О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 665
София, 21.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 09.10.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 521 /2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Й. Д. В. против въззивно решение на Пловдивския окръжен съд № 190 от 02.02. 2009 год., по в.гр.д. № 3078/2008 год., с което е оставено в сила решение № 72 от 09.10.2008 год., по гр.д. № 1389/2008 год. и е отхвърлен предявения от касатора срещу ТПК”Л”, гр. П. иск, основан на чл.58,ал.1 ЗК- за отмяна взетото на 19.04.2008 год. от ОС на кооперацията решение за изключване на ищцата като член- кооператор.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила, основания за касация по чл.281,т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК касаторът е обосновал касационно обжалване по приложно поле единствено с твърдяните в обстоятелствената част на касационната жалба оплаквания, свързани с правилността на обжалвания съдебен акт, без да формулира конкретен въпрос на материалното и/ или процесуално право, който разрешен от въззивния съд се разрешава противоречиво от съдилищата- чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
Според последния поддържаното противоречи е отразено в решение № 329 от 10.08.2007 год., по гр.д. № 1200/2006 год. на Великотърновския окръжен съд и в решение № 504 от 01.07.2004 год., по т.д. № 749/2004 год. на І-т.о. на ВКС.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложените доводи и съобрази данните по делото, в съответствие с правомощията си по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима, но поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 т.2 ГПК не следва да бъде допусната до разглеждане по същество, поради следното:
Въведения от законодателя принцип на факултативност на касационното обжалване изисква наличие на две кумулативни предпоставки, от категорията на абсолютните – произнасяне на въззивния съд по материалноправен и/ или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда и осъществен по отношение на същия поне един от критериите за селекция по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, като доказателствената тежест за тях е възложена на касатора- арг. от чл. 284, ал.3,т.1ГПК.
Следователно и преценката на ВКС относно законовите предпоставки за допускане на исканата касация се извършва само въз основа на изложените от касатора доводи, твърдения и удостоверяващи последните доказателства.
В случая касаторът не само не е формулирал правен въпрос на материалното или процесуално право, по който въззивният съд се е произнесъл – главна предпоставка за допускане на касацията, но такъв не може да бъде изведен нито от изложените в обстоятелствената част на касационната жалба обстоятелства, нито от съдържанието на приложеното към същата изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК.
Следователно, доколкото тези материалноправни и процесуалноправни въпроси по см. на чл.280, ал.1 ГПК са всякога специфични за конкретното дело, обусловили решаващите изводи на въззивния съд и обосновали крайния изход от спора, то несъмнено, че твърденията на касатора в обстоятелствената част на касационната жалба, явяващи се по своята същност касационни оплаквания по чл.281 ГПК са правно ирелевантни за допускане на касационното обжалване.
В тази вр. следва да се посочи, че принципът на равенството на страните в процеса и състезателното начало, основани начала на гражданското съдопроизводство, изключват наличието на процесуална възможност, при отсъствие на каквито и да било доводи в тази насока , касационната инстанция самостоятелно да изведе и формулира въз основа на предмета на спора този основен за делото правен въпрос, / вж.прието в решение № 4/2009 год. по к.д. № 4/2009 год.на КС на РБ/ – въведена от законодателя с чл.280, ал.1 ГПК за главна предпоставка за допускане касационното обжалване.
Неоснователно е и позоваването на критерия за селекция по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
По отношение на посоченото и приложено по делото решение на Великотърновски окръжен съд, цитирано по- горе, липсват данни да е влязло в сила, поради което последното не може обективно да обоснове противоречие с обжалвания съдебен акт и практиката на отделните съдилища по см. на чл.280, ал.1,т.2 ГПК, преодолима по реда на касационното обжалване.
Що се отнася до решението на ВКС,ТК, на което касаторът се позовава, то същото, свързано с допустимостта на въззивното решение по предявен по реда на чл.58, ал.1 ЗК конститутивен иск, когато в рамките на висящо производство и извън установения от законодателя преклузивен срок за предявяването му, са допълнени и разширени въведените с исковата молба обстоятелства, на които той е бил основан е неотносимо към възникналия между страните правен спор, поради което само по себе си и то не обосновава противоречие в практиката на съдилищата.
Или обстоятелството, че наведените от ищцата в исковата молба твърдения, свеждащи се единствено до съществуващо несъответствие на уставната разпоредба на чл.10, ал.2 от Устава на ответното ЮЛ, според която член- кооператорите имат задължение да полагат личен труд в кооперацията, с императивните норми на ЗК, които въззивният съд подробно е разгледал, изключва каквато и да било идентичност с предмет на цитирания от касатора съдебен акт на ВКС.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивския окръжен съд № 190 от 02.02.2009 год., по в. гр. д. № 3078/2008 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: