О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 354
София, 11.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 26.03.2010година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 949 /2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Я. И. М. от гр. С. против въззивно решение на Сливенския окръжен съд № 153 от 26.05.2009 год., по гр.д. № 208/2009 год., с което при условията на чл.271, ал.1 ГПК е уважен предявеният срещу последната установителен иск по чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 ГПК и е признато за установено, че дължи на Г. Р. П. сумата 5 325 лева, вземане инкорпорирано в издадения от нея в гр. С..04.2006 год. редовен от външна страна и действителен запис на заповед, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на подаване заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК- 03. 09.2008 год.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на закона, касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК касаторът е обосновал касационно обжалване по приложно поле с твърдението, че с обжалваното въззивно решение СОС е разрешил значим за крайния изход от спора въпрос на материалното право, по начин различен от даденото в решение № 234 от 23.04.2009 год., по гр.д. № 3918/2008 год. на Сливенския районен съд/ влязло в сила/ разрешение на същия по напълно идентичен казус между ищеца по настоящия правен спор и съпруга на касатора М. , с което фактическият състав на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, обуславящ допускане на касационния контрол, е доказан.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище по основателността и в депозирания в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговор.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС, поради което е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от формалното и съответствие с императивните изисквания на процесуалния закон за нейната редовност, касационното обжалване не следва да бъде допуснато, поради следното:
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, обосновавайки предпоставките за допускане на касационно обжалване, касаторът не е формулирал конкретен въпрос на материалното и/ или процесуално право, който да е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, а чрез тях и крайния правен резултат по делото, по отношение на който даденото в приложеното влязло в сила решение на СРС по гр.д. № 3918/2008 год. различно разрешение на същите да създава твърдяното противоречие по см. на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Доколкото този въпрос не би могъл да бъде изведен и от съдържащите се в обстоятелствената част на изложението доводи, без да бъде нарушено диспозитивното начало и принципът за равенството на страните, чрез които всъщност са доразвити изложените в касационната жалба касационни основания за отмяна на обжалвания съдебен акт, като неправилен, то в случая главната процесуална предпоставка за достъп до касационно обжалване- отсъства.
Липсата, при въведената от законодателя факултативност на касационното обжалване, обуславя както обективна невъзможност касационната инстанция да извърши преценка за наличие на твърдяното от жалбоподателя основание, доколкото различния краен резултат по делата би могъл да произтича не от дадено различно разрешение на обективно идентични правни въпроси, а и от различните установени, въз основа на конкретния материал по делата факти и обстоятелства, така и значението на поставения правен въпрос за крайния правен резултат по делото, т.е. – дали предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК са осъществени.
Впрочем за прецизност в тази вр. следва да се посочи, че именно такъв различен факт е приетата, поради нарушаване въведените с чл. 486, ал.1 ТЗ изисквания за определяне падежа на менителничния ефект, нищожност на издадения от В. М. запис на заповед, предмет на цитираното по- горе влязло в сила решение на СРС, от какъвто порок конститутивната ценна книга на заповед с издател Я. М. – не страда.
Що се касае до самите касационни основания, въведени с изложението, то те, поради отсъствие на основание в процесуалния закон, дори и да са налице не могат да обосноват допускане на касационното обжалване – арг. от чл.281, т.3 ГПК.
Водим от тези съображения и на осн. чл.288 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Сливенския окръжен съд № 153 от 26.05.2009 год., по гр.д. № 208/ 2009 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: