О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 431
София, 06.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 19.03.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 914 /2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД ”Г” Е. , гр. С. против въззивно решение на Благоевградския окръжен съд № 284 от 20.07.2009 год., по т.д. № 962/2008 год., с което при условията на чл.208, ал.1 ГПК/ отм./ е уважен предявеният от А. И. Т. срещу касатора, като ответник, конститутивен иск по чл.19, ал.3 ЗЗД и е обявен за окончателен сключеният на 29.05.2002 год. между страните предварителен договор за покупко – продажба на подробно описан недвижим жилищен имот, находящ се в гр. С., при изпълнение на насрещното задължение на купувача в двуседмичен срок от влизане в сила на решението да заплати на продавача сумата 2649 лв.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон, поради което и на осн. чл.281, т.3 ГПК се иска отмяната му.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, като твърди, че даденото от въззивния съд разрешение на конкретния правен спор е в противоречие с трайната практика на ВКС по приложението на чл.19, ал.3 ЗЗД. Същевременно според изложеното решаването на този спор от ВКС се явява важно, както с оглед личния правен интерес на страната, така и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като прекаленото разширително тълкуване на нормата от предходните инстанции води до създаване на противоречива съдебна практика.
Въведеното противоречие по т.2 на чл.280, ал.1ГПК касаторът ТД ”Г” Е. е аргументирал с различния изход от спора по приложените към касационната жалба решения : № 30/73 год., по гр.д. № 13/73 год. на ОСГК и № 533 от 30. 06.99 год., по гр.д. № 125/99 год. на ІІ г.о. на ВКС.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, ТК, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна и срещу подлежащ на касационен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд въз основа на обстоен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства е приел, че в случая са налице предвидените от законодателя условия за обявяване на сключения между страните предварителен договор за покупко- продажба на процесния недвижим жилищен имот, находящ се в гр. С. за окончателен.
Позовавайки се на обусловената от договорения между съконтрахентите в т.2 от предварителния договор краен срок- 30. 12. 2002 год. изискуемост на задължението на ответника- продавач да прехвърли собствеността върху процесния недвижим имот и датата на подадената искова молба-11.06.2007 год. решаващият съд е отрекъл основателността на въведеното от ТД ”Г” Е. , правопогасяващо възражение за давност.
Като лишено от основание в закона и доказателствения материал по делото е възприето и възражението на ответника, настоящ касатор, за договорното неизпълнение от страна на купувача.
При обосноваване на този си правен извод въззивният съд е взел предвид от една страна съдържанието на самия предварителен договор – раздел Б, т.7, според което с подписването му купувачът следва да плати 8 000 лв. от продажната цена, приемайки, че в тази част същият има правната характеристика на разписка за престираната сума, а от друга, че само по себе си плащането или не на уговорената с този облигационен договор покупна цена на имота- насрещно задължение на купувача е свързано единствено с приложението на чл.297, ал.1 ГПК/ отм./ и не може да обоснове отхвърляне на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД.
Следователно така изложените в съобразителната част на обжалвания съдебен акт съждения на Благоевградския окръжен съд, на които касаторът се позовава, при липса на формулиран конкретен въпрос на материалното и/ или процесуално право, който разрешен от въззивния съд да е обусловил крайния изход от спора не могат да обосноват наличието на изискуемата се от процесуалния закон главна предпоставка за допускане на касационен контрол – арг. от чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно дадените с ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС задължителни за съдилищата в страната разяснения попадащ в обсега на чл.280, ал.1 ГПК е не самият материалноправен спор, а онзи материалноправен или процесуалноправен въпрос, който като включващ се в предмета на спора е от значение за изхода от конкретното дело.
Поради това и обстоятелството, че в случая касаторът, комуто законодателят с нормата на чл.284, ал.3, т.1 ГПК императивно е възложил тежестта да обоснове достъпа до касационен контрол е допуснал неоправдано от закона смесване на основанията за касационно обжалване с тези за допускане на касационното обжалване, възпроизвеждайки в изложението към касационната си жалба отново оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното решение, без поставен за разглеждане конкретен правен въпрос, разрешен от решаващия съд, има за своя правна последица – недопускане касационната жалба до разглеждането и по същество.
При липсата на коректно и точно формулиран от касатора правен въпрос, попадащ в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК за настоящата инстанция въобще отсъства процесуална възможност в производството по чл.288 ГПК да извърши преценка относно основателността на твърдяното противоречие по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, към което различният правен резултат по делата, обусловен от съществуващо различие в отделните факти и обстоятелства по същите е неотносим.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че в случая липсва аргументация и на основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК- допълнителна предпоставка за допускане на факултативно касационно обжалване. Доколкото соченият критерий за селекция всякога е свързан било с изясняване точния смисъл на закона и преодоляване несъвършенството на съответната правна норма, с цел еднаквото и прилагане от съдилищата, било с необходимост от създаване на отсъстваща съдебна практика или преодоляване на вече установената, за да бъде възприета нова, отговаряща на променените обществени условия и правен ред, то бланкетното възпроизвеждане на законовия текст или съществуващ личен правен интерес на страната от разглеждания правен спор не удовлетворява същият .
С оглед гореизложеното и на осн. чл.288 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 284 от 20.07.2009 год., по т.д. № 962/2008 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: