О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 584
София, 07.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, търговска колегия в закрито заседание на 02.07.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 266 /2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 167 от 20.10.2008 год., постановено по в.т.д. № 272/2008 год. Варненският апелативен съд, при условията на чл.208, ал.1 ГПК/ отм./ е отхвърлил като неоснователен предявения от М. Г. М. , чрез майка и Ц. К. Т. – Ф. , неин законен представител, иск срещу З. ”Л” АД, гр. С. за сумата 17 280 лв., представляваща обезщетение за причинени и имуществени вреди- неосигуряване на месечна издръжка от починалия при ПТП на 17.04.2005 год. Мариян С. Ф. , баща на същата, считано от 6.08.2005 год. до навършване на пълнолетие.
Със същото решение въззивният съд е уважил иска на М. Г. М. – С. , чрез майка и Ц. К. Т. – Ф. , неин законен представител, основан на чл.45 ЗЗД срещу С. С. Ф. от с. Б., Варненска област за сумата 17 280 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неосигуряване на месечна издръжка от починалия при ПТП на 17.04.2005 год. Мариян С. Ф. , баща на представляваното дете, считано от -6. 08. 2005 год. до навършване на пълнолетие, като в останалата осъдителна част е оставил в сила решение № 148 от 24.03.2008 год. на Варненския окръжен съд.
В останалата част, с която предявените в субективно съединяване искове на Ц. Ф. Т. –К. , действаща лично за себе си и в качеството и на майка и законен представител на малолетното си дете М срещу З. ”Л” АД, основани на чл.407, ал.1,тЗ ТЗ /отм./ са уважени – първият за сумата 28 000 лева, представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди от настъпило на по вина на застрахован при ответника водач на МПС ПТП на 17.04.2005 год., а вторият за сумата 2000 лв., обезщетение за претърпени от представляваното малолетно дете, в резултат на същото ПТП морални болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на увреждането до окончателното и изплащане, решението на Варненския окръжен съд е оставено в сила.
Недоволни от въззивното решение на Варненския апелативен съд са останали и двете страни по спора които са го обжалвали в срока по чл. 283 ГПК с оплакване за неправилност.
По касационната жалба на ЗПК”Л” АД, гр. С.
Касационната жалба касае частта на горепосоченото въззивно решение на Варненския апелативен съд, с която е оставено в сила осъдителното решение на Варненския окръжен съд по гр.д. № 843/2006 год. и са уважени предявените в субективно съединяване от Ц. К. Т. лично за себе си и в качеството и на майка и законен представител на малолетното дете М срещу касатора искове, основани на чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./ до размера на сумата 28000 лв. за първата и 2000 лв. за представляваното дете.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила- касационни основания по чл.281,т.3 ГПК.
Касаторът поддържа, че сключеният застрахователен договор по застраховка ”Гражданска отговорност”, обективиран в полица № 030-0-02/12 и валиден към датата на настъпване на застрахователното събитие е със съпругата на виновния за ПТП на 17.04.2005 год. водач на МПС –С. С. Ф., поради което при отсъствие на въведена с действалите към релевантния за спора момент – Наредба № 18/2004 год./ отм./ за задължителното застраховане и Закона за застраховането /отм./ изрична разпоредба, установяваща законова презумпция, че упълномощаването между съпрузи се предполага, то липсата на надлежно дадено пълномощно, изключва ангажиране отговорността на застрахователя по предявения от пострадалите пряк иск по чл.407, ал.1ТЗ/ отм./.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал касационно обжалване по приложно поле с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по обусловилите крайния изход от делото въпроси на материалното и процесуално право, в противоречие с трайната практика на ВКС, обективирана в цитираните с касационната жалба решения, като същевременно тези въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата, израз на което противоречие е самият различния правен резултат, постановен с първоинстанционното и въззивно решения по настоящето дело, както и че с оглед цената на предявените искове, надхвърляща общо сумата 100 000 лв., същите въпроси се явяват и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложените доводи и съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК провери правилността на обжалваното решение, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу съдебен акт, подлежащ на последващ инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима.
В изложението си по чл.284, ал.3,т.1 ГПК, депозирано след дадени му по реда на чл.285 ГПК указания, касаторът не е формулирал конкретен въпрос на материалното и/ или процесуално право, по който въззивният съд се е произнесъл и по отношение на който поддържа, че са налице основанията по т.1.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед данните по делото и инкорпорираното всъщност, в обстоятелствата част на касационната жалба изложение по чл.284, ал.1,т.3 ГПК следва да се приеме, че разрешените от въззивната инстанция материалноправни въпроси, обусловили съдържанието на постановеното решение, в частта му, предмет на настоящата касационна жалба и визирани от касатора, като попадащи в обсега на чл.280, ал.1 ГПК се свеждат до: 1./ начина на определяне на справедлив размер обезщетение за претърпените от пострадали при деликт неимуществени вреди; 2./ за възможността да се присъждат неимуществени вреди, поради виновно причинена в резултат на ПТП смърт на наследодателя на нероденото към този момент дете; 3./ за началния момент на дължимата от застрахователя по предявения пряк иск на пострадалите, основан на чл. 407, ал.1 ТЗ/ отм./ лихва; 4./ за възможността при липса на изрично упълномощаване на водача на моторното превозно средство, с което са причинени вреди на трети лица от застрахования по застраховка „Гражданска отговорност” собственик на същото да бъде ангажирана отговорността на застрахователя.
Обстоятелството, че според изложеното в съобразителната част на обжалваното решение е прието, че в кръга на застрахованите се включват и упълномощените водачи на МПС, с което са причинени вреди на трети лица, каквото качество притежава съпругът на собственика на процесния л.а., виновен за настъпване на ПТП на 17. 04. 2005 год., както и че в кръга на лицата имащи право на неимуществени вреди попадат и неродените, но заченати към момента на смърт на наследодателя негови низходящи, а върху присъденото по реда на чл. 407, ал.1 ТЗ/ отм./ обезщетение за неимуществени вреди се дължи законна лихва от датата на увреждането, обосновава правен извод, че поставените от касатора въпроси попадат в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК – основана предпоставка за допускане на касационно обжалване.
По отношение на тях, обаче не е налице поддържаното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Практиката на ВКС, вкл., изразена в т.10 на ППВС № 7/77 год. , последното – задължително за съдилищата, е трайно последователна, че доколкото нито в Закона за застраховането /отм./, нито в Наредба 18/ 2004 год. за задължителното застраховане/ отм./ законодателят е предвидил форма за действителност на упълномощаването на водачите на МПС, които по силата на закона се включват в кръга на застрахованите по застраховка „Гражданска отговорност” лица, то същото може да бъде изрично, чрез конклудентни действия или чрез потвърждаване, но във всички случаи се счета за редовно дадено пълномощно, когато собственикът или оправомощеното да упълномощава лице /при МПС, собственост на ЮЛ/ са пътували с водача, какъвто е разглежданият случай.
Затова, като е съобразил горното излагайки аналогични правни съждения Варненският апелативен съд не е постановил обжалвания съдебен акт в противоречие с трайната практика на ВКС.
Що се касае до кръга на лицата, имащи право на неимуществени вреди при виновно осъществен деликт, предизвикал смъртта на техен наследодател, определен с дадени в задължителната съдебна практика на ВКС- ППВС № 4/61 и ППВС № 5/69 год. указания, то несъмнено е, че в същия се включва и заченатото, но още неродено в момента на настъпване на вредоносния резултат дете, както това изрично е посочено и в решение № 578/62 год. на ВС.
Именно, защото от момента на раждането си, заченатият към момента на настъпване на произтичащ от деликта вредоносен резултат понася болки и страдания, че завинаги е лишен от едно основно човешко чувство и непрекъснато, в останалата съзнателна част на живота си, ще чувства липсата на бащинска ласка, обич, материална и морална сигурност, която е ноторно, че връзката баща – дете осигурява, то следва да се приеме, че даденото от Варненския апелативен съд разрешение е в пълно съгласие с приетото в константната практика на ВКС, че на обезщетяване подлежат всички вреди, настъпили или които ще настъпят т.е. настоящи и бъдещи, като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане.
Следователно постановеното в съответствие с цитираната практика на ВКС въззивно решение, изключва приложението на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по посочения по- горе въпрос.
Относно началния момент на дължимата от застрахователя в хипотезата на чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./ законна лихва върху присъденото обезщетение, решаващата инстанция също не се е произнесла в отклонение със задължителната за съдилищата практика на ВКС. Изрично в поставено по реда на чл.290 и сл. ГПК решение по т.д. № 475/ 2008 год., задължително за съдилищата, тричленен състав на ТК на ВКС е приел, че доколкото двете права – прякото право на увредения, имуществено притезателно право, произтичащо от закона и деликтното право на същия имат еднаква насоченост и обезщетяват един и същи вреди, те са идентични по своето съдържание и в тежест на застрахователя на гражданската отговорност на деликвента, при отсъствие на законова регламентация в противен смисъл, е да покрие и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане, в същия дължим от последния размер.
Обстоятелството, че при определяне размера на следващото се на ищците обезщетение за причинените им в резултат на настъпилия пътен инцидент вреди лично и с оглед смъртта на общия им наследодател –, съпруг на първата и баща на представляваното дете, въззивният съд изцяло се е съобразил с дадените в ППВС 4/68 год. задължителни указания относно приложението на чл.52 ЗЗД изключва наличието на въведения критерий за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК и по отношение на този поставен от касатора материалноправен въпрос, свързан най- общо с приложението на чл.52 ЗЗД.
В тази вр. само за прецизност следва да се посочи, че различните размери на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани от съдилищата, доколкото произтичат от различните конкретни факти и обстоятелства, които решаващият съд е длъжен да прецени във всеки отделен случай, сами по себе си са несъпоставими , поради което не мога да обосноват твърдяното противоречие.
Неоснователни са и останалите основания за допускане на касационно обжалване по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Хипотезата на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК визира само влезлите в сила съдебни актове, към които несъмнено постановените по настоящето дело- първоинстанционен и въззивен не се включват.
Що се касае до критерия за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, то освен, че въведеният от касатора аргумент, обусловен от цената на предявените искове е правно несъстоятелен, защото не цената на иска, която е от значение за определяне на съответната държавна такса и родовата подсъдност на делото, е от значение за точното прилагане на закана и за развитие на правото, а необходимостта от корективно тълкуване на неясни или непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или от създаването на практика, когато такава отсъства, респ. налага се промяна в съществуваща до момента, какъвто не е разглежданият случай, то обстоятелството, че самият касатор се позовава на трайна съдебна практика на ВКС по този въведен от него въпрос на материалното право, прави соченото основание – неприложимо.
ІІ. По касационната жалба на ответника С. С. Ф.:
Тя касае частта на въззивното решение на Варненския апелативен съд, с което е уважен предявения от М. Г. М. – С. , чрез майка и Ц. К. Т. – Ф. , неин законен представител, иск по чл.45 ЗЗД срещу С. С. Ф. от с. Б., Варненска област за сумата 17 280 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неосигуряване на месечна издръжка от починалия при настъпило по изключителна вина на същия ПТП на 17.04.2005 год. Мариян С. Ф. , баща на представляваното дете, считано от -6. 08. 2005 год./ датата на раждането и/ до навършване на пълнолетие.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, в частта му, предмет на подадената касационна жалба, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон- чл.84 СК/ отм./- касационни основания по чл.281,т.3 ГПК.
В инкорпорирано в касационната жалба изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК касаторът поддържа, че по обусловилия крайния правен изход от делото материалноправен въпрос- за изплащане на парична издръжка от деликвента въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС – т.4, т.5 и т.7 от ППВС № 5/70 относно размера на същата, който следва да бъде компенсиран както с размера на полагащата и се наследствена пенсия, така и съобразен с възможностите на лицето, което следва да я заплаща.
Позовавайки се на отсъствието на съдебна практика по така поставения и строго специфичен за настоящия правен спор материалноправен въпрос и необосноваността на изводите на въззивния съд относно присъдената за твърде продължителен бъдещ период издръжка, касаторът счита, че в случая е налице и критерия за селекция по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Видно от изложеното в мотивите на обжалваното решение, поставеният от касатора въпрос на материалното право, макар и в известна степен непрецизно формулиран е съществен по вложения от законодателя в чл.280, ал.1 ГПК смисъл и съобразен с приетото в тази вр. в к.д. № 4/ 2009 год. на Конституционния съд на Републиката.
Неоснователно, обаче, е позоваването на т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Даденото от въззивната инстанция разрешение относно размера на обезщетението, полагащото се за причинените на пострадалата малолетна М. Г. имуществени вреди, под формата на дължимата месечна издръжка до навършване на пълнолетие не е в отклонение на практиката на ВКС, свързана с приложението на чл.51, ал.1 ЗЗД- арг. от ППВС № 4/68 год., ППВС № 4/75 год..
Със смъртта на наследодателя си, неин баща, малолетната М. Г. е лишена от момента на раждането си от издръжката, която този родител, загинал на 24 годишна възраст е следвало да и осигурява, по силата на чл.79 СК/ отм./., поради което за същата е налице подлежаща на обезщетяване имуществена вреда, имаща характер на пропусната полза.
По отношение на същата ВКС последователно поддържа в практика си, че се определя на база на дължимата от починалия родител издръжка т.е. съобразно неговите възможности и нуждите на делото, поради което правно ирелевантни са обстоятелствата, свързани с материалното състояние на самия деликвент.
Що се касае за останалите доводи на касатора, касаещи обосноваността и законосъобразността на конкретния размер присъдена издръжка, определена в горните граници, но на база ПМС от 1985 год., както и продължителността на периода, то те са свързани с правилността на обжалваното решение, поради което не подлежат на обсъждане в настоящето производство.
Отделен остава въпросът, че границата- пълнолетие на имащия право на издръжка е определена от закона, като задължителна за осигуряващото я лице.
Съществуването на трайно установена съдебна практика, вкл. задължителна за съдилищата по поставения от касатора, разрешен с въззивното решение на Варненския апелативен съд материалноправен въпрос, изключва приложението на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, настоящият състав на второ отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд № 167 / 20.10.2008 год. по в.т.д. № 272/2008 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: