О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 403
София, 08.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 15.06.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 28/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Е. А. С. и Е. А. С. и двете от гр. П. против въззивно решение на Пловдивския окръжен съд № 1* от 03.10.2008 год., по гр. д. № 1192/2008 год., с което при условията на чл.208, ал.1 ГПК /отм./ е осъден ответника Ж кооперация ”Г”, гр. Р. да заплати на В. К. С. сумата 1 500 лв. по предявения от нея като частичен иск за припадащата и се по наследство 1/3 ид.ч. част от равностойността на дяловия капитал на б.ж. на гр. П., неин съпруг, възлизащ на 5 794.82 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 17.07.2007 год. до окончателното и изплащане.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон, касационно основание по чл.281,т.3 ГПК.
Касаторите поддържат, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е съобразил обстоятелството, че подадената от В. К. С. въззивна жалба, изхожда не само лично от същата, но и от името на дъщерите и Е. С. и Е. С. , в качеството им на техен пълномощник по предявения в активно субективно съединяване иск, основан на чл.14, ал.1 ЗК, независимо, че имената им не са посочени, поради което неправилно е присъдил само 1/3 ид.ч. от общата сума, дължима от ответното ЮЛ.
В съответствие с императивното правило на чл.284, ал.3,т.1 ГПК приложеното поле на касационното обжалване е обосновано с твърдение за наличието на предпоставките на чл.280, ал.1,т.3 ГПК, без да е посочен конкретен правен въпрос, относим към изхода от спора, по който въззивният съд се е произнесъл и даденото от него разрешение е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба Ж. кооперация “Г”, гр. Р. е възразила по основателност на наведените основания за допускане на касационно обжалване по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
От своя страна същият е подал в срока по чл.283 ГПК касационна жалба, формално съобразена с изискванията на чл.284 ГПК против въззивното решение на ПОС, в частта, с която исковата претенция на В. К. С. е уважена за сумата 1 500 лв., позовавайки се на необоснованост, допуснато от въззивната инстанция нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, поради което и на осн. чл.281, т.3 ГПК иска отмяната му.
Приложното поле на касационното обжалване касаторът -ответник е обосновал с наличие на селективните критерии по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК, без изрично да формулира конкретният правен въпрос, обусловил крайния изход по спора, по отношение на който, според него, същите са приложими.
Настоящият състав на второ търговско отделение, като взе предвид доводите на страните, съобразно данните по делото и правомощията с. по чл.288 ГПК, намира:
І. По касационната жалба на ищците Е. А. С. и Е. А. С.:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, от легитимирана страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, отговаря на изискванията за редовност по чл.284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост, обусловена от редовността и, касационната жалба не следва да бъде допусната до разглеждане по същество.
Създаденият с действащия ГПК факултативен характер на касационното обжалване обвързва същото с наличие на кумулативните предпоставки, визирани в чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК – разрешен от въззивния съд материалноправен и/ или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на въззивния съд и чрез тях крайния изход по делото и наличие на поне един от изчерпателно изброените от законодателя критерии за селекция.
Следователно обстоятелството, че в случая отсъства изрично формулиран от касаторите въпрос от материалното или процесуално право, който да е разрешен от ПОС при условията на хипотеза на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК, на която същите се позовават, само по себе с. е достатъчно, за да се отрече основателността на искането за допускане касационно обжалване на въззивното решение на ПОС.
Същевременно, дори да се приеме, че този значим за изхода на конкретния правен спор въпрос, изведен от съдържанието на касационната жалба и изложението към нея може да бъде формулиран така: „Съществува ли служебно задължение за въззивната инстанция при подадена от съищец, по предявен в субективно съединяване иск по чл.14, ал.1 ЗК, въззивна жалба, да предостави възможност на останалите съищци, надлежно упълномощили първия, да ги представлява по делото, да се присъединят към същата, оставяйки я без движение по реда на чл.285, ал.1 ГПК, във вр. с чл.284, ал.1,т.1 и т.5ГПК?”, то критерият за селекция по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК – отсъства.
Предмет на обжалване е въззивно решение Пловдивският окръжен съд, с което първоинстанционното решение на Пловдивския районен съд по заявените при условията на субективно съединяване искове по чл.14, ал.1 ЗК на настоящите касатори Е. А. С. и Е. А. С., дъщери на общия наследодател и член кооператор в ответната ЖК- С. за изплащане равностойността на притежавания приживе от него дяловия капитал в същата са отхвърлени.
За да постанови този резултат, Пловдивският окръжен съд, който при условията на чл.208, ал.1 ГПК е уважил предявения от В. К. С., в качеството и на наследник на б.ж. на гр. Р. субективно съединен иск по чл.14, ал.1 ЗК срещу Ж. кооперация „Г”, гр. Р. за сумата 1 500 лв., представляваща 1/3 ид. от общо дължимата от 5 794.82 лв., въз основа на титулната част на същата и съдържащото се искане е приел, че е сезиран с въззивна жалба единствено от последната.
Следователно доколкото точното прилагане на закона всякога е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика или създаване на съдебна практика, когато такава – противоречива или не липсва, а развитие на правото предпоставя произнасяне от съда поради непълнота на закона или необходимост да бъде изоставено едно вече възприето тълкуване на същия, за да бъде дадено друго, както и тълкуване на неясна или непълна правна норма, то разглежданият случай не попада в сочената хипотеза на чл.280, ал.1 ГПК.
Освен, че нормата на чл.284, ал.1, т.1 и т.5 ГПК, аналогична на чл. 198, ал.1, б.”а” и б.”е” ГПК, към която чл.218, ал.2 ГПК/ отм./ препраща е ясна и не е необходимо да бъде изяснявано съдържанието и чрез тълкуване, а и съществува трайно непротиворечива практика на ВКС по приложението и, то обстоятелството, че в чл.204 ГПК / отм./, във вр. с § 2, ал.1 ПЗР ГПК, чийто аналог е чл.265, ал.1 ГПК, изрично е указан реда за присъединяване към въззивна жалба, подадена от един по другарите по делото и присъщото на гражданския процес диспозитивно начало не оправомощава съда, извън хипотезата на необходимо другарство- чл. 265, ал.2 ГПК, каквото несъмнено не е възникналото между ищците по настоящия правен спор, служебно да конституира другарите на жалбоподателя изключва основателността на твърдяното основание за допускане на касационно обжалване.
ІІ. По касационната жалба на ЖК”Г”:
Касаторът – ЮЛ, правно и структурно обособен в кооперативна организация, също не е формулирал конкретен правен въпрос от материалното или процесуално право, който – значим за спора, да е обусловил неговия краен изход.
Съдържащите се изложението, депозирано съгласно императивното изискване на чл.284, ал.3,т.1 ГПК, оплаквания и доводи за допуснато от въззивния съд нарушение на процесуалния закон- чл. 127, ал.1 ГПК/ отм./, във вр. с §2, т.1 от ПЗР на ГПК и неправилно определен момент на възникване правото на наследниците на починал член кооператор за изплащане равностойността на дела му в кооперацията, са пороци, относими към основанията за касационно обжалване, но ирелевантни за наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване, въведени с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК.
Водим от гореизложеното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1* от 03.10.2008 год., по гр.д. № 1192/2008 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: