О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 582
София, 03.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, търговска колегия в закрито заседание на 04.07.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 230/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД”А” Е. , гр. С. против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 182 от 12.12.2008 год., постановено по гр.д. № 1779/2008 год., в частта, с която е оставено в сила решение № 38 от 21.05.2008 год., по т.д. № 885/ 2007 год. на Софийски градски съд и наред с уважения иск по чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 15 556.84 лв., представляваща възнаграждение за извършената от изпълнителя и приета от възложителя работа по договор за изработка от 07.07.2006 год., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 31.05.2007 год. до окончателното и изплащане е уважен и предявеният срещу касатора от „Т” Е. , гр. С. обективно съединен иск по чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 23 724.27 лв.- неустойка за забава, като са присъдени и направените от ответника деловодни разноски от 1980 лв..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила, основание за касация по чл.281,т.3 ГПК.
В инкорпорирано в съдържанието на касационната жалба изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК касаторът е обосновал касационно обжалване по приложно поле с твърдението, че по конкретния за делото въпрос на материалното право, обусловил решаващата воля на въззивния съд и крайния изход от делото по предявения иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД – за действителността на уговорената неустойка за забава, определена като % върху неиздължената главница без краен предел на срока за нейното изчисляване и за обусловеното от начина и на определяне противоречие с добрите нрави по см. на чл.26, ал.1 ЗЗД са налице всички визирани в чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК критерии за селекция- въззивният съд се е произнесъл в противоречие с трайната практика на ВКС, израз на която са приложените: решение 173/ 2004 год. по гр.д. № 788/2003 год.; решение № 516/2004 год. по гр.д. № 1885/2003 год. и решение №544/2006 год. по т. д. № 31/2006 год; същият въпрос се разрешава противоречиво от отделните съдилища, според решения: № 561/2004 год. по гр.д. № 1885/2003 год. на ВКС и № 544/2006 год. по т.д. № 31/2006 год. и същевременно последният е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Поставеният от касатора въпрос за действителността на уговорената неустойка за забава, определена като % върху неиздължената главница без краен предел на срока за изчисляване и за обусловеното от начина и на определяне противоречие с добрите нрави по предявения иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД е обусловил крайният правен резултат по делото, поради което попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК- основна предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Основателно е и позоваването на критерия за селекция по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК- допълнителна процесуална предпоставка за допускане на касационно обжалване, съобразно установената с действащия ГПК процесуална уредба на факултативен касационен контрол.
Приложените по делото решения на отделни състави на ВКС, цитирани от касатора сочат на противоречие в практиката на съдилищата във вр. с действителността на определената по указания по- горе и залегнал в клаузите на процесния договор начин неустойка за забава и приложението на чл.26, ал.1 ЗЗД, който факт е и служебно известен на настоящия съдебен състав.
Що се касае до останалите въведени от касатора основания по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, то същите в случая- отсъстват.
Основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК визира само задължителната практика на ВС и ВКС, създадена при действието на ЗУС и ЗСВ/ отм./, както и поставена при действието на настоящия ГПК, в която както изрично е посочено и в решение № 4/2009 год. по к.д. № 4/2009 год. на Конституционния съд на републиката решенията на отделните съдебни състави, постановени преди влизане в сила на новия ГПК / 01.03.2008 год./ не се включват, доколкото не отразяват трайната и непротиворечива практика на касационната инстанция
Следователно обстоятелството, че поставеният от касатора въпрос е противоречиво разрешаван вкл. и от отделните състави на ВКС, само по себе си достатъчно, за да се отрече критерия за селекция по т.1 на чл.280 ГПК.
Що се касае до основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, то освен, че касаторът не е аргументирал същото, а само бланкетно се е възпроизвел законовия текст, което по арг. от чл.284, ал.1,т.3 ГПК и принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, не обвързва касационната инстанция да се произнесе по него, то за прецизност следва да се посочи, че за да е налице поддържаното основание е необходимо било приложимата правна норма, обусловила решаващите изводи на въззивния съд да е непълна или неясна, което да налага по тълкувателен път да се изяснява съдържанието и, за да се отстрани законовия порок и да се уеднакви практиката на съдилищата, било когато е налице обективна необходимост да бъде изоставено едно вече дадено тълкуване на закона от съдилищата, за да се възприеме друга, какъвто несъмнено не е разглежданият случай.
Водим от горното, настоящият състав на второ отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГП
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на
Софийски апелативен съд № 182 от 12.12.2008 год., по гр.д. № 1779/2008 год., в частта, с която е оставено в сила решение № 38 от 21.05.2008 год., по т.д. № 885/ 2007 год. на СГС и предявения от „Т” Е. , гр. С. срещу касатора „ АГРОСТИЛ” Е. , гр. С. обективно съединен иск по чл.92, ал.1 ЗЗД е уважен за сумата 23 724.27 лв./ двадесет и три хиляди седемстотин двадесет и четири лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща неустойка за забава, както и в частта за присъдените деловодни разноски от 1980 лв..
УКАЗВА на касатора „ А.” Е. , гр. С. в едноседмичен срок от съобщението до него да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса, съгласно чл.18, ал.2,т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 474.48 лв./ четиристотин седемдесет и четири лева и четиридесет и осем стотинки/, като в същия срок представи и съответния платежен документ по делото.
ДА СЕ УВЕДОМИ страната, че при неизпълнение на така дадените указания касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва не председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочване.
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ решението на Софийски апелативен съд е влязло в сила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: