ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 24
София 19.01.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 12 януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N767-2008 година.
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Р”ЕООД-г. Раковски срещу въззивното решение от 20.05.08г. по г.д. №770/07г. на АС-г. Пловдив, 3-ти с-в.
Оплакванията, релевирани в касационната жалба са за незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В изпълнение на изискванията на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, което е в противоречие с постоянната практика на ВКС/чл.280 ал.1 т.2 ГПК/, както и че с атакувания акт са решени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от съществено значение за точното прилагане на закона/чл.280 ал.1 т.3 ГПК/.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу акт подлежащ на касационно обжалване.
Касаторът поддържа в касационната жалба, че същественият материално правен въпрос в случая е този относно точното изпълнение на сключения между страните договор. Развива съображения, че този въпрос е разрешен неправилно от въззивният съд и в противоречие с константната практика на ВКС, обстоятелство обосновало правния интерес за обжалване на въззивното решение.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК приема следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила първоинстанционното решение от 19.06.07г. по т.д. №123/06г. на ОС-г. Пловдив, с което касаторът е осъден да заплати на “А”ООД-г. София сумата 216 783лв. с вкл. ДДС, ведно със законната лихва, считано от 30.03.06г. до окончателното й изплащане, съставляваща дължимо възнаграждение по чл.4.1.2 от сключения между страните договор за консултантски услуги от 2.10.03г. за изготвена проекто-сметна документация/ПСД/ във фаза “Т”, както и сумата 13 268.32 лв. съдебни разноски.
Предмет на делото е предявен от “А”ООД-г. София иск по чл.266 ал.1 ЗЗД иск за сумата 216 783лв. с вкл. ДДС представляваща дължимо възнаграждение по чл.4.1.2 от сключения между страните договор за консултантски услуги от 2.10.03г. за изготвена проекто-сметна документация/ПСД/ във фаза “Т”. Съгласно договора ищецът е следвало да извърши консултантски услуги и да изготви инвестиционен проект за кандидатстване по програма САПАРД за изграждане на предприятие за преработка на плодове и зеленчуци.
Предмета на договора включва две фази: изготвяне на ПСД във фаза “технически проект” и бизнес план за кандидатстване за финансиране в рамките на програма САПАРД за изграждане на проектираното предприятие.
ВКС-ТК намира, че съществените материалноправни въпроси, от които зависи правилния изход на спора в конкретния случай се свеждат до следните:
-изработения от изпълнителя проект отговаря ли на акредитираните правила на Агенция САПАРД за процесната инвестиция
-какъв е характера на срока за предаване на проекта от изпълнителя, респ. има ли той правната характеристика на фикс срок
Тези въпроси не са обсъдени и преценени в мотивите на обжалваното решение, а те са от съществено значение за изхода на делото. В тази връзка следва да се подчертае, че съчетаното логическо тълкуване на чл.1 от договора между страните за консултантски услуги от 2.10.03г. за изготвена проекто-сметна документация/ПСД/ във фаза “Т” и чл.4.1 от подизпълнителския договор от 27.10.03г. между “А”ООД-г. София и “А”ООД-г. София при условията на чл.20 ЗЗД налага извода, че срока по договора е обвързан със конкретните срокове по програма САПАРД за процесната инвестиция, което дава основание същият да бъде определен като фикс срок. Като е приел противното, а именно че плащанията по договора не са обвързани с конкретните срокове по програма САПАРД въззивният съд е постановил неправилно решение.
Селективният критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК е обусловен от неяснота или непълнота на приложените правни норми, както и от липсата на съдебна практика по подзаконовите актове, уреждащи изпълнението на договорите по програма САПАРД, какъвто е конкретния случай. Това обуславя наличие на посоченото основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 20.05.08г. по г.д. №770/07г. на АС-г. Пловдив, 3-ти с-в.
УКАЗВА на касатора “Р”ЕООД-г. Раковски в 7-дневен срок от съобщението да представи б.б. за внесена държавна такса по сметката на ВКС в размер на 4336 лв. за разглеждане на касационната жалба по същество.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на ІІ-ро отд. на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: