О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
София, 20.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 22.01.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 562 /2008 година
Производството е по чл.288 ГПК,във вр. с чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД ”З” АД-/в несъстоятелност/, гр. П. против въззивното решение на Апелативен съд гр. В. № 80 от 23.05.2008 год., постановено по въззивно т.д. № 98/2008 год., с което при условията на чл.208, ал.1 ГПК/ отм./ е отхвърлен, като неоснователен предявения от касатора срещу ТД ”С” Е. , гр. С. иск за сумата 1 000 000 лв., частичен от общата сума от 2000 000 лв., представляваща обезщетение за виновно неизпълнение на договори за охрана от 01.10.2001 год. и от 01.04.2004 год. и явяващо се равностойността на 6 632.064 тона хлебна пшеница-държавен резерв, като същевременно същият е осъден да заплати и сумата 41 485 лв. , деловодни разноски за двете инстанции.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона- чл.79, ал.1 ЗЗД и на съдопроизводствените правила- чл.188, ал.1 ГПК/ отм./, основания за касационно обжалване по чл.281,т.3ГПК.
В тази вр. касаторът поддържа, че щом предварителното производство срещу бившия изп. директор на ищцовото ТД по чл.201 и чл.319 НК е прекратено, то извършителят на престъплението е неизвестен и отговорността на изпълнителя по сключените договори за охрана следва да бъде ангажирана по реда на чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с договорната клауза на т.3.2, според която охранителят отговаря имуществено пред възложителя за причинените вреди, когато те са в резултат на престъпни деяния спрямо охранявания обект, резултат на виновно неизпълнение на задълженията и е изтекъл срока за разкриване на деянието по т.3.1 от договора, какъвто, според него е и разглежданият случай.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят поддържа, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като приетото в обжалваното решение относно договорното виновното неизпълнение на ответното ТД противоречи на първоинстанционното решение на Плевенския окръжен съд № 493 от 17.01.2008 год. по т.д. № 74/2006 год., отменено от въззивната инстанция, както и че този материалноправен въпрос едновременно е и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по см. на чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна е възразила по основанията за допускане на касационно обжалване, въведени от касатора и по основателността на касационните оплаквания.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид данните по делото и доводите на страните , съобразно правомощията си по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на чл.284 ГПК е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но отсъстват предвидените от законодателя процесуални предпоставки за допускане разглеждането и по същество на наведените касационни основания, поради следното:
В депозираното, съгласно императива на чл.284, ал.1,т.3 ГПК изложение, обосноваващо приложното поле на касационното обжалване касаторът не е посочил конкретният материалноправен и/ или процесуалноправен въпрос, произнесен от въззивния съд, по който съществува противоречие в практиката на съдилищата по см. на чл.280, ал.1,т.2 ГПК и който едновременно с това попада в обсега на селективния критерий по т.3 на цитираната разпоредба. Същият не би могъл да се изведе и от развитите в обстоятелствената част на касационната жалба съображения, както и от приложенията към нея, поради което следва да се приеме, че в случая отсъства основната предпоставка, попадаща в категорията на абсолютните за допускане на касационно обжалване, без която обективно, при въведената от законодателя факултативност на касационното обжалване, преценка за наличието на отделените, визирани от закона и твърдяни от жалбоподателя основания, не би могла да се извърши .
Доколкото специфичният за конкретния правен спор въпрос, за да съществен по вложения от законодателя в чл.280, ал.1 ГПК смисъл, следва да е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, то несъмнено ирелевантна за допускане на касационното обжалване е правилността на приетите по делото за установени фактически констатации, на които касаторът се позовава.
Отделно от това следва да се посочи, че релевантни за основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК са само влезлите в сила съдебни решения на различни по степен съдилища, вкл. и на отделни състави на ВКС постановени при наличие на обективно идентични правни въпроси, в която хипотеза разглежданият случай не попада. Обстоятелството, че въззивната инстанция е съд по същество на спора и дейността и е аналогична с дейността на първата инстанция, като без да я дублира, представлява продължение на същата обосновава правен извод, че даденото от нея различно, спрямо съдържащото се в съдебния акт на първоинстанционния съд, разрешение на съществения за делото въпрос- материалноправен или процесуалноправен не създава противоречива практика, обуславяща приложимост на селективния критерий по чл.280, ал.1,т.2 ГПК и доводите на касатора в противна насока, поради правната им несъстоятелност, не могат да бъдат споделени.
Бланкетно поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК също не е налице.
Освен, че в депозираното по реда на чл.284, ал.3,т.1 ГПК изложение липсва формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, решаването на който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, то доколкото твърденията на жалбоподателя, съдържащи единствено съображения за допуснати от въззивния съд нарушения на закона и на процесуалните правила всъщност възпроизвеждат наведените с касационната жалба основания по чл.281, т.3 ГПК, те не изпълняват визираните в сочения селективен критерий изисквания, обуславящи допускане на касационното обжалване, независимо от значимия материален интерес, предизвикал възникналия между страните правен спор.
Водим от горното, настоящият състав на второ отделение, търговска колегия на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 80 от 23.05.2008 год., постановено по възз.т.д. № 98/2008 год. на Великотърновския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: