О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
София, 12.02..2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 15.01.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 541 /2008 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД ”Ч”АД, гр. С. против въззивното решение на Софийски градски съд № 207 от 08.05.2008 год., постановено по гр.д. № 3293/2007 год., с което е оставено в сила решение № 112 от 09.07.2007 год. по гр. д. № 15605/2006 год. и е признато за установено по отношение на касатора, че Н. И. М. от гр. С.не му дължи сумата 3 253.93 лв., допълнително начислена стойност на консумирана електрическа енергия за периода от 27.12.2005 год. до 27. 06. 2006 год.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, като в обстоятелствената част на същата са изложени подробни съображения за необоснованост и допуснато нарушение на закона – касационни основания по чл.281,т.3 ГПК.
В писменото си изложение, депозирано в съответствие с изискването на чл.284, ал.3,т.1 ГПК жалбоподателят обосновава приложното поле на касационното обжалване с наличието на съществуващо в практиката на съдилищата противоречие по съществените за делото въпроси – материалноправен, касаещ момента на влизане в действие на Общите условия на сключения по реда на Закона за енергетиката договор между ЮЛ- доставчик на ел. енергия и отделния потребител и процесуалноправен -за приложното поле на чл. 155 ГПК, аналогичен на чл.127, ал.1, пр.2 ГПК/ отм./ и включените в обсега на нормата „общоизвестни факти”. Излага, че съдът в противоречие с въведената доказателствена тежест в процеса е приел, че публикуваните Общи условия на ТД- доставчик на електрическа енергия в един централен, един местен всекидневник и на създадената в Интернет страница на търговеца, не е достатъчно, за да се възприемат същите за общоизвестни по см. на чл.127, ал.1, пр.2 ГПК/ отм./, респ. на чл.155 ГПК, поради което върху ищеца тежи задължението да установи изрично в хода на делото достигането им до съответния потребител, страна по договора.
В подкрепа на твърдяното противоречие, обуславящо наличието на селективния критерий по чл.280, ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на постановените от Софийски районен съд решения: от 06.08.2007 год. по гр.д. № 18039/ 2006 год. и от 17.04.2008 год., по гр.д. № 9646/2007 год./, последното приложено в 2 екземпляра/.
Ответната по касационната жалба страна е възразила по основателността и в подадения по реда на чл.287, ал.1 ГПК, отговор, като в тази вр. също е цитирала съдебни актове, подкрепящи съдържащите се в обжалвания съдебен акт решаващи изводи на въззивния съд.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложените от страните доводи, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол, отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Засегнатите в изложението на касатора въпроси -материалноправен и процесуалноправен са от съществено значение за спора, тъй като са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, но поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1,т.2 ГПК – не е налице.
За да уважи предявения отрицателен установетелен иск за несъществуване на извънсъдебно претендираното от касатора вземане в размер на исковата сума СГС е приел, че източник на същото са ОУ на последния, в качеството му доставчик на електрическа енергия, одобрени от компетентния държавен орган, съгласно чл.98, ал.2 ЗЕ, при които конкретният договор между страните е сключен и в тежест на ответното ТД е да установи с допустимите от ГПК доказателствени средства, влизането им в сила, според изискванията на закона, което по делото не е изпълнено. Изложени са в тази вр. съображения, че отсъствието на доказателства за обнародване на процесните ОУ на търговеца в един централен и един местен всекидневник, изключва и противопоставимостта им на ищеца, като потребител. Наред с тези си съждения въззивният съд е обосновал недължимостта на вземането на касатора и с отсъствие на ангажирани, съобразно въведената с чл.127, ал.1 ГПК/ отм./ доказателствена тежест в процеса по предявения отрицателен установителен иск, доказателства за наличие на елементите от фактическия състав на конкретната хипотеза, предвидена в ОУ, въз основа на която правото на ответника да извърши корекция в сметките на ищеца е породено.
Следователно изводите на решаващия съд относно момента на влизане в действие на ОУ на ответника- търговец, при които процесният договор е сключен и тяхната противопоставимост на ищеца- потребител са изградени въз основа на фактите по делото, които са конкретни за разглеждания правен спор, поради което не може да се приеме, че по повдигнатия от касатора въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл е налице противоречива съдебна практика на съдилищата при идентични от обективна страна хипотези, материализирана в цитираните в изложението към касационната жалба съдебни актове на СРС, за да бъде успешно обосновано визираното основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
Отделно от това следва да се посочи, че приложените по делото два броя решения на Софийски районен съд от 06.08.2007 год. по гр.д. № 18039 /2006 год. и от 17.04.2008 год., по гр.д. № 9646/2007 год., видно от съдържанието им не са окончателни – подлежат на обжалване и нямат обозначение, че са влезли в сила, поради което сами по себе си, по арг. от чл.291 ГПК не са източник на съдебна практика по вложения от законодателя в чл.280, ал.1,т.2 ГПК смисъл, а това е още едно самостоятелно основание за отсъствие на визирания от касатора селективен критерий за допустимост на касационното обжалване.
Що се касае до поставения процесуалноправен въпрос, свързан с приложното поле на чл.155 ГПК, аналогичен на чл.127, ал.1,пр.2 ГПК/ отм./ и включените в обсега на нормата „общоизвестни факти”, то решаването му от съдилищата не създава твърдяното от касатора противоречие в практиката им. Дори и да се приеме, че решенията, цитирани в касационната жалба са влезли в сила, каквито данни по делото няма, то в тях въпросът за доказателствената тежест в процеса, вкл. относно момента на пораждане действието на ОУ, одобрени от ДКЕВР, при които са сключвани отделните индивидуални договори с конкретните потребители не е третиран по различен от приетия в обжалваното въззивно решение, начин. Изрично и в решението по гр. д. № 9646/2007 год. първоинстанционният съд е приел, че доколкото Общите условия представляват волеизявление на една от страните по сключената сделка, то в тежест на последната е да установи не само тяхното съдържание, но и влизането им в сила, т.е. факта на тяхното публикуване, съобразно разпоредения от закона ред.
Следователно, според приетото в приложените с касационната жалба съдебни актове, правната характеристика на общоизвестен факт по см. на чл.155 ГПК, респ. чл.127, ал.1,пр.2 ГПК/ отм./ Общите условия на ТД – доставчик на електрическа енергия придобиват, едва след публикуването им в съответните ежедневници, но публикацията / извън осъществяваната такава в „Държавен вестник”/ не е ноторна, поради което подлежи на пълно доказване в процеса, в каквато насока са и съжденията на СГС, изложени в съобразителната част на обжалваното решение.
Водим от горното, настоящият състав на второ отделение на ВКС, търговска колегия, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на постановеното от Софийски градски съд въззивно решение № 207 от 08. 05. 2008 год., по гр.д. № 3293/2007 год. на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: