О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N607
София,10.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 400/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Т. К. срещу решение № 58 от 23.02.2009 г. по т.д. № 26/2009 г. на Сливенския окръжен съд, с което се оставя в сила решение № 9* г. по гр.д. № 2349/2008 г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу “Т” ЕАД отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК за признаване за установено по отношение на “Т” ЕАД, че не дължи сумата 2 335.98 лв., представляваща стойността на ползвана топлинна енергия за периода 01.12.1999 г. до 30.06.2002 г., за която сума е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2002/2002 г. на Сливенския районен съд.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради наличието на всички визирани в чл.281, т.3 ГПК основания.
В депозираното съгласно чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като посочва, че по въпроса започва ли да тече нова погасителна давност от датата на връчване на призовката за доброволно изпълнение, след която взискателят не е предприел други изпълнителни действия или такава не тече до прекратяване на изпълнителното дело, даденото от въззивният съд разрешение противоречи на практиката на ВКС – Решение № 811 от 09.04.1963 г. по гр.д. № 340/1963 г. на І г.о., Решение № 1* от 12.01.2009 г. на ВКС по гр.д. № 5565/2007 г., ІІ г.о. и Решение № 649 от 09.03.1965 г. по гр.д. № 103/1965 г., І г.о. Същевременно поддържа, че по този въпрос липсва непротиворечива практика, което според него обуславя приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – произнасянето по него от ВКС ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация “Т” ЕАД изразява становище за недопустимост на касационно обжалване, а по същество и на неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба на “В” АД е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е редовна, а с оглед изложението на касатора и предвид данните по делото, касационното обжалване е допустимо, но не на посоченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Основният спорен въпрос по делото е бил този изтекла ли е погасителната давност по отношение вземането на ответника и от кога започва да тече давността, като в тази връзка съдът обсъдил данните по делото, сочещи, че образуваното въз основа на процесния изпълнителен лист изп.дело. № 2454/2002 г. е било прекратено на основание чл.330 , б.”д” ГПК (отм.) на 20.08.2007 г. и е образувано ново изп.дело. Изложени са съображения, че по време на висящността на изпълнителния процес давност не тече, като съдът се позовал на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС, с което се изоставя разбирането, че давност тече и по време на изпълнителния процес, като е застъпено ново схващане, че чл.115, б.”ж” ГПК обхваща двете части на съдебния процес, който включва и изпълнителния процес. Въз основа на цитираното постановление съдът приел, че по време на висящността на първото изп.дело давността е спряла, а не е била прекъсната, поради което възражението на касатора за недължимост на сумите по изпълнителния лист поради изтичане на 3 –годишния погасителен срок е счетено за неоснователно.
Вярно е, че с ПП № 3 от 1980 г. се прие, че изпълнителният процес е продължение на исковия за събиране на вземането и докато трае той, погасителната давност спира да тече, но постановките на този тълкувателен акт не могат да се пренесат и за прекъсването на погасителната давност, правните последици от което са различни. След образуването на изпълнителното дело при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира, но ако изпълнителното дело се прекрати на основание чл.330, б.”д” ГПК по въпроса от кой момент започва да тече новата погасителна давност – от последното валидно принудително действие, предприето от взискателя или от прекратяване на изпълнителния процес поради перемирането му липсва съдебна практика, този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ето защо настоящият състав приема, че е налице приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на което основание следва да се допусне касационното обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 58 от 23.02.2009 г. по т.д. № 26/2009 г. на Сливенския окръжен съд.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50.00 лв., като в същото се впише, че в противен случай производството ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: