О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 489
София, 30.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 21.12.2008 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 361 /2008 година
Производството е по чл.278,ал.1 и сл. ГПК, във вр. с чл.274, ал.2,т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на В. Г. Г. , упражняващ търговска дейност под фирма „Г”, гр. С. против определение на Софийски апелативен съд от 16.07.2008 год., постановено по гр.д. № 222/2008 год., с което е осъден да заплати на „З”С. А. сумата 1500 лв., направени от последния деловодни разноски по делото пред същия съд.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му.
Частният жалбоподател поддържа, че при присъждане на деловодните разноски за въззивната инстанция по правилото на чл.64, ал.2 ГПК/ отм./, във вр. с §2, ал.2 от ПЗР на ГПК Софийски апелативен съд не е отчел липсата на ангажирани доказателства за реално извършена от ответника престация на договорените с договора за правна защита и съдействие суми, нито е съобразена уважената в първата инстанция част от предявената от последния искова претенция, която съпоставена с присъденото адвокатско възнаграждение дава основание да се приеме същото за прекомерно на същото по см. на чл.64, ал.4 ГПК/ отм./.
С частната жалба е наведен и довод, че присъдената сума в посочения по-горе размер се явява общо заплатено от ответника адвокатско възнаграждение за повече от един адвокат, което само по себе се е в нарушение на процесуалния закон-чл.64, ал.1, във вр. с ал.2 ГПК / отм./.
Ответната по частната жалба страна е възразила по основателността и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение,търговска колегия, като взе предвид доводите на страните, във вр. с инвокираното оплакване и провери правилността на обжалваното определение, съобразно правомощията си по чл.278 и сл. ГПК, във вр. с чл.248, ал.3 ГПК намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е частично основателна.
Отговорността за разноските по делото е обективна невиновна отговорност и израз на това разбиране на законодателя е нормата на чл. 65,ал.2 ГПК/ отм./, според която деловодните разноски се понасят от ищеца по делото независимо от изхода от спора, винаги, когато ответникът с извънпроцесуалното си поведение не е дал повод за неговото завеждане и ако признае иска.
Това разбиране на законодателя е възпроизведено и в действащия ГПК-чл.78, ал.2 ГПК.
В разглеждания случай образуваното пред Софийски апелативен съд въззивно производство по гр.д. № 222/2008 год. е прекратено поради оттегляне на въззивната жалба от страна на въззивника- настоящ частен жалбоподател и това процесуално действие на страната е обусловило десезиране на въззивния съд с прекратяване на делото.
Следователно правилно въззивната инстанция е счела, че в случая правно важимо за възлагане отговорността за направените деловодни разноски е не процесуалното поведение на ответника във въззивното производство, а настъпилото в хода на делото десезиране на въззивния съд, възпрепятстващо развитието на въззивното производство.
Обстоятелството, че с чл.64, ал.3 ГПК/ отм/,във вр. с §2, ал.2 ПЗР на ГПК е разпоредено при прекратяване на делото разноските да се дължат в полза на ответника, без оглед на основанието за прекратяване, обосновава правен извод, че е налице въведена от закона необорима презумпция, че то винаги е в резултат на поведението на ищеца, за когото не е създадена подобна възможност и комуто е възложен риска от самото завеждане на делото и неговото развитие.
Поради това правно ирелевантен се явява стадият на процеса, на който е настъпило прекратяване на същото, нито от значение за понасяне отговорността за деловодните разноски в разглежданата хипотеза /чл.203, ал.1 ГПК/ отм./ е изходът от спора в първата инстанция и като е съобразил горното въззивният съд правилно е приложил процесуалния закон.
Що се касае до доказване на реално осъществените от страната деловодни разходи- заплатено адвокатско възнаграждение, то в случая приложеният по делото, надлежно подписан договор за правна защита и съдействие от 26.06.2008 год., в който осъщественото плащане е отбелязано изрично чрез израза „платимо днес”, удостоверява получаването на сумата 1500 лв. от адв. Б адв. Христова в деня на сключване на конкретния договор за мандат, което от своя страна обуславя и законосъобразността на присъждането и на престиралия я ответник и доводите на частния жалбоподател в противна насока са лишени от основание в доказателствата и закона.
Основателно, обаче, е оплакването за необоснованост на така присъдения от въззивния съд размер деловодни разходи, направени от ответника.
С нормата на чл.64, ал.1 ГПК/ отм./ законодателят изрично е предвидил правото на страната в процеса на разноски за един адвокат.
Следователно обстоятелството, че сумата 1500 лв. ответникът „З”С. А. е заплатил общо като адвокатски хонорар за ползвана от него адвокатска защита в лицето на адвокатите Б. и Х. , с всеки един от които е налице самостоятелно сключен договор за правна защита и съдействие, то отговорността на настоящия частен жалбоподател за направените във въззивното производство пред Софийски апелативен съд деловодни разноски може да бъде ангажирана само до размера на 1/ 2 ид.ч. от същата или за 750.00 лева – арг. чл.64, ал.3 във вр. с ал.1 ГПК/ отм./.
Водим от горното и на осн. чл.278, ал.1 и сл. ГПК, във вр. с чл. 274, ал.2 ГПК, настоящият състав на ВКС, търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА въззивното определение на Софийски апелативен съд от 16.07.2008 год., постановено по в.гр. д. № 222/2008 год., в частта, с която В. Г. Г. , упражняващ търговска дейност под фирма „Г”, гр. С. е осъден да заплати на „З”С. А. сума, над 750 лв. / седемстотин и петдесет лева/, представляваща направени от последния във въззивното производство пред Софийски апелативен съд деловодни разноски и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ без уважение искането на „З”С. А. за присъждане на направените от него пред Софийски апелативен съд деловодни разноски, представляващи заплатен адвокатски хонорар на адв. С за разликата от 750 лв. / седемстотин и петдесет лева/ до пълния заявен размер от 1500 лв. / хиляда и петстотин лева/, като неоснователно.
В ОСТАНАЛАТА част потвърждава определението на Софийски апелативен съд от 16.07.2008 год. по в.гр.д. № 222/ 2008 год. по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: