О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ . 572
София, 07.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 15.08.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 305 /2009 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1ГПК.
Образувано е по частната жалба на ТД ”О”О. , гр. С. против въззивно определение на Софийски апелативен съд № 957 от 24. 11.2008 год., по ч.гр.д. № 1839/2008 год., с което е потвърдено определение на Софийски градски съд от 22.07.2008 год., по т.д. № 615/ 2008 год. за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на предявения иск.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт по съображения за необоснованост и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което се иска отмяната му.
Частният жалбоподател твърди, че доколкото поради неправилно приложение на процесуалното правило на чл.51, ал.4 ГПК/ отм./ е бил лишен от възможността да реализира защитата си в процеса по предявения иск, предмет на т.д. № 761/2002 год., вкл. и чрез възражение за изтекла в негова полза погасителна давност, то по отношение на същата не е налице сила на пресъдено нещо, което позволява разглеждане на предявения понастоящем иск, основан на чл.439, ал.1 ГПК.
В депозирано към частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК липсва позоваване на конкретно основание за допускане на касационно обжалване – чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК, но доколкото в обстоятелствената част на същото частният жалбоподател изрично визира липсата на съдебен практика по поставените въпроси на процесуалното право – за допустимостта на предявения отрицателен установителен иск, за начините на защита на страната, лишена от участие в процеса, поради допуснато нарушение на процесуалните правила и за силата на пресъдено нещо по отношение незаявено възражение за изтекла погасителна давност, то следва да се приеме, че се касае до критерия за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, предпоставките на който подлежат на установяване в настоящето производство.
Ответната по частната жалба страна е възразила както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на въведените оплаквания.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия като взе предвид данните по делото и становището на страните, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост, обусловена от формалното и съответствие с изискванията за редовност, въведени от процесуалния закон, частната жалба не следва да бъде допусната до разглеждане по същество, поради следното:
Съгласно чл.280, ал.1 ГПК, към която процесуална разпоредба чл.274, ал.3 ГПК препраща, задължителна предпоставка за допускане на частно касационно обжалване, от категорията на абсолютните е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по въпрос на материалното и/ или процесуално право, обусловил решаващите мотиви на атакувания съдебен акт, по отношение на който да е налице някое от основанията, въведени с т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК.
В случая формулираните от частния жалбоподател въпроси, свързани с допустимостта на предявения отрицателен установителен иск, вкл. и с оглед правните последици, произтичащи от влязлото в сила решение по т.д. № 761/ 2002 год. на СГС по отношение изтеклата в полза на страната погасителна давност, попадат в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което главната предпоставка за допускане на частно касационно обжалване е налице.
По отношение на тези въпроси, обаче, допълнителната предпоставка за допускане на исканото обжалване – критерият за селекция по чл.280, ал.1,т.3 ГПК отсъства.
Освен, че сама по себе си, при отсъствие на конкретно изложени от страната аргументи, липсата на съдебна практика не е достатъчна, за да обоснове правен извод за значимостта на разгледания от въззивната инстанция материалноправен или процесуалноправен въпрос за точното прилагане на закона и за развитие на правото, то съществуването на единна и непротиворечива практика по същите, обективирана в множество съдебни актове, постановени във вр. с чл.221 ГПК/ отм./ и чл.224 ГПК/ отм./, чийто аналог е чл.298 ГПК и респ. чл.299 ГПК, изключва основателността на въведеното твърдение.
В съответствие с тази практика е и разбирането на въззивната инстанция, че формираната от влязлото в сила съдебно решение по т.д. № 761/2002 год. на СГС, с което предявените от АСК срещу настоящия частен жалбоподател обективно съединени искове по чл.92, ал.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД са уважени – първият – за сумата 35 439.79 лв., произтичаща от неустойка за неизпълнение на задълженията по договор за приватизационна продажба от 28.12.1994 год. на ДФ ”О”, а вторият- за 4 507.93 лв.- обезщетение за забавеното плащане на същата, обхващащо периода 13. 08. 2001 год.- 28.06.2002 год., сила на пресъдено нещо намира своето проявление и по отношение на пропуснатите възражения, вкл. за изтекла до момента погасителна давност, като преклудира същите, независимо дали обосноваващите ги факти са били известни или не на страната.
Следователно обстоятелството, че с нормата на чл.439 ГПК законодателят е създал правна възможност за длъжника да оспори по исков ред предприетото спрямо него изпълнение не означава, че последният може да се позове на факти, настъпили преди приключване на исковото производството, по което изпълнителното основание е било издадено, тъй като за тях е създадена сила на пресъдено нещо, в каквато насока е и последователната практика на ВКС.
Що се касае до поставения в частната жалба процесуалноправен въпрос относно начините за защита на страната, лишена от участие в процеса, поради допуснато нарушение на процесуалните правила, то той не е обусловил крайния изход от делото, поради което не може да обоснове частно касационно обжалване по приложно поле.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА частно касационно обжалване на въззивно определение на Софийски апелативен съд № 957 от 24.11.2008 год., по ч.гр.д. № 1839/2008 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: