О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 559
София, 26.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 29.06.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 272/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. А. Н. от гр. Ш. против въззивното решение на Шуменския окръжен съд от 17.11.2008 год., постановено по в.гр.д. № 384/2008 год., в частта с която при условията на чл.208, ал.1 ГПК/ отм./ е отхвърлен като неоснователен предявения от касатора срещу „Е” АД, гр. В. иск за заплащане на сумата 500 лв., представляваща стойността на претърпяни от него неимуществени вреди- болки и страдания, причинени му в резултат на неточно измерване на електрическа енергия на стойност 14 398.56 лв. за периода 20.10.2006 год.- 20.11.2006 год. и неизвършване на действия по отстраняване на допуснато неточно измерване от служители на ответника, както и в частта, с която е оставено в сила решение № 56 от 28.02.2008 год., по гр.д. № 402/2007 год. на ШРС и така предявеният иск е отхвърлен в останалата му част до пълния размер на исковата сума от 5000 лева.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила, поради което и на осн. чл.281,т.3 ГПК се иска отмяната му.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК, касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с твърдение, че с обжалвания съдебен акт въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС по вложения в т.1 на чл.280, ал.1 ГПК смисъл, израз на която са решения: от 04.10.2007 год. по гр.д. № 1182/2006 год. на ІV-то г.о.; № 340/98 год. по гр.д. № 178/97 год. на 5 – членен състав на ВКС, ТР № 3/2005 год. на ОСГК; № 407/2003 год. по гр.д. № 252/2002 год. на ІV-то г.о.; № 458 от 14.05.2007 год. по т.д. № 106/2007 год. на ТК на ВКС. Налице е и позоваване на основанието по чл.280, ал.1,т.2 ГПК, като в подкрепа на същото са цитирани решение от 11.10.2004 год. по гр.д. № 4138/2002 год. на СГС и даденото различно тълкуване на закона в първоинстанционния съдебен акт на Шуменския районен съд и отменителното решение на ШОС, предмет на подадената понастоящем касационна жалба.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила срещу основателността на въведените основания за допускане на касационно обжалване и срещу основателността на касационната жалба по същество.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост, обусловена от формалната редовност на касационната жалба, предпоставките за допускане на касационно обжалване в случая- отсъстват.
Създадената с ГПК, в сила от 01.03.2008 год., нова процесуална уредба на осъществявания от ВКС касационен контрол обвързва допустимостта на касационното обжалване с наличието на изчерпателно въведени с нормата на чл.280, ал.1 ГПК процесуални предпоставки-обжалваното въззивно решение да съдържа произнасяне по специфичен за разгледания правен спор процесуалноправен и/или материалноправен въпрос, обусловил неговият краен изход, по отношение на който да е налице някое от установените в чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК основания.
В случая касаторът, комуто законодателят императивно с нормата на чл.284, ал.3,т.1 ГПК е възложил в тежест посочването на конкретния правен въпрос, разгледан от въззивната инстанция и обусловил решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт не е изпълнил това си задължение, поради което главната, водеща предпоставка за допускане на касационното обжалване в случая липсва.
Доколкото аргументацията на касатора в депозираното изложение се изчерпва с единственото твърдение за „произнесен от въззивната инстанция съществен материалноправен въпрос”, то не е налице и правна възможност този въпрос да бъде изведен от съдържанието на последното.
Обстоятелството, че всеки съдебен акт по необходимост включва в съобразителната си част и произнасяне по материалноправен въпрос, но той, независимо от неговата значимост и правна сложност, не винаги попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, защото не всякога обуславя решаващата воля на съда, материализирана в решението по конкретното дело, означава, че дари общото позоваване на материалния закон, респ. на общ въпрос от материалното право е ирелевантно.
Отделен остава въпросът, че дори и общо формулиран въпрос в случая липсва.
От своя страна обстоятелството, че касаторът не е конкретизирал специфичния за делото въпрос на материалното право и той поради липсата на изложени от него дори общи съображения, съдържащи се в приложеното към касационната жалба изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК не може да бъде изведен самостоятелно, обосновава правен извод, че елементите от фактическия състав на чл.280 ГПК отсъстват.
Доколкото преценката за допустимост, която ВКС е длъжен да направи в производството по чл.288 ГПК, вкл. относно съществуващо или не противоречие с дадено по идентични въпроси разрешение в практиката на ВКС или тази на отделните съдилища, е възможна само въз основа на доводите на касатора, вкл. по съображения, черпени от диспозитивното начало и принципа на равенството на страните в процеса, то същата в случая обективно е невъзможно да бъде осъществена, поради което касационното обжалване само на това основание е недопустимо.
Що се касае до цитираната практика на ВКС, то отсъствието на конкретен въпрос на материалното право, подлежащ на съпоставка, изключва и относимостта и към делото.
В тази вр. само за прецизност следва да се посочи, че доколкото критерият за селекция по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК визира само влезлите в сила съдебни актове, какъвто характер нямат решенията на ШРС и ШОС, постановени по настоящето дело, то същите обективно не биха могли да обосноват каквото и да било противоречие в практиката на отделните съдилища.
Що се отнася до доводите за неправилност на обжалвания съдебен акт, те са правно важими за основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, но като ирелевантни за допустимостта на касационното обжалване не подлежат на обсъждане в настоящето производство.
Ответникът, на осн. чл.78, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК е претендирал заплащане на деловодните разноски за настоящето производство, представляващи адвокатско възнаграждение за осъществената от Адвокатско дружество „Д” правна защита и съдействие, съгласно приложена фактура 157 от 23.02.2009 год.. Обстоятелството, че в съдържанието на същата не се съдържат изрични данни договорената сума от 500 лв., определена за плащане на дата на съставената фактура- 23. 02.2009 год., да е била реално внесена от „Е” АД, гр. В. по сметка на Адвокатското дружество, изключва основателността на направеното искане и същото следва да се остави без уважение.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Шуменския окръжен съд от 17.11.2008 год., по в. гр.д. № 384/2008 год., по описа на същия съд.
ОСТАВЯ без уважение искането на „Е” АД, гр. В. за заплащане на направените от него деловодни разноски в размер на сумата 500 лв. /петстотин лева/-адвокатско възнаграждение за осъществена правна защита и съдействие от Адвокатско дружество „Д” в настоящето производство.
ОПРЕДЕ. ЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: