3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 755
София, 02.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 67/2010 година
Производство по чл. 274, ал.2, пр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Й. Д. срещу Разпореждане от 04.09.2009 г. и Разпореждане от 24.09.2009 г. по гр.д.№ 1576/2008 г. на Софийски градски съд. С първото от тях е оставена без движение, а с второто – върната частната му жалба срещу определение от 10.08.2009 г., с което е върната като просрочена подадената от него касационна жалба срещу решение от 04.03.2009 г., постановено по същото дело.
Оплакванията на частния жалбоподател са за незаконосъобразност на обжалваните разпореждания с искане за отмяната им и за произнасяне по частната му жалба срещу определението за връщане на касационната му жалба.
Ответникът по частната жалба “[фирма] не е изразил становище по основателността й по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса.
Разпореждането от 4.09.2009 г. не подлежи на обжалване. Съдебният акт, с който исковите молби и жалби – частни, въззивни и касационни се оставят без движение до отстраняване на указаните от съда недостатъци, не подлежи на самостоятелно обжалване. Той не е от категорията на тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, а законът не е предвидил изричната му обжалваемост – чл.274, ал.1, т.2 ГПК. Контролът за законосъобразността му се упражнява едновременно с проверката на правилността на определението за връщане на исковите молби и жалбите поради обусловеността му от наличието на основания за оставянето им без движение и в този смисъл тази проверка предхожда преценката дали отстраняването на недостатъците е извършено в законоустановения срок.
По изложените съображения настоящият състав приема, че процесуално допустима и следва да бъде разгледана частната жалба на А. Д. срещу разпореждането от 24.09.2009 г., с което е върната частната му жалба срещу определението от 10.08.2009 г.
В съобразителната част на разпореждането е посочено, че в указания срок частният жалбоподател не е изпълнил указанията на съда да посочи основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ГПК, както и частната жалба да се приподпише от адвокат, поради което е прието, че са налице предпоставките на чл.286 ГПК за нейното връщане.
Разпореждането е неправилно.
Определението от 10.08.2009 г., с което въззивният съд е върнал касационната жалба на настоящия жалбоподател е преграждащо по своя характер и подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд по реда на чл.274, ал.2, пр.1 ГПК. Незаконосъобразно въззивният съд е приел, че редовността й е обусловена от спазването на установените в чл.284 ГПК изисквания. По силата на препращащата норма на чл.274, ал.3 ГПК, тези изисквания са относими към частните касационни жалби срещу определенията по чл.274, ал.3, т.1 и т.1 ГПК, но не и към частните жалби срещу определенията по ал.1 от цитираната норма, в чийто обхват попада и обжалваният от настоящия жалбоподател съдебен акт.
Изложеното дава основание да се приеме, че частната жалба, подадена от А. Й. Д. не е страдала от посочените от съда недостатъци и като е разпоредил връщането й, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.
Това налага да се разгледа по същество частната му жалба срещу определението от 10.08.2009 г. по гр.д.№ 1576/2008 г. на Софийски градски съд, с което е върната касационната му жалба срещу въззивното решение по съображения, че същата е просрочена.
Определението е правилно.
Постановеното от Софийски градски съд въззивно решение от 04.03.2009 г. по гр.д.№ 1576/2008 г. е редовно връчено на А. Й. Д. в качеството му на ищец по спора на 13.03.2009 г. чрез съпругата му З. Д. Д. – лице от кръга на тези по чл.46, ал.2 ГПК и същевременно страна по делото в същото процесуално качество, видно от приложената по делото надлежно оформена разписка.
Следователно установеният с чл. 283 ГПК едномесечен срок за касационно обжалване за страната е изтекъл на 13.04.2009 г.
Касационната жалба на касатора А. Д. срещу горепосоченото въззивно решение е заведена в деловодството на Софийски градски съд на 16.07.2009 г., като липсват данни да е изпратена по-рано по пощата. Следователно същата е подадена след изтичане на установения от закона преклузивен срок, поради което правилно въззивният съд е приложил предвидената от законодателя в чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК процесуална санкция.
По изложените съображения обжалваното определение, с което Софийски градски съд е върнал като просрочена подадената касационна жалба е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Върховният касационен съд, Второ отделение на търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 24.09.2009 г. по гр.д.№ 1576/2008 г. на Софийски градски съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 10.08.2009 г. по гр.д.№ 1576/2008 г. на Софийски градски съд, с което е върната касационната жалба на А. Й. Д. срещу решение от 04.03.2009 г. по гр.д.№ 1576/2008 г. по описа на СГС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: