1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 150
гр. София, 02.02.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски ч. т. дело № 965 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Х. Т. Р. ЕГН:[ЕГН], приподписана от процесуалния му пълномощник, срещу определение №1443 от 27.09.2010 г. по ч.гр.дело №1270/2010г. на С. апелативен съд, с което се потвърждава определение №459/22.06.2010г. на В. ОС по гр.д. 368/2010 , с което е прекратено производството по иск за заличаване вписването на решение на ОС от 29.04.2010 г. на сдружение „Бизнес Ц. К.” за избор на нов УС , което е извършено с решение от 27.05.2010 г. по ф.д. № 343/2005 на Врачанския ОС.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение.
Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, ГПК.
За да постанови обжалваното определение, с което се потвърждава определение №459/22.06.2010г. на В. ОС по гр.д. 368/2010 , с което е прекратено производството по иск за заличаване вписването на решение на ОС от 29.04.2010 г. на сдружение „Бизнес Ц. К.” за избор на нов УС , което е извършено с решение от 27.05.2010 г. постановено по ф.д. № 343/2005 на Врачанския ОС, въззивният съд е приел, че в обстоятелствената част на исковата си молба ищецът се позовава на незаконосъобразност на взетото решение от ОС, чието вписване се атакува с предявения иск по чл.537 ал.2 ГПК, без обаче да се иска отмяна на самото решение на ОС като незаконосъобразно с отделен конститувен иск по чл.25 ал.4 от ЗЮЛНЦ. При положение, че въпреки изричните указания на първоинстанционния съд за уточняване в насока, кой от двата иска предявява или и двата кумулативно и предоставената възможност по реда на чл.129 ал.2 от ГПК да уточни исковата си претенция, ищецът не е сторил това, то правилно производството е прекратено.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В случая релевантният за спора въпрос, според формулировката от страна на жалбоподателя в изложението на основанията за допускане да касация е за възможността на ищеца да защити едно и също свое право по избор с един от двата иска: по чл.537 ал.2 ГПК за заличаване на вписването и конститувния иск по чл. 25 ал.4 от ЗЮЛНЦ за отмяна на незаконосъобразно решение на ОС на сдружение с нестопанска цел. Касаторът твърди, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, доколкотосе нуждае от тълкуване.
Съгласно Тълкувателно решение №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС-т.4 правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената, поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й, с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В настоящият случай не е налице нито една от горните хипотези: Налице са два изрично уредени правни способа с два отделни предмета: иск за заличаване на вписани обстоятелства / чл.537 ал.2 ГПК/ и конститувен иск по чл.25 ал.4 от ЗЮЛНЦ за отмяна на незаконосъобразно взети решения на ОС на Ю., всеки от които има отделни предпоставки за да бъде основателен. С оглед разпоредбата на чл.127 ал.1, т.4 и т.5 от ГПК задължение на ищеца е да конкретизира ясно предмета на спорното право, чиято защита се търси от съда.Когато това не е сторено от страна на последния по реда на чл.129 ал.2 ГПК, при надлежно предприети процесуални действия от съда в тази насока, то съгласно разпоредбите на ал.4 във вр. с ал.3 на цитираната процесуална разпоредба производството се прекратява.
Не е налице и необходимост от тълкуване на ясните законови разпоредби, цитирани по-горе, по прилагането, на които е безпротиворечива и трайна съдебната практика, поради което не е налице и твърдяното от касатора основание за допускане до касация: въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
От всичко изложено следва, че няма основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1443 от 27.09.2010 г. по ч.гр.дело №1270/2010г. на С. апелативен съд ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: