Определение №146 от 25.2.2010 по ч.пр. дело №763/763 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№  146
 
София,  25.02.2010 година
 
Върховният касационен съд на Република България,   второ търговско отделение, в закрито заседание на 15.01.2010 година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
          ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
                                 МАРИЯ СЛАВЧЕВА
 
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 763/2009  година
 
Производството е по чл.274, ал.2 , пр.1 във вр. с ал.1,т.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на И. Д. , в качеството му на представляващ ПФК”Ч” А. против разпореждане на Бургаския апелативен съд № 80 от 15.04.2009 год., постановено по ч. гр. д. № 265/2008 год., с което на осн.чл.262, ал.2,т.2 ГПК, във вр. с чл.275, ал.2 ГПК е върната частната касационна жалба на настоящия частен жалбоподател срещу определение на Бургаския апелативен съд № 248 от 11.12.2008 год., по ч.гр.д. № 265/2008 год., поради неотстранена в срок нередовност на същата.
С частната жалба е въведено бланкетно оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане по съображения за допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страната, във вр. с инвокираното оплакване и провери правилността на обжалваното разпореждане, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Обстоятелството, че предмет на същата е определение, за което е предвидено двуинстанционно разглеждане, подлежащо за първи път на обжалване по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл.280 ГПК, във вр. с чл.278, ал.4 ГПК не намира приложение и за настоящата инстанция отсъства задължение да проверява наличието на установените в чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на искането обжалване.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното разпореждане Бургаският апелативен съд е счел, че в определения законов срок, предоставен на настоящия частен жалбоподател П. ”Ч” А. , представляван от И. Д. , за отстраняване нередовността на подадената от името на ЮЛ частна касационна жалба вх. № 100/06.01.2009 год., дадените от въззивния съд с разпореждане № 18 от 20.01.2009 год., по ч.гр.д. № 265/ 2008 год. в тази насока конкретни указания не са изпълнени, поради което е осъществен фактическият състав на чл.286, ал.1,т.2 ГПК, във вр. с чл.278, ал.4 ГПК и следва да се наложи въведената със същия процесуална санкция.
Определението е правилно.
С разпореждане № 18 от 20.01.2009 год. по ч.гр.д. № 265/2008 год.. Бургаският апелативен съд, констатирайки нередовността на подадената от настоящия частен жалбоподател частна касационна жалба вх. № 100/ 06.01.2009 год., е оставил без движение същата, като е дал подробни указания на страната, в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, съгласно препращащата норма на нормата на чл.274, ал.3 ГПК, както и адвокатско пълномощно в съответствие с разпореденото от чл.284, ал.2 и ал.3,т.3 ГПК.
На 09.02.2009 год. съобщението, адресирано до настоящия частен жалбоподател, съдържащо указанията на въззивният съд, администриращ подадената чрез канцеларията му до ВКС частна касационна жалба на страната, е получено лично от И. Д. , в качеството му на представляващ П. ”Ч” АД.
По делото липсват данни до датата на постановяване на обжалваното разпореждане ТД- частен жалбоподател да е изпълнило дадените му от въззивния съд указания за отстраняване нередовността на подадената частна жалба, поради което правилно Бургаският апелативен съд е счел, че в случая следва да намери приложение предвидената от законодателя процесуална санкция по чл.286, ал.1, т.2 ГПК и е върнал същата обратно на нейния подател.
Обстоятелството, че законодателят в хипотезата на чл.274, ал.3 ГПК е направил изрично препращане към задължителните предпоставки на чл.280, ал.1 ГПК изключва наличието на правна възможност за преценка от страна на съда на тяхната необходимост.
Същевременно поради съществуващото различие между основанията за допускане на касационно обжалване, вкл. в хипотезата на чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК и тези за касационно обжалване, наведените от страната оплаквания, свързани с правилността на обжалваното въззивно определение не могат да бъдат обсъждани, преди да бъде допуснато самото касационно обжалване на същото, абсолютна процесуална предпоставка за което е наличието на елементите от фактическия състав на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК.
Поради това непосочване на визираните от законодателя в чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК основания за допустимост на частното касационно обжалване, само по себе си е достатъчно, за да се отрече отстраняване порока на частната касационна жалба в срок, в каквато насока са необоснованите твърдения на настоящия частен жалбоподател.
Водим от горното, настоящият състав на второ отделение, търговска колегия на ВКС
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на Бургаския апелативен съд № 80 от 15.04.2009 год., постановено по ч. гр. д. № 265/ 2008 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top