О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 560
София, 2508. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 22.02.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 904 /2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД ”А”Е. , със седалище гр. С. против постановеното от Софийски апелативен съд решение № 199 от 19.03.2009 год., по гр.д. № 751/2008 год., с което е оставено в сила решението на Софийски градски съд от 13.02.2008 год., по гр.д. № 897/ 2006 год. за признаване и допускане изпълнението на Арбитражно решение на Международния арбитражен съд при Международната арбитражна камара, Париж по дело № 13384/ АVH от 19.10.2005. на територията на Република България.
С касационната жалба е въведено оплакване за необоснованост и допуснато нарушение на закона – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Излагайки подробни доводи във вр. с твърдяните пороци на обжалвания съдебен акт касаторът е възразил срещу законосъобразността на извода на въззивния съд за неоснователност на въведеното с исковата молба правопогасяващо възражение за недействителност на сключената арбитражна клауза, поради липса на изразена правно валидна воля, както и че на страната е била осигурена реална възможност, в съответствие със състезателното начало, да предяви и ползва всичките си защитни средства, позовавайки се на отсъствието на проведено от въззивния съд задълбочено обсъждане на ангажираните в тази вр. доказателства и въобще обсъждане на всички доводи на страната, вкл.- за лишен от основание изричен отказ на решаващия орган по пет от доказателствените и искания, част от които възприети за неотносими към спора, без да бъдат изложени конкретни мотиви и за присъдено на ЮЛ- ищец в арбитражния спор обезщетение за причинени му от договорно неизпълнение неимуществени вреди, влизащо в противоречие с установения български провопорядък.
В депозирано, съгласно императивното изискване на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, изложение касаторът е обосновал касационно обжалване по приложно поле с наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, твърдейки, че „в основата на настоящия правен спор стоят съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и чрез чието разглеждане ВКС ще преодолее така допуснатото противоречие”.
Развитите в тази вр. конкретни съображения са относно неправилните изводи на въззивния съд, свързани с : приложимата правна уредба и служебното начало при преценка на основанията за признаване и допускане изпълнението на чуждестранно решение на територията на Р. България; нарушеното право на защита и състезателното начало, като противоречие с обществения ред в страната; изискването за заверяване на документи – предпоставка за започване на производство за екзекватура; присъждане на обезщетение за неимуществени/ морални вреди/, претърпени от юридическо лице, като е направен и подробен анализ на цитираните в подкрепа на твърдяното противоречие решения на ВКС – № 717/ 27.07.2005 год., по гр.д. № 183/2004 год. на ВКС,ТК; № 422 от 18.07.1997 год., по гр.д. № 250/2007 год.; № 630 от 28.07.2004 год., по гр.д. № 1832/2003 год. на І- т.о. на ВКС; № 356 от 23.07.1999 год., по гр.д. № 24/99 год. на V-то г.о. на ВКС; № 197 от 19.02.1997 год., по гр.д. № 250/95 год. на ВС.
Ответната по касационната жалба страна „АЙТРУН КАНСЪЛТАНТС. А. Л., офшорно дружество, учредено и съществуващо съгласно законодателството на Република Ливан, със седалище и адрес на управление –Ливан, Бейрут в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, поради отсъствие на установените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки и алтернативно по наведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните императивни изисквания на процесуалния закон за редовността и е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана в производството пред Софийски апелативен съд страна, разполагаща с потестативно процесуално правомощие на жалба и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Искането за достъп до касационен контрол, съдържащо се в същата е неоснователно, поради следното:
Съгласно създадената с действащия ГПК процесуалноправна уредба на касационното производство, осъществяваният от ВКС касационен контрол е факултативен – обусловен от кумулативното наличие на изчерпателно и лимитивно изброените от законодателя в чл.280, ал.1, т. 1-3 ГПК предпоставки- основна и допълнителна.
Първата, основната от тях е – обжалваното въззивно решение да съдържа произнасяне по специфичен, включващ се в предмета на делото и обусловил правната воля на въззивния съд, обективирана в постановеното решени конкретен въпрос на материалното и/ или процесуално право.
Втората – наличие на някое от специфичните основания за селектиране на отделните касационни жалби, в които главната предпоставка за допускане на касационно обжалване е налице.
С нормата на чл.284, ал.3, т.1 ГПК законодателят императивно е възложил доказателствената тежест относно наличието на предпоставките за достъп до касационен контрол на касатора, поради което касационната инстанция е оправомощена да извърши следващата се в производството по чл. 288 ГПК преценка само въз основа на доводите и твърденията на последния , съдържащи се в депозирано към касационната жалба отделно, или като част от същата изложение, както това изрично е постановено и в т.1 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС задължително за съдилищата в страната.
Единственото изключение, според задължителните указания по приложението на чл.280, ал.1, т.1- т.3 ГПК, дадени с горецитираното Тълкувателно решение е, когато по съображения за прецизност е необходимо изрично поставен от кастора правен въпрос да бъде преформулиран, уточнен или квалифициран, какъвто не е разглежданият случай.
Следователно по действащия ГПК не съществува процесуална възможност, вкл. по съображения черпени от диспозитивното начало и равенството на страните в гражданския процес, значимият по см. на чл. 280, ал.1 ГПК конкретен въпрос на материалното и/ или процесуално право, ако не е изрично е формулиран от страната, да бъде изведен от състава на касационната инстанция, осъществяващ в производството по чл.288 ГПК проверка на предпоставките за достъп до касационен контрол, въз основа на фактите и обстоятелствата в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
В случая, въпреки формално обстойното и подробно изложение към касационната жалба, касаторът не е формулирал нито един конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от многобройните, намерили разрешение в обжалвания съдебен акт правни въпроси, който като включващ се в предмета на спора, с оглед основанието и петитума на предявения иск и обусловил правната воля на решаващия съд, материализирана в обжалваното решение, да попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК – главна предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Всички доводи, с които е аргументирано искането за достъп до касационен контрол, всъщност касаят правилността на изградените от въззивния съд правни и фактически изводи, поради което като относими към основанията по чл.281, т.3 ГПК, не подлежат на обсъждане при преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Самият факт, че в обстоятелствената част на изложението е налице неколкократно изрично препращане към депозираните пред въззивната инстанция писмените бележки на „А” Е. , свързани с въведени от същия като ответна по делото страна, различни по своя характер възражения, т.е. касаещи спора по същество, сочи на недопустимо от процесуалния закон смесване на основанията за достъп до касация с основанията за касационно обжалване, което възпрепятства и осъществяването на възложената на касационната инстанция в производството по чл.288 ГПК преценка.
Обстоятелството, че съгласно задължителните указания, дадени с т.1 на ТР № 1/ 19.02.2010 год. на Общото събрание на Гражданската и Търговска колегии на Върховния касационен съд, отсъствието на изрично формулиран от касатора конкретен правен въпрос, обусловил решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт, само по себе си се явява достатъчно основание, за да бъде отказан достъп до касационен контрол, обосновава правен извод, че без да бъде обсъждан наведения от страната допълнителен критерий за селекция, искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно.
С оглед изхода на делото в настоящето производство, на осн. чл.78, ал.3 ГПК на ответника се следват деловодните разноски, в каквато насока е и изрично направеното от последния искане.
По делото, обаче, липсват доказателства за реално осъществени от „АЙТРУН КАНСЪЛТАНТС. А. Л., със седалище и адрес на управление –Ливан, Бейрут разходи в производството по чл.288 ГПК, вкл. адвокатско възнаграждение, поради което такива не се присъждат.
Водим от гореизложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 199 от 19.03.2009 год., по гр.д. № 751/2008 год, по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: