О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 414
София, 10.07.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 15.05.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 746/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД”Е” О. , гр. С. против въззивно решение на Софийски апелативен съд № 30 от 03.06.2008 год., по в.гр.д. № 2197/2007 год., с което е оставено в сила решението на Софийски градски съд от 09.08.2007 год., по т.д. № 1100/ 2005 год. и е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора срещу ТД”Д”А. , гр. С. иск с правно основание чл.82 ЗЗД за пропуснати, в резултат на неизпълнено от застрахователя задължение по сключен между страните договор от месец 09.1994 год., ползи, обхващащи периода 2000-2004 год., който размер е заявен по реда на чл.116, ал.1 ГПК/ отм./ за първи път пред въззивната инстанция.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон, поради което се иска отмяната му на осн. чл.281,т.3 ГПК.
В депозираното в съответствие с изискването на чл.284, ал.3,т.1 ГПК изложение, касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с единственото твърдение, че с обжалвания съдебен акт въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които същевременно са от значение и за точното прилагане на закона и за развитие на правото / чл.280, ал.1,т.3 ГПК/.
Поддържа, че в случая селективният критерий по чл.280, ал.1,т.1 ГПК е обусловен от наличието на влязло в сила решение на първо търговско отделение на ВКС по гр.д. № 651/2003 год., с което е разрешен аналогичен на разглеждания понастоящем правен спор по гр.д. № 5659/ 98 год. на СРС.
Ответната по касационната жалба страна е възразила по допускане на касационното обжалване и по същество на наведените от касатора оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложените доводи, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба съответства на изискванията за редовност, установени с чл.284 ГПК, подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да е налице основание за допускане касационната жалба до разглеждане по същество в хипотезата на чл.280, ал.1,т.1 ГПК е необходимо даденото от въззивния съд разрешение по специфичен за конкретното дело въпрос от материалното или процесуално право, обусловил крайния изход от спора, да не съответства на задължителната практика на ВС и ВКС, формирана от постановени при действието на ЗУС – ППВС и ТР на ОС и тези- при действието на ЗСВ ТР на ОС или на трайно установената практика на ВКС и решения на отделни състави на касационната инстанция, произнесени при действието на ГПК, в сила от 01.03.2008 год., какъвто не разглежданият случай.
В изложението на касаторът въобще отсъства формулиран материалноправен и/ или процесуалноправен въпрос, специфичен за конкретния правен спор, по който въззивният съд се е произнесъл и по отношение на който да е налице бланкетно твърдяното противоречие с практиката на ВКС, включваща горепосочените съдебни актове и неговото значение за точното прилагане на закона.
Отсъствието на главната предпоставка за допускане на касационно обжалване, въведена от законодателя с чл.280, ал.1 ГПК- разрешен от въззивния съд конкретен правен въпрос, значим за изхода от разглеждания правен спор, само по себе си обосновава правен извод за неоснователност на искането за допускане касационната жалба на страната до разглеждането и по същество.
Обстоятелството, че както в депозираното съгласно чл.284, ал.3,т.1 ГПК изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, така и в обстоятелствената част на касационната жалба и допълнение към нея не е налице обосновка на конкретните и значими в посочения смисъл за делото въпроси, разрешени с обжалвания съдебен акт от въззивния съд, в противоречие на трайната практика на ВКС, които да са и от значение за точното прилагане на закона, а бланкетно е посочено, че Софийски апелативен съд се е произнесъл по такива правни въпроси с обжалваното решение- правно важимо за всяко съдебно решение правило, при създадения факултативен характер на касационното обжалване практически лишава настоящата инстанция от възможност за преценка основателността на въведените от касатора критерии за селекция по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
В този см. твърдяното с касационната жалба и възпроизведено в изложението към нея грубо нарушение на закона, дори и евентуално да е допуснато от въззивния съд, предвид изложените в съобразителната част на обжалваното решение аргументи за неоснователност на иска, то соченият порок, въздигнат от законодателя като касационно основание по чл.281,т.3 ГПК, не може да обоснове едновременно и приложното поле на касационното обжалване, в каквато насока фактически са доводите на касатора.
Що се касае до несъответствие на обжалвания съдебен акт на Софийски апелативен съд с постановеното от ВКС по т.д. № 651/2003 год. решение, касаещо аналогичен случай, на което е налице позоваване от страна на ”Е” О. , то въззивната инстанция е обосновала крайните си изводи за отсъствие на договорно неизпълнение от страна на ответника по валидно сключен между страните през м. 09. 1994 год. договор за осигуряване трайна маркировка от страна на ищеца на всички автомобили, застраховани по договор за имуществена застраховка „ пълно авто каско” с ответника- застраховател на стойност над 3000 ДМ, както и поддържане на компютърна база данни за маркираните автомобили на установите по делото, след конкретна преценка на доказателствения материал -приети съдебно –технически експертизи, договори за възлагане маркирането на подизпълнители и пр. факти, като е счела за недоказани, при условията на пълно и главно доказване в процеса и действително пропуснати от ищеца ползи, които да са пряка и непосредствена последица от неизпълнение задължението на ”Д” А. , предвидими при пораждане на същото.
Изложени са в тази вр. и подробни съждения относно наличието на договорно неизпълнение от страна на ищеца, при което дори и да е неизправен ответника, като съконтрахент, приложение в случая намира законовото правило на чл.83 ЗЗД, което в конкретната фактическа обстановка води до освобождаване ответника от отговорност.
Следователно доколкото Софийски апелативен съд не е отрекъл правото на изправната страна по договора при неизпълнение да претендира обезщетение, както и че по силата на чл.82 ЗЗД, то обхваща както претърпяната загуба, така и пропусната полза, пряка и непосредствена последица от неизпълнението, предвидима при пораждане на самото задължение, в каквато насока е трайната съдебна практика на ВКС, а че елементите от фактическия състав на чл.82 ЗЗД са останали недоказани в процеса по конкретното дело, при въведената доказателствена тежест, свързаните с която въпроси не са поставени като обуславящи приложното поле на касационното обжалване, то твърдяното противоречие с цитираното решение на ВКС отсъства.
Всъщност така въведените с касационната жалба и възпроизведени в изложението към нея, като основания за допускане на касационното обжалване, оплаквания, касаят правилността на обжалвания съдебен акт и са относими към касационните основания по чл.281,т.3 ГПК, но се явяват правно ирелевантни към визираните от законодателя в чл.280, ал.1,т.1 ГПК предпоставки – основна и допълнителна, за допускане на исканото касационно обжалване.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.288 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на
Софийски апелативен съд № 30 от 03.06.2008 год., по в.гр.д. № 2197/2007 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: