О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 529
София,15.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 10.08.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 421 /2009 година
Производството е по чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на М. В. Б. от гр. С. против определение № 648 от 02.07.2008 год., постановено по ч. гр. д. № 1730/2008 год.на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от настоящия частен жалбоподател въззивна частна жалба вх. № 10567/22.02.2008 год. срещу протоколно определение от 14.02.2008 год. по гр.д. № 25867/2007 год. на Софийски районен съд за оставяне без уважение искането на страната за конституиране на ТД”Х”АД, като трето лице помагач на ответника по делото по реда на чл.175, ал.1 ГПК/ отм./.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон. Поддържа, че от страна на частния жалбоподател, че законодателят е предвидил процесуален ред за защита при отказ да бъде допуснато трето лице помагач в процеса, поради което само посредством произнасяне по същество от въззивната инстанция би се стигнало до задължителни за първата инстанция указания относно предпоставките, при които следва да се допусне привличането на трето лице помагач в процеса.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище по основателността и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложените доводи във вр. с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК и данните по делото, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт и е процесуално допустима.
Обстоятелството, че предмет на същата е определение, преграждащо по – нататъшното развитие на делото, подлежащо за първи път на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл. 280 ГПК, във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК не намира приложение и за настоящата инстанция отсъства задължение да проверява наличието на установените в чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК предпоставки за допускане на искането обжалване.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е счел за лишено от правен интерес предприетото от М. Б. обжалване на първоинстанционния съдебен акт на СРС, с което е отказано привличане на трето лице помагач в процеса –„Х” АД по предявения от ЗД”Б”АД срещу същата иск по чл.402 ТЗ/ отм./ за заплащане на застрахователно обезщетение, поради суброгирането на ЮЛ в правата на увредения, по съображения, че с последващо определение от 01. 04. 2008 год. искането и , основано на чл.175, ал.1 ГПК е било изцяло уважено.
Определението е законосъобразно.
Обстоятелството, че с последващо свое определение от съдебно заседание на 01.04.2008 год. СРС по реда на чл.195, ал.2 ГПК е отменил протоколното си определение от 14.02.2008 год., с което първоначално е оставил без уважение своевременно заявеното искане на настоящия частен жалбоподател за конституиране като трето лице –помагач в процеса на страната на същия „Х”АД, основано на чл.175, ал.1 ГПК, като е приел същото за основателно, обосновава правилността на изградения от въззивната инстанция правен извод, че въззивната частна жалба на страната е лишена от правен интерес.
Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, за която съдът следи служебно, поради което отсъствието и изключва и допустимостта на предприетото от частния жалбоподател процесуално действие.
Затова, като е съобразил горното и е оставил без разглеждане частната касационна жалба на М. В. Б. от гр. С.., излагайки аналогични правни съждения относно липсата на правен интерес, въззивният съд правилно е приложил процесуалния закон.
Водим от горното, настоящият тричленен състав на второ отделение, търговска колегия на ВКС, на осн. чл. 274, ал. 2, пр. ІІ ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА въззивно определение на Софийски градски съд № 648 от 02.07.2008 год., постановено по ч. гр. д. № 1730/ 2008 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: