза на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Предвид изложените съображения, настоящия състав се присъединява към преобладаващото в Търговска колегия на Върховен касационен съд становище, че определенията по чл. 419 са извън кръга на определенията по чл. 274, ал. 3 от ГПК и не подлежат на касационен контрол, изоставяйки застъпваното до сега свое становище в обратен смисъл.
По изложените съображения настоящия състав приема, частната касационна жалба е процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от горното настоящият състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на К. Г. П. от гр. А., чрез процесуалния му представител адв. М от АК – гр. Б. срещу определение № 1* от 19.04.2010 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 712/2010 г.,
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: