О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 555
София, 24.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 26.03.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 936 /2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЗАД”А”, със седалище гр. С. против въззивното решение на Бургаския окръжен съд № І* от 27.05.2009 год., постановено по в.гр.д. № 912/2008 год., с което при условията на чл.208, ал.1 ГПК/ отм./ е осъден касатора, в качеството му на ответник по предявения от И. П. И. при условията на евентуалност обратен иск, основан на чл.409 ТЗ/ отм./ да заплати на последния общо сумата 11 499.52 лв., от която 9 16.90 лв. главница, заедно със законната лихва върху същата, начиная от 12.12.2007 год. до окончателното и изплащане и 2 338.62 лв., обезщетение за забава за периода 20.01.2006 год. – 12.12.2007 год., като в тежест на същия са поставени и деловодните разноски от 851.91 лв.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на съществените процесуални правила регламентиращи начина на преценка на събрания по делото доказателствен материал- чл.188 ГПК/ отм./ и на материалния закон – чл.409 ТЗ/ отм./.
В подробно изложената обстоятелствена част на касационната жалба, касаторът е възразил срещу законосъобразността на извода на въззивния съд за действителност на процесния застрахователен договор, сключен с трето за настоящия правен спор лице-„Д”ООД и обективиран в приложена по делото застрахователна полица № 0* по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, както и срещу приетото наличие на застрахователен интерес за застрахования към момента на възникване на застрахователното правоотношение, поради което и на осн. чл.281, т.3 ГПК се иска отмяната на постановения въззивен съдебен акт и решаване на възникналия правен спор във вр. с предявения като евентуален обратен иск, основан на чл.409 ТЗ/ отм./ по същество от касационната инстанция.
В депозирано, съгласно императивното изискване на чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение към касационната жалба, касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Касаторът твърди, че по „съществените материално-правен и процесуално-правен въпроси” е налице противоречие в практиката на съдилищата по см. на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, обусловено от различното разрешение по тези въпроси, възприето с настоящето решение на Бургаския окръжен съд и постановеното решение по т.д. № 406/2006 год. на друг съдебен състав от същия съд.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допустимостта на касационното обжалване и алтернативно по наведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство по предявения евентуален обратен иск, страна, разполагаща с потестативно процесуално правомощие на жалба и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от формалното и съответствие с императивните изисквания на процесуалния закон за нейната редовност, искането за достъп до касационен контрол е неоснователно, поради следното:
Съгласно създадената с действащия ГПК процесуалноправна уредба на касационното производство, осъществяваният от ВКС касационен контрол е факултативен – обусловен от кумулативното наличие на изчерпателно и лимитивно изброените от законодателя в чл.280, ал.1, т. 1-3 ГПК предпоставки- основна и допълнителна. Първата- обжалваното въззивно решение да съдържа произнасяне по специфичен, включващ се в предмета на делото и обусловил решаващите изводи на въззивния съд, а чрез тях и крайния правен резултат по делото конкретен въпрос на материалното и/ или процесуално право.
Втората – някое от специфичните основания за селектиране на отделните касационни жалби, съдържащи главната предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Същевременно с нормата на чл.284, ал.3, т.1 ГПК законодателят е възложил доказателствената тежест относно наличието на предпоставките за достъп до касационен контрол на касатора, поради което осъществяваната от касационната инстанция в производството по чл. 288 ГПК преценка е само въз основа на доводите и твърденията на последния в тази насока, съдържащи се в депозираното към касационната жалба отделно, или като част от същата изложение.
Съгласно задължителните указания, дадени с т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС по приложението на чл.280, ал.1, т.1- т.3 ГПК единственото изключение от посочените правомощия на касационната инстанция в производството по чл.288 ГПК е допустимо, когато по съображения за прецизност се налага да бъде преформулиран, уточнен или квалифициран посоченият правен въпрос, което обаче, в никакъв случай не означава, че е налице процесуална възможност този въпрос да бъде изведен вместо страната, при отсъствие на неговото изрично формулиране.
В случая поддържайки бланкетно, че „ с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправен и процесуалноправен въпроси, които са решени противоречиво от съдилищата”, всъщност касаторът не е изпълнил основното си задължение, произтичащо от процесуалното му качество в образуваното пред ВКС производство по настоящето дело-да формулира конкретните значими въпроси на материалното и процесуално право, за които твърди, че като специфични за възникналия правен спор по предявения иск с правно основание чл.409 ТЗ/ отм./ попадат в обсега на чл.280, ал.1 ГПК.
/ След обявената с решение на Конституционния съд на РБ по к.д. № 4/ 2009 год., публикувано в ДВ бр.47/2009 год.противоконституционност на чл.280, ал.1 ГПК, в частта относно думата „съществен”, последната е отпаднала./
Следователно, съобразени задължителните за съдилищата указания, съдържащи се в т.1 на цитираното по- горе ТР № 1/19.02.2010 год. на О. събрание на Гражданската и Търговска колегии на Върховния касационен съд, че отсъствието на изрично формулиран от касатора конкретен правен въпрос, обусловил решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт, само по себе си се явява достатъчно основание, за да бъде отказан достъп до касационен контрол, обосновава правен извод, че без да бъде обсъждан наведения от страната допълнителен критерий за селекция, искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно.
Но дори и да се счете, че с оглед възприетите с т.1 на цитираното по- горе ТР на ОСГТК за осъществими в производството по чл.288 ГПК правомощия на касационната инстанция да преформулира, уточни или преквалифицира въпросите на касатора, в случая въз основа на подробната обстоятелствена част на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК настоящият съдебен състав би могъл, без да нарушава диспозитивното начало и равенството на страните в гражданския процес, да определи поставения от З. ”А”, чрез неговия процесуален представител- ю.к. С. С. , въпрос на материалното право, така: „ Налице ли е застрахователен интерес от сключване на застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на съответно МПС, за лица, извън кръга на собствениците или ползуващите на законно основание същото и действителен ли е този договор,при плащане на застрахователните вноски от трето лице, когато застрахователят е приел без възражение извършените в изпълнение на договора престации от последното?”, то отсъства допълнителната предпоставка – основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, на което страната изрично се позовава.
Освен, че цитираното от процесуалния представител на касатора, като обосноваващо твърдението му за противоречие в практиката на съдилищата във вр. с приложението на чл.391 ТЗ/ отм./ решение на Бургаския окръжен съд по гр.д. № 406/ 2006 год. е без надлежно отбелязване да е влязло в сила, за да бъде част от съдебната практиката по см. на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, в която ноторно се включват само окончателните съдебни решения на отделните състави на ВКС, т.е. каузалната практика на касационната инстанция и тези на различните по степен съдилища в страната, то видно от приложените – гр.дело № 406/ 2006 год. на БОС, гр. д. № 192/2007 год. на БАпС и т.д. № 251/2008 год. на ВКС, ТК визираното решение на БОС № 193 от 02.08.2007 год., по гр.д. № 406/2006 год., като отменено с влязлото в сила решение № 2 от 05.02.2008 год. по гр.д. № 192/2007 год. на Бургаския апелативен съд не съществува в правния мир, поради което обективно не би могло да бъде източник на противоречие в съдебната практика.
Друго основание не е въведено от касатора и доколкото не съществува процесуална възможност при липса дори на изложени в тази насока доводи, касационната инстанция да преценява останалите селективни критерии, то искането за допускане касационната жалба до разглеждане по същество следва да бъде оставено без уважение.
С оглед изхода на делото в настоящето производство, на осн. чл.78, ал.3 ГПК на ответника се следват деловодни разноски, но при липсата на доказателства за реалното им осъществяване, те са недължими, поради което не се присъждат. Следователно деловодните разноски в производството по чл.288 ГПК остават за страните, така както са направени от тях.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд № І* от 27.05.2009 год., по в.гр. д. № 912/2008 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: