Определение №270 от 7.5.2009 по ч.пр. дело №268/268 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 270
София, 07.05.2009 година
 
Върховният касационен съд на Република България,второ отделение,  търговска колегия в закрито заседание на 29.04.2009 година, в състав:
 
         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИО БОБАТИНОВ
                                                ЧЛЕНОВЕ:  ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
                                                                        МАРИЯ СЛАВЧЕВА                                                                                                                           
при участието на секретаря 
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ  АЛЕКСИЕВА
т.дело № 268 /2009 година
 
Производството е по чл.278 ГПК, във вр. с чл.274, ал.1,т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на ТД ”Н”Е. , гр. В. против определение на Софийски апелативен съд № 17 от 12. 01. 2009 год., постановено по ч.гр.д. № 2659/2008 год., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от настоящия частен жалбоподател частна жалба срещу протоколно определение от 14. 10.2008 год. по гр.д. № 516/2008 год. на Софийски окръжен съд, търговско отделение за възстановяване на срока за вземане на становище по исковата молба, за представяне на доказателства, за упражняване правото на възражение за нередовно призоваване и за неспазена местна подсъдност.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон- чл.119, ал.3 ГПК и чл.50, ал.2 ГПК, поради което се иска отмяната му.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище по реда на чл.276 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение,търговска колегия, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на контрол от ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Обстоятелството, че предмет на обжалване е съдебен акт, с който въззивният съд, оставяйки без разглеждане подадената от ”Н” Е. , гр. В. частна жалба се е произнесъл за първи път, изключва приложимостта на чл.280, ал.1 ГПК във вр. с чл.274, ал.3,т.1 и т.2 ГПК, поради което депозираното към частната жалба изложение на основанията за допускане касационен контрол не следва да бъде обсъждано в настоящето производство.
Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.
Законосъобразно въззивният съд е счел, че липсата на изрично направено в производството пред СОС по гр.д. № 516/2008 год. от настоящия частен жалбоподател искане за възстановяване на пропуснат срок, обуславя и отсъствието на поставено в тази насока определение .
Видно от съдържанието на приложения по делото протокол от проведеното пред Софийски окръжен съд с.з. на 14.10.2008 год. по гр.д. № 516/2008 год. в същия липсва произнасяне от решаващия съд, съдържащо отказ да се възстанови конкретен пропуснат срок, поради отсъствие на направено по реда на чл.65 и сл. ГПК от ”Н” Е. , гр. В. искане за възстановяването на такъв.
Следователно в случая липсва подлежащ на обжалване съдебен акт, което, както правилно е счел и въззивният съд, изключва наличието на правен интерес от предприетото обжалване – абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, за която съдът следи служебно и правилно частната жалба е приета за процесуално недопустима- арг. от чл.66, ал.2 ГПК.
Същевременно наличието на предвиден от законодателя специален процесуален път за защита срещу неточно изготвен съдебен протокол – чл. 151 ГПК, прави неоснователни доводите на частния жалбоподател за неотразено от СОС, но своевременно заявено от негова страна волеизявление в тази насока.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че по силата на чл.65 ГПК молбата за възстановяване на срок по изрично разпореждане на закона следва да съдържа определени задължителни реквизити, поради което е необходимо искането на страната не само да е заявено в предвидената форма, но и да е конкретно и изрично, каквито данни по делото отсъстват.
В останалата част определението на Софийски апелативен съд е неправилно.
В нарушение на процесуалния закон въззивната инстанция е счела за процесуално недопустима частната жалба на ТД ”Н” Е. и в частта и срещу определението на Софийски окръжен съд, с което е оставен без уважение предявеният от страната отвод за липса на местна подсъдност, основан на чл. 119, ал.3 ГПК, във вр. с чл.105 ГПК.
Систематичното място на чл.121 ГПК, с който законодателят по действащия ГПК е предоставил на заинтересованата страна правна възможност да обжалва определението във вр. с подсъдността и извеждането и в самостоятелна разпоредба, за разлика от предходната уредба на същата, включена като последно изречение в текста на чл.93, ал.2 ГПК/ отм./, последният касаещ единствено препирните за подсъдност, изключва правилността на изградения от въззивния съд краен правен извод за пълна идентичност в редакцията на двете норми и липса на правна възможност за обжалване определението на СОС в посочената по- горе негова част и обуславя основателността на исканата отмяна на постановения от Софийски апелативен съд съдебен акт.
От своя страна обстоятелството, че поради приетата процесуална недопустимост на подадената частна жалба въззивният съд въобще не се е занимал и обсъдил наведените от частния жалбоподател доводи за допуснато нарушение на процесуалния закон- чл.50, ал.2 и ал.4 ГПК, обуславящо спазване на установения в чл.119, ал.3 ГПК преклузивен срок за предявяване отвод за липса на местна подсъдност, налага след отмяна на определението, предмет на настоящата частна жалба делото да се върне на същия съд за произнасяне по същество.
Водим от изложените съображения настоящият състав на ВКС,второ отделение,търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
 
ОТМЕНЯ постановеното от Софийски апелативен съд определение № 17 от 12. 01. 2009 год., по ч.гр.д. № 2659/2008 год., в частта му, с която е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната жалба на ТД ”Н” Е. , със седалище гр. В. срещу протоколно определение на Софийски окръжен съд от 14. 10.2008 год. по гр.д. № 516/2008 год. за оставяне без уважение предявения отвод за липса на местна подсъдност.
ВРЪЩА делото в тази му част на Софийски апелативен съд за произнасяне по същество на направените от частния жалбоподател оплаквания.
ПОТВЪРЖДАВА определението на Софийски апелативен съд в останалата му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top