О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 441
София, 12.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 17.10.2008 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 246 /2008 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на ТД” С” Е. , гр. В. против въззивното определение на Великотърновския апелативен съд № 82 от 08.04.2008 год., постановено по в.ч.гр.д. № 114/ 2008 год., с което е потвърдено разпореждане на Великотърновския окръжен съд от 24.01.2008 год.,основано на чл.200, ал.1,б.”а” ГПК/ отм./ за връщане, като просрочена, подадената от настоящия частен жалбоподател въззивна жалба вх. № 15452/28.12.2007 год.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му.
Частният жалбоподател твърди, че в изпратеното до него съобщение за изготвеното първоинстанционно решение на Великотърновския окръжен съд по т.д. № 112/2005 год. не се съдържат данни относно лицето, дало сведение за отсъствие на ЮЛ- търговец от адреса и настъпила промяна в същия, поради което неправилно е счетено, че известяването е редовно, съобразно чл.52 ГПК/ отм./ във вр. с чл.51, ал.4 ГПК / отм./ и датата на поставената от съда резолюция за приложението и спрямо страната е приета за начало на срока за въззивно обжалване.
В депозираното, съгласно императива на чл.284, ал.3 ГПК, във вр. с препращащата норма на чл.278, ал.4 ГПК изложение, са развити съображения относно наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК, обуславящи, според обстоятелствената част на частната жалба, допускането и до разглеждане по същество, поради противоречие на разрешения от въззивната инстанция съществен процесуалноправен въпрос относно изискванията за известяване на страната в хипотезата на чл.51, ал.4 ГПК с последователната практика на ВКС и значимостта на този за актуалния по см. на чл.98, ал.1, б.”б” ГПК адрес на ответника-търговец за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната по частната жалба страна е възразила по основателността и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ отделение, търговска колегия на ВКС, като взе предвид доводите на страните във вр. с инвокираните оплаквания, съобразно правомощията си по чл.278 и сл. ГПК и данните по делото, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу определение, имащо преграждащ за делото ефект, поради което е процесуално допустима.
Разгледана същата, с оглед искането за допускане на касационно обжалване се явява неоснователна,поради следното:
Съгласно приложимата по силата на препращащата норма на чл. 274, ал.3 ГПК разпоредба на чл.280, ал.1 ГПК, задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване в хипотезата на чл.274, ал.3 ГПК е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е необходимо да е налице и едно от изчерпателно изброените в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК основания-въпросът да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Следователно обстоятелството, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по въпроса за въведените от законодателя изисквания за известяване на страната в хипотезата на чл.51, ал.4 ГПК и по този за актуалния по см. на чл.98, ал.1, б.”б” ГПК адрес на ответника по спора, съществени за изхода на делото, предвид прието, съобразно датата на уведомяването на последния по чл.51, ал.4 ГПК, начало на преклузивния срок за въззивно обжалване, обосновават правен извод, че случаят попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Поддържано от частния жалбоподател основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, според настоящия съдебен състав, обаче не е налице.
Не съществува противоречие между даденото от въззивната инстанция разрешение на повдигнатия процесуален въпрос и константната практика на ВКС, обективирана и в посоченото от частния жалбоподател определение № 329 от 07.09.2005 година по т.д. № 46/ 2005 год. на ВКС,търговска колегия, приложено по делото.
С цитирания съдебен акт, постановен в образуваното пред ВКС по реда на чл.218а, ал.1,б.”в” ГПК/ отм./, във вр. с чл.213 и сл. ГПК/ отм./ производство е прието, че нормата на чл.51, ал.4, пр.2 ГПК/ отм./ с оглед субектите на призоваването е специална по отношение на общото правило на чл.51, ал.1 и ал.2 ГПК и приложението и е винаги обусловено от неизпълнение на вменено на последните- търговци – физически и юридически лица, задължение за вписване настъпилата за тях промяна в първоначално регистрирания им, в съответния търговски регистър, адрес на управление.
Достатъчно за надлежното удостоверяване на този факт – настъпилата промяна, е счетено наличието на върнато в цялост обявление, оформено по надлежния ред- отбелязването и от длъжностното лице – връчител и индивидуализация на свидетеля, дал съответното сведение за призовавания, който документ има характер на официален свидетелстващ и се ползва с обвързваща съда формална доказателствена сила по отношение на така удостоверените с него факти.
Изразеното по- горе становище е застъпено и в обжалвания съдебен акт.
Обстоятелството, че в приложеното по делото удостоверение № 10835/21.11.2005 год. на Великотърновския окръжен съд за последен вписан в съответния търговски регистър адрес на търговеца ” С” Е. е посочен, този заявен и от ищеца К. З. С. с исковата молба – гр. В., ул.” Христо Б. ” № 8, при извършеното изрично отбелязване на длъжностното лице- връчител, че ЮЛ не се намира на така посочения адрес, при неколкократното посещение на същия, според изложеното в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, обосновава правен извод, че в случая приложение намира нормата на чл.51, ал.4 ГПК/ отм./.
За правно ирелевантна в тази вр. възприета пълната или не индивидуализацията на лицето, дало сведение за настъпилата в адреса на търговеца промяна.
Доколкото тя не е изрично разпоредена от действалия към този момент процесуален закон, посочването му от съдебния служител- връчител на призовка, се явява допълнителен елемент, но неотносим както към отговорността на последния, като длъжностно лице, така и към официалния характер на оформения с подписа му документ, в каквато насока са и съжденията на Великотърновския апелативен съд, съвпадащи напълно с практиката на ВКС по приложението на чл.51, ал.4 ГПК/ отм./, която е постоянна и непротиворечива.
Не е налице в случая и селективният критерий,въведен с чл.280, ал.1,т.3 ГПК, на който частният жалбоподател бланкетно се позовава.
Освен, че в частната жалба некоректно е посочен вписаният от ищеца в исковата молба адрес на ответника, то доколкото нормата на чл.98 ГПК/ отм./ е ясна и пълна, тя не се нуждае нито от корективно тълкуване, нито от запълване, чрез предвидените в ЗНА способи. С оглед горното и при наличието на достатъчно и актуална съдебна практиката по приложението на тази процесуална норма от отменения процесуален закон, то следва да се приеме, че разгледаният от въззивния съд и посочен от частния жалбоподател въпрос за актуалния по см. на чл. 98, ал.1,б.”б” ГПК адрес на ответника не е значим за точното прилагане на закона и за развитието на правото по вложения от законодателя в чл. 280, ал.1, т.3 ГПК смисъл.
Водим от горното, настоящият състав на второ отделение,търговска колегия на ВКС, на осн.- чл.288 във вр. с чл.278,ал.3 и ал.4 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Великотърновския апелативен съд № 82 от 08. 04.2008 год., по в.ч.гр.д. № 114/2008 год. по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: