О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 843
София, 22.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 22.02.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 843/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Т”А. , гр. Р. против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 412 от 07.05.2009 год., по гр.д. № 301/2009 год., с което е оставено в сила решението на Софийски градски съд от 13.10.2008 год. и допълващо го от 16.12.2008 год., двете постановени по гр.д. № 299/2007 год. и са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора, като ищец срещу „Ф”ООД, гр. С. обективно съединени първоначални искове по чл.55, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.88, ал.1 ЗЗД за сумата 219 442.80 лева, като получена от ответника на отпаднало основание- развален поради виновно негово неизпълнение договор за изработка, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 22.02.2007 год. до окончателното и изплащане и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 11 000 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 19. 09.2006 год.-22.02. 2007 година, както и са уважени предявените от ответното ТД, като ищец насрещни искови претенции по чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата 1861 лева, представляваща усвоена без основание банкова гаранция № С* издадена от „Ю”А. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.05.2007 год. до окончателното и изплащане, както и мораторна лихва върху същата за периода 08.11.2005 год.-18.05.2007 год. и сумата 12 750 евро, дължимо възнаграждение по допълнително споразумение от 06.06.2005 година към договор от 25.08. 2003 год., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на насрещната искова молба- 18.05.2007 год.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила и на материалния закон- чл.265, ал.2 ЗЗД и чл.87, ал.1 ЗЗД.
Според касатора при изграждане на крайния си правен извод за липсата на правопораждащ вземането на първоначалния ищец юридически факт, въззивният съд не е съобразил резултатния характер на сключения между страните договор за изработка и липсата на удостоверителни функции на допусната по делото експертиза по отношение изпълнението на възложеното на изпълнителя техническа експертиза, която независимо от неоспорването и от страните няма характер на абсолютно доказателство.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК достъпът до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК е обоснован с твърдението, че разрешеният с обжалваното решение „съществен материалноправен въпрос”, свързан с приложението на чл. 265, ал.2 ЗЗЗ, както и на чл.87 ЗЗД е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.297, ал.1 ГПК е депозирала отговор, в който е изложила подробни съображения относно липсата на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, като алтернативно се поддържа и становище за неоснователност на касационните оплаквания по чл.281, т.3 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от формалното и съответствие с императивните изисквания на процесуалния закон за редовността и, касационното обжалване не следва да бъде допуснато, поради следното:
С обжалваното въззивно решение Софийски апелативен съд в правомощията си на въззивна инстанция, произнасяйки се по въззивната жалба на „Т”А. , е възприел за съобразени с доказателствения материал по делото и закона изводите на СГС за отсъствие на елементите от фактическия състав на чл.55, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.88, ал.1 ЗЗД, поради което е потвърдил същите.
Изложени са съображения, че доколкото ответникът „Ф” ООД, в качеството му на изпълнител е изправна страна по сключения между страните, след надлежно проведена процедура по възлагане на обществена поръчка, договор № д-242 за изработка на готов продукт „Интегрална информационна система за търговска дейност”, то първоначалният ищец, като възложител не би могъл успешно да упражни спрямо последния субективното си право по чл.87, ал.1 ЗЗД и да развали двустранната сделка, поради виновно неизпълнение от страна на длъжника.
При обосноваване на този си извод решаващата инстанция, се е позовала на заключението на допуснатата и изслушана специализирана съдебно- техническа експертиза- единична и тройна, според което правилното функциониране на изработения програмен продукт е било възпрепятствано от некоректно зареждане на необходимите за работа му изходни данни, а не от некачественото му, водещо до неговата негодност, съобразно техническите изисквания за същия, изпълнение.
Затова, като неизправна страна, която не е могла успешно, чрез свое едностранно волеизявление по реда на чл.87, ал.1 ЗЗД да развали процесния договор за изработка, възложителят, според съдържащите се в съобразителната част на обжалвания съдебен акт съждения, не би могъл по реда на чл.55, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.88, ал.1 ЗЗД успешно да претендира и произтичащите от развалената правна връзка правни последици- връщане на даденото въз основа на отпаднало основание.
Следователно от преценката на решаващите мотиви на въззивния съд не следва, че поставеният от касатора въпрос- правилното приложение на закона- чл.265, ал.2 ЗЗД и чл.87 ЗЗД, относим към основанията за касация по чл.281, т.3 ГПК, попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК- главна предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Нещо повече, дори и да се приеме, че преформулиран и уточнен от настоящия съдебен състав в съответствие с дадените в т.1 на ТР № 1/ 2010 на ОСГТК на ВКС задължителни указания, този въпрос на материалното право се свежда всъщност до условията при които възложителят би могъл да развали договора за изработка в хипотезата на чл.265, ал.2 ЗЗД, то отсъства визираният от касатора критерий за селектиране на жалбите по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, допълнителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните.
Същият не само не е аргументиран от жалбоподателя, което възпрепятства извършване на възложената на ВКС преценка за относимостта му към така поставения специфичен за делото материалноправен въпрос, но самото обстоятелство, че както общата норма на чл.87 ЗЗД регламентираща развалянето на облигационния договор, поради неизпълнение, така и специалната, касаеща единствено договор за изработка разпоредба на чл.265, ал.2 ЗЗД са ясни и не създават затруднения в практиката на съдилищата във вр. с прилагането им, изключва наличието на соченото основание.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че по отношение на същите практиката на съдилищата от години е трайно непротиворечива, съответстваща на създадената в тази насока и задължителна практика на ВКС, поради което въобще отсъства необходимост от уеднаквяването и чрез точното тълкуване на закона по вложения от законодателя в т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, смисъл, което явно касаторът не е съобразил.
С оглед гореизложеното искането за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на „Т”А. , с вх. № 4969/23.06.2009 год. следва да се остави без уважение.
Поради отсъствие на доказателства за реално осъществени от ответната по касационната жалба деловодни разноски, без уважение следва да се остави и искането на последната, заявено чрез пълномощника и адв. Б.Б. от САК за присъждането им, основано на чл.78, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК.
Водим от тези съображения и на осн. чл.288, във вр. с чл.280, ал.1, т.3 ГПК настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 412 от 07.05. 2009 год., по гр.д. № 301/2009 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: