О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 471
София, 23.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 21.11.2008 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 303 /2008 година
Производството е по чл.278 и сл. ГПК,във вр. с чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на С. И. С. от гр. Р. против въззивното определение на Русенския окръжен съд № 200 от 12.05.2008 год., постановено по в.ч.гр.д. № 328/2008 год., с което е оставено в сила разпореждане на Русенския районен съд от 23.01.2008 по гр.д. № 4081/2007 год., основано на чл.200, ал.1,б.”а” ГПК/ отм./ за връщане на подадената от настоящия частен жалбоподател частна жалба срещу разпореждане на РРС от 17.12.2008 год. по гр.д. № 4081/ 2007 год.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон- чл. 46 ГПК/ отм./ във вр. с чл. 214 ГПК/ отм./, поради което се иска отмяната му.
В депозираното, съгласно императива на чл.284, ал.3, т.1 ГПК във вр.с чл.274, ал.3 ГПК изложение, са развити съображения относно наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, обуславящи според назначения по реда на чл.25, ал.1 и ал.3 ЗПП във вр. с чл.21, т.3 ЗПП процесуален представител на страната, допускане на частната жалба до касационно разглеждане по същество.
Твърди се, че въззивният съд, в противоречие с постоянната практика на ВКС по приложението на чл.46 ГПК/ отм./, обективирана и в решение № 2* от 24.12.1962 год. по гр.д. № 1528/62 год. на ІV-то г.о. на ВС е приел за редовно известяването на страната, извършено чрез връчване съобщението на трето лице, за което има данни, че не е предало същото своевременно на адресата, като по този начин не е отчетен фактът, че пропускането на срока за обжалване определението на РРС № 233 от 09.08.2007 год. по гр.д. № 4081/2007 год. не се дължи на проявено бездействие от частния жалбоподател, за да намери спрямо него приложение предвидената в чл.200, ал.1 , б.”а” ГПК/ отм./ процесуална санкция.
Същите доводи са посочени и като обосноваващи второто поддържано основание за допускане на частно касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответната по частната жалба страна е възразила по основателността и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС,второ отделение,търговска колегия, като взе предвид доводите на страната, във вр. с инвокираното оплакване, съобразно правомощията си по чл.278 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу съдебен акт, имащ преграждащ за делото ефект, поради което е процесуално допустима по правилото на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Поддържаното от частния жалбоподател основание за допускане касационно обжалване на въззивното определение на Русенския окръжен съд по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК, обаче не е налице, поради следното:
Освен, че в приложеното към частната жалба изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК частният жалбоподател, в нарушение на въведеното от законодателя изискване, не е конкретизирал онзи съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото / чл.280, ал.1 т.3 ГПК/ и по който, същият твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с постоянната практика на ВКС/ чл.280, ал.1,т.1 ГПК/, то доколкото същият, изведен от данните по делото и обстоятелствената част на частната жалба се свежда до редовността на призоваването в хипотезата на чл.46 ГПК/ отм./, във вр. с чл.214, ал.1 и сл. ГПК/ отм./, той не се явява съществен по вложения от законодателя в чл.280, ал.1 ГПК смисъл.
Вярно е, че съществен процесуалноправен въпрос, попадащ в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК е налице не само, когато въззивният съд изрично се е произнесъл по него с обжалвания съдебен акт, но и когато в производство по делото е допуснал такова нарушение на съответното процесуално правило, което се е отразило на правилността на самия обжалван съдебен акт, но разглежданият случай не попада в сочените хипотези.
Обстоятелството, че на 14.01.2008 година частният жалбоподател С. е получил лично адресираното до него обявление на РРС, с което му е съобщено постановеното от същия съд разпореждане за връщане частната му жалба срещу определение № 233/09.08.2007 год. по гр.д. № 4081/2007 год. за издаване на изп. лист по реда на чл.237,б.”к” ГПК/ отм./, обосновава правилността на изградения от въззивния съд правен извод, че преклузивният срок по чл.214, ал.1 ГПК/ отм./ за страната е изтекъл на 21.01.2008 год., съгласно въведеното от чл. 33, ал.3ГПК / отм. /правило за броене на процесуалните срокове.
Следователно началото на срока по чл.214, ал.1 ГПК/ отм./ се явява денят следващ този, на който страната, както сочи приложеното по делото обявление / л.24/, е била лично известена за съдебния акт на РРС, предмет на предприетото от нея с частна жалба вх. № 2489 / 22.01.2008 год. обжалване и като е съобразил горното Русенският окръжен съд не е допуснал процесуално нарушение, което да е довело до неправилност на постановеното във въззивното производство определение, потвърждаващо разпореденото от РРС връщане частната жалба на страната като просрочена – чл.200, ал.1, б.”а” ГПК/ отм./.
Що се касае до възприетото в цитираното от частния жалбоподател решение по гр.д. № 1528/62 год. на ВС ІV-то г.о. разрешение, според което за да е редовно известяването на страната при условията на чл.46, ал.2, пр.ІІ ГПК/ отм./ следва в призовка изрично да е отбелязано задължението на получателя и да я предаде на адресата, то същото е неотносимо към възникналия правен спор, предвид личното предприетото в случая уведомяване на С. по реда на чл.46, ал.1,пр.І ГПК/ отм./.
Отсъствието на разрешен от въззивния съд съществен процесуалноправен въпрос, изключва наличието на процесуална възможност за обсъждане на предпоставките на отделните наведени от частния жалбоподател селективни критерии по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Водим от горното, съставът на второ отделение на ВКС, търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Русенския окръжен съд № 200 от 12.05.2008 год., постановено по ч.въз. гр.д. № 328/2008 год. по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: