О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 524
София, 11.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 03.08.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 389/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Т. ”Е”, със седалище с. Т., община М. против въззивно решение на Пловдивския апелативен съд № 586 от 17.12.2008 год., постановено по гр.д. № 933/2008 год., с което е оставено в сила решение № 172 от 26. 05. 2008 год., по гр.д. № 388/2007 год. на Пловдивския окръжен съд и е уважен предявения от ЕТ А. В. П. , упражняващ търговска дейност под фирма ”А”, с. С., община М. срещу касатора иск с правно основание чл.93, ал.2,пр.2 ЗЗД за сумата 20 000лв., представляваща двойния размер на даден на кооперативната организация задатък по развален, поради виновно нейно неизпълнение, предварителен договор от 03.04.2007 год. за продажба на недвижим имот, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 30.10.2007 год. до окончателното и изплащане, както и направените от ищеца деловодни разноски, възлизащи общо на сумата 5800лв.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон- чл.26, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.15, ал.4 т.10 ЗК и на съществените процесуални правила- чл.188, ал.1 ГПК/ отм./ и чл.182,б.”г” ГПК/ отм./, поради което и на осн. чл.281,т.3 ГПК се иска отмяната му.
В приложеното по реда на чл.284, ал.3,т.1 ГПК към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът отново поддържа въведените с касационната жалба и молба вх. № 1511/05.03.2009 год. пороци на обжалвания съдебен акт, като счита, че по този начин решаващата инстанция се е произнесла в противоречие с практиката на ВКС по см. на чл.280, ал.1,т.1 ГПК, но поради отсъствие на вменено му от процесуалния закон изрично задължение да докаже същото не е цитирал конкретни решения на касационната инстанция, нито е приложил съответни преписи.
По реда на чл.287, ал.1 ГПК ответната по касационната жалба страна е възразила по допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страните и данните поделото, съобразно правомощията си по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима, но искането да бъде допусната до разглеждането и по същество по реда на чл.290 и сл. ГПК се явява неоснователно, поради следното:
Формално касаторът е изпълнил императивното изискване на процесуалния закон, установено с чл.284, ал.3,т.1 ГПК- към касационната жалба да е приложено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване, но предвид съдържанието на същото, възпроизвеждащо единствено касационните основания по чл. 281, т.3 ГПК, въведени в обстоятелствената част на касационната жалба, то отсъства възможност за настоящата инстанция да извърши преценка относно наличието на визираните от закона предпоставки по чл. 280, ал.1ГПК, което само по себе си е достатъчно, за да се отрече основателността на направеното искане за допускане на факултативно касационно обжалване.
Видно от съдържанието на депозираното изложение, в него отсъстват както конкретни материалноправни или процесуалноправни въпроси, които да са разрешени в противоречие с трайната и задължителна практика на ВКС по см. на посочения от касатора селективен критерий по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, така и конкретни съдебни актове на ВС или ВКС, материализиращи твърдяното противоречие.
В случая не се касае до прилагане на преписи от съдебни актове на ВС и ВКС, включващи се в практиката на касационната инстанция по вложения от законодателя в основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК смисъл, както необосновано се поддържа от касатора и каквото задължение несъмнено по отношение на същата не е вменено нему от процесуалния закон, а до отсъствие на въобще конкретизирана /цитирана/ от страната такава практика, въз основа на която да се изгради правен извод за попадащо в разглежданата хипотеза несъответствие, установяването на което е изцяло в тежест на последната.
Следователно обстоятелството, че с новата процесуална уредба на ГПК, в сила от 01. 03.2008 год. е предвидено факултативност на касационния контрол на съдебните актове обосновава разбирането, че при липса на което и да е от изчерпателно и императивно изброените в нормата на чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК изисквания, както е в разглеждания случай, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че дори и да се приеме, предвид изложеното в мотивите на обжалваното решение и съображенията на касатора, съдържащи се в касационната жалба и изложението към нея, че конкретният въпрос от материалното право, поставен от страната се свежда до условията за валидност на сключен с продавач -кооперативна организация предварителен договор за продажба на недвижим имот, собственост на същата, то този въпрос не е разрешен в противоречие с ноторната константна практика на ВКС.
За да потвърди първоинстанционното решение по предявения иск с правно основание чл.93, ал.2,пр.2 ЗЗД Пловдивският апелативен съд е приел, че доколкото в приложения пред ПОС протокол от проведеното на 14.02.2007 год. ОС на кооперативната организация, който не е оспорен от касатора по предвидения в чл.154 ГПК/ отм./ ред, се съдържа решение на върховния орган на самоуправляващото се ЮЛ за разпореждане с процесния недвижимия имот и така взето решение е обективирано и в представения във въззивното производство от страната протокол от ОС на същата дата, то не е налице основание да се отрече действителността на така възникналото между страните облигационно правоотношение, поради нарушение на закона- чл.15, ал. 3,т.10 ЗК, във вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД.
Поради това обстоятелството, че в хода на делото въззивният съд е счел за безспорно, че неизпълнението на задължението за сключване на окончателен договор е по причина, за която ответникът е отговорен, е обусловило и краен правен извод, съответстващ на трайната непротиворечива практика на ВКС, че ищецът е могъл успешно да упражни правото си да развали договорната връзка между страните при условията на чл.87, ал.1 ЗЗД, с което в негова полза, по силата на чл.93,ал.2,пр.2 ЗЗД е възникнало и вземане в двоен размер на дадения задатък.
Що са касае до правилността на преценка на доказателствения материал, то при отсъствие на конкретно формулиран от касатора в тази насока процесуалноправен въпрос, даденото от Пловдивския апелативен съд разрешение по който да не съответства на практиката на ВКС по см. на т.1 от чл.280, ал.1 ГПК, спазването на процесуалния закон при изграждане на тази суверенна преценка попада в обсега на касационните основания по чл.281,т.3 ГПК и е ирелевантна за допускане на самия факултативен касационен контрол.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция и направеното от ответника по касационната жалба искане за разноски, на осн. чл.78, ал.3 във вр. с ал.1 и сл. ГПК следва да му бъдат присъдени такива в размер на сумата 2400 лв. – договорено и внесено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, приложен по делото.
Касаторът не се е възползвал от правото си по чл.78, ал.5 ГПК, упражняването на което законодателят е предоставил единствено на едновластната му преценка и за настоящия съдебен състав липсва процесуална възможност да обсъжда дали е налице прекомерност в размера адвокатския хонорар, предвид действителната правна и фактическа сложност на делото.
Водим от тези съображения и на осн. чл.288 ГПК, настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивския апелативен съд № 586 от 17.12.2008 год., по т.д. №933/2008 год. по описа на с.с.
ОСЪЖДА Т. ”Е”, с. Т., община М. да заплати на ЕТ А. В. П. , упражняващ търговска дейност под фирма ”А”, с. С., община М. сумата 2400 лева/ две хиляди и четиристотин лева/ деловодни разноски – заплатено адвокатско възнаграждение, за производството пред ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: