О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 82
София, 12.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 15.01.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 515 /2008 година
Производството е по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД ”К” О. , гр. В. против въззивното решение на Варненския окръжен съд № 313 от 17. 06. 2008 год., постановено по в.гр.д. № 166/2008 год., с което е оставено в сила решение № 13 от 02.01.2008 год., по гр.д. № 7418/2007 год. на Варненския районен съд и са уважени предявените от ТД ”Е” Е. <Еад&@Е. , гр. В. срещу касатора обективно кумулативно съединени искове по чл.327, ал.1 ТЗ за сумата 6 377.89 лв., представляваща неплатена покупна цена по договор за доставка на горива, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 14.09.2007 год. до окончателното и изплащане и по чл.86, ал.1 ЗЗД общо за сумата 727.05 лв., обезщетение за забава от настъпване падежа на всяко задължение, конкретизиран в съответната фактура до датата на исковата молба - 14.09.2007 год..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон – чл.327 ТЗ, във вр. с чл.1, ал.2 от Наредба № 4/ 99 год. на Министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти и чл.6, ал.2 от Наредба № 6/97 год. и на съществените процесуални правила – чл.127 ГПК/ отм./ и чл.144 ГПК / отм./, касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В писменото си изложение, депозирано в съгласие с императива на чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава приложното поле на касационното обжалване с наличие на селективния критерий по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, като твърди, че обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие със съдебната практика по съществения материално правен въпрос – приложение на Наредба № 4/99 год. на Министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти и на Наредба № 6/97 год., последната, обективирана в решение на ВАС № 619/18.01.2006 год. по адм.д. № 5068/2005 год. ; решение на ВКС № 523/26.03.2002 год. по гр.д. № 1308/2001 год.; решение на ВКС № 188/17.05.2004 год. по гр.д. № 801/2003 год. и решение от 20.06.2002 год. по ВАД № 105/2000 год. и на процесуалното правило на чл.127 ГПК относно определяне доказателствената тежест в процеса, израз на което съставомерно несъответствие са решение на ВКС № 178 от 15.07.2003 год., публикувано в сп.„Труд и право”, бр.9/2004 год. и решение на ВКС № 403 / 2004 год. по гр.д. № 44/2004 год..
Ответната по касационната жалба страна отговора си по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по основателността и, излагайки подробни съображения.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, с оглед правомощията си по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и съответства на изискванията на 284 ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна.
Въпреки процесуалната допустимост, обусловена от редовността и, същата не следва да бъде допусната до разглеждане по същество на въведените с нея касационни основания по чл.281 ГПК, поради отсъствие на визираните в чл.280, ал.1,т.1 ГПК предпоставки.
По изрично разпореждане на закона допустимостта на касационното обжалване всякога е обусловена от осъществено от въззивния съд произнасяне по съществен за делото материалноправен и/ или процесуалноправен въпрос, по отношение на който следва да е осъществено и допълнителното законово изискване- основание, попадащо в обсега на т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Това от своя страна означава, че е необходимо решеният в обжалваното въззивно решение въпрос, бил той материалноправен и/ или процесуалноправен не само да е важен за конкретното дело, но да е обусловил крайния решаващ извод на въззивния съд т.е. да е намерил своето пряко отражение върху правилността постановения съдебен акт.
В случая, при обосноваване приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК касаторът не е формулирал изрично съществените- материалноправен и процесуалноправен въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл и по отношение на които е налице поддържаното от него противоречие с установената практика на ВКС – основание за допускане на касационното обжалване по правилото на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а единствено бланкетно е посочил, „че при постановяване на атакуваното решение въззивният съд е нарушил съдебната практика по приложението на материалния и процесуален закон”.
Развитите в тази вр. в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съображения всъщност са смислово повторение на съдържащите се в обстоятелствената част на касационната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение на ВОС, поради допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила и от тях конкретният специфичен за спора въпрос също не може да бъде изведен.
Следователно обстоятелството, че последните се явяват основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, обосновава правен извод, че те са неотносими към приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК и въведените от законодателя със сочената норма селективни критерии по т.1-3 за допускане на касационното обжалване, поради което не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Липсата на посочен от касатора точно определен съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, намерил своето разрешение в обжалвания съдебен акт-главна предпоставка за допустимост на касационното обжалване, изключва наличието на процесуална възможност за настоящата съдебна инстанция да извърши и преценка относно основателността на твърдяното съществуващо противоречие в обективно аналогични на разгледаната хипотези по приложението и тълкуването на закона и процесуалните правила, което с оглед цитираните и приложени по делото съдебни актове на отделни състави на ВКС попада в обсега на основанието по чл.280, ал.1,т.2 ГПК, а не на това, въведено с т.1, на което страната се позовава. В последното попадат единствено постановените по новия ред за касационно обжалване решения на отделни състави на ВКС и установената , при действието на ЗУС и ЗСВ задължителна за съдилищата съдебна практика на ВКС, имаща характер на нормативно тълкуване, но последното отново не е съобразено от настоящия касатор в изложението му, мотивиращо допускане на касационното обжалване.
Водим от горното, настоящият състав на второ отделение на ВКС, търговска колегия, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 313 от 17.06.2008 год., по в.гр.д. № 166/2008 год. на Варненския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: