О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
София, 08.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 13.11.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 401 /2009 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на ”Н” Е. , гр. С. срещу въззивно определение на Софийски апелативен съд № 328 от 24.03.2009 год., по ч.гр. д. № 595/2009 год., с което е оставено в сила определението на Софийски градски съд от 24. 11.2008 год./ с неправилно посочена дата- 1.12.2008 год./ по гр. д. № 1967/2008 год. и е отказано исканото от настоящия частен жалбоподател, в качеството му на ответник по спора, привличане на ДФ ”З”, като трето лице – помагач в процеса, поради отсъствие на правен интерес.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост на изградения от въззивната инстанция правен извод за липса на правен интерес от привличането и отсъствие на връзка между предмета на спора и бъдещите отношения на привличащата страна с третото лице, както и на допуснато нарушение на процесуалния закон- чл.219 ГПК, поради което се иска отмяната му.
В депозирано към частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК частното касационно обжалване по приложно поле е обосновано с твърдението, че обусловилите крайния изход на постановения съдебен акт въпроси на процесуалното право, по които въззивният съд се е произнесъл- за изчерпателния или не характер на изброените в чл.219, ал.2 ГПК процесуални пречки за допускане привличането на трето лице – помагач в процеса, за необходимостта привличащата страна с молбата за привличане да представи доказателства и за наличие на спорно правоотношение между нея и привличаното трето лице, както и за допустимостта в хода на производството по чл.517 ГПК да бъде привлечено трето лице- помагач на страната на някоя от главните страни в същото, за да му бъде предявен обратен иск и за отделните процесуални действия, които ищецът е оправомощен да извърши в производството по чл.517 ГПК, при наличие на признато на последния несъдебно изпълняемо право, са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по см. на чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Според частния жалбоподател изразеното в тази вр. разбиране на Софийски апелативен съд, че при наличието на противоречиви интереси между третото лице и привличащата го страна, привличането е недопустимо, независимо от възможността за предявяване на обратен иск и целяната процесуална икономия за уреждане на съществуващите помежду им правоотношения не намира опора в процесуалния закон, поради което не следва да бъде споделено от касационната инстанция.
Ответната по частната жалба страна е възразила по основателността и в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страните, във вр. с инвокираните оплаквания и прецени данните по делото, намира:
Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
За да откаже конституирането на ДФ”З” като подпомагаща ответника по делото – ТД ”Н” Е. , гр. С. страна в процеса, въззивният съд е счел, че в случая не са налице предпоставките на чл.219 ГПК, поради отсъствие на правен интерес от привличането.
При обосноваване на този си извод Софийски апелативен съд се е позовал на правната характеристика и предмет на производството по чл. 517 ГПК, чиято уредба е идентична със съдържащата се в чл.389б ГПК / отм./. Счел, че доколкото съществуването на изпълняемото право в хипотезата на чл.517, ал.4 ГПК се преценява само с оглед евентуално извършено до приключване на първото заседание по делото плащане на вземането на взискателя и удовлетворяване на последния по този начин, то издаденият в полза на ДФ ”З” изпълнителен лист от 12. 10. 2007 год. и произтичащите от сключения между това ЮЛ и длъжника ЕТ А. А. Я. , упражняващ търговска дейност под фирма ”С”, едноличен собственик на капитала на ответника ТД ”Н” Е. , гр. С., договор от 17.06.2002 год. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ права и задължения на страните са ирелевантни за висящото производство, целящо прекратяване на дружеството чрез предприети изпълнителни действия върху дружествените дялове на длъжника.
Затова, според изложеното в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, обстоятелството, че разглежданият случай не попада нито в изрично посочените от закона хипотези, когато по изключение силата на постановеното решение се разпростира и спрямо третото лице, нито е налице правна възможност за упражняване регресни права на подпомаганата страна спрямо това третото лице – ДФ ”З”, явяващо се кредитор по издадения изпълнителен лист, чието право на събиране на присъденото частно държавно вземане по силата на чл.87, ал.1, т.5 ЗСДВ е възложено на ищеца по делото- АДВ, е достатъчно, за да се отрече правният интерес от исканото по реда на чл.219 ГПК привличане.
Следователно специфичният за настоящето въззивно определение процесуалноправен въпрос, попадащ в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК, се явява единствено този, поставен от частния жалбоподател – за установените от закона предпоставки за привличане на трето лице помагач в процеса и наличието на правен интерес от същото в хипотезата на чл.517, ал.4 ГПК.
По отношение на него, обаче, отсъства, допълнителната процесуална предпоставка – критерият за селекция, на който страната се позова.
Освен, че в изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК и в обстоятелствената част на самата частна касационна жалба липсва аргументация относно визирания селективен критерий, а е налице бланкетно позоваване на същия, то обстоятелството, че точното прилагане на закона по см. на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитието на правото, произтичащо от него – от необходимостта чрез дадено от съда тълкуване да бъде отстранена съществуваща неяснота, непълна в правната норма или създадена отсъстващата до момента съдебна практика, изключва приложимостта на соченото основание в разглеждания случай.
Разпоредбата на чл.219 ГПК, с която законодателят императивно е установил предпоставките за привличане на трето лице помагач в исковия процес и чието съдържание всъщност възпроизвежда процесуалното правило на чл.175 ГПК/ отм./, не е нито неясна, нито непълна, поради което не се нуждае от корективно тълкуване. Същевременно по приложението и съществува последователна и непротиворечива практика на ВКС, според която при преценка основателността на молбата по чл.219, ал.1 ГПК, респ. чл.175 ГПК/ отм./ съдът е длъжен въз основа на предявения иск и фактите, които евентуално следва да бъдат установени в решаващите мотиви на съответното съдебно решение, предвид тяхната обвързваща сила по отношение на третото лице помагач и привличащата го страна, да съобрази в конкретния случай налице ли е интерес от привличането.
Следователно правният интерес от привличане на третото лице е всякога обусловен от наличието на правна възможност чрез участието си в процеса по делото, същото да съдейства за постановяване в полза на привличащата го страна благоприятно съдебно решение, което да въздейства и върху неговото правно положение, като предотврати евентуалната му регресна отговорност.
Поради това именно фактът, че ДФ ”З”, чието привличане частният жалбоподател, като ответник по иска е заявил по реда на чл.219 ГПК, се явява кредитор по издадения срещу последния изпълнителен лист, изключва и наличието на твърдения в молбата правен интерес, независимо, че правото да събере така присъденото му със същия частно държавно вземане, по силата на закона- чл.87, ал.1, т.5 ЗСДВ е упражнено от друг правен субект – ищеца АДВ.
От друга страна, доколкото производството по чл.517 ГПК, с предходна уредба в чл.398б ГПК/ отм./, е специфичен способ за принудително изпълнение и в него основателността на вземането, предмет на изпълняемото право не подлежи на самостоятелна преценка, извън евентуално настъпило удовлетворение на кредитора, преди приключване на първото по делото заседание, каквито доводи в молбата по чл.219 ГПК отсъстват, то основателността на вземането по издадения в полза на ДФ ”З” изпълнителен лист е неотносима към предмета на настоящето дело и към упражняване правото на ищеца за прекратяване на ответното ТД по този ред, което е още едно основание да бъде отречен правния интерес от привличането, вкл. с оглед възможността за предявяване на регресни права срещу третото лице и съобразявайки горното въззивният съд е спазил трайно установената съдебна практика на ВКС.
Водим от тези съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд № 328 от 24. 03. 2009 год., по ч.гр. д. № 595/2009 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: