О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 179
София,07.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 21.03.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 792 /2008 година
Производството е по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Г. С. П. от гр. К. против въззивно решение на Пловдивския апелативен съд № 137 от 18.07.2008 год., по възз.т.д. №1055/2007 год., с което е оставено в сила решение на Старозагорския окръжен съд № 86 от 03. 07. 2007 год., постановено по т.д. № 285/2006 год. и са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора срещу ТД”В” ООД, гр. К. обективно съединени, при условията на алтернативност, искове по чл.431, ал.2 ГПК/ отм./, във вр. с чл.97, ал.1 ГПК за установяване липсата на взети от проведеното на 12.06.2006 год. от извънредното ОС на съдружниците решения за изключване на Г. С. П. като съдружник в същото, за промяна наименованието, адреса на управление и представителство на ЮЛ-търговец и приемане на нов учредителен акт; за прогласяване нищожността на решение № 1695/20.06.2006 год. по ф.д. № 1437/2002 год. на Старозагорския окръжен съд, с което по партидата на ТД ”В” ООД, гр. К. са вписани новонастъпили за търговеца обстоятелства, а именно: изключване на ищеца като съдружник, промяна в наименованието на ответното ЮЛ, представителството му и адреса на управление и приемането на нов учредителен акт, както и по чл. 74 ТЗ за отмяна като незаконосъобразни взетите от проведеното на 12.06.2006 год. извънредното ОС на съдружниците решения за изключване на П. като съдружник, за промяна наименованието, адреса на управление, представителството и учредителния акт на ЮЛ- търговец.
С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост на обжалваното решение по съображения, че при постановяването му въззивният съд, обсъждайки правнозначимите за производството по чл.431, ал.2 ГПК факти, се е отклонил от предмета на спора , основание за касация по чл.281,т.2 ГПК. Алтернативно се поддържа и оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон- чл.126, ал.3 ТЗ и чл.139, ал.1 ТЗ и на съществените съдопроизводствени правила- чл.127, ал.1 ГПК/ отм./, отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В депозираното към касационната жалба, съобразно императивното изискване на чл.284, ал.3,т.1 ГПК, изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът, след дадени му от въззивната инстанция в тази насока изрични указания твърди, че в случая са налице критериите за селекция, установени с чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
При обосноваването им страната се позовава на „увреждането, което обжалваното въззивното решение нанася на установения в Република България правов ред, противоречието му с установената практика, касаеща аналогични и идентични казуси и вредата му за задължителния процес за точното прилагане на закона от съдилищата и за развитието на правото. Допълнително са развити и доводи за наличието на неправилно възложена от решаващия съд на ищеца доказателствена тежест в процеса по алтернативно предявения конститутивен иск с правно основание чл.74 ТЗ – да установи отрицателния факт на отсъствие на отправена му от ответника покана за процесното извънредно ОС на съдружниците, както и с допуснато нарушение на материалния закон- чл.139, ал.1 ТЗ и чл.126 ТЗ.
Ответната по касационната жалба страна по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по основателността и .
Настоящият състав на ВКС, второ отделение,търговска колегия, като взе предвид изложените от страните доводи, съобразно данните по делото и правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Съгласно чл.280, ал.1 ГПК допускането на касационно обжалване, при въведената от закона факултативност на същото е обусловено от произнасяне на въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някой от критериите за селекция,посочени в т.1-3 на същата правна норма.
Следователно, доколкото в изложението на касатора по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, въпреки дадените му от Пловдивския апелативен съд указания, отсъства конкретна формулировка на онзи съществен за настоящия правен спор материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, то главният критерий, обосноваващ приложното поле на касационното обжалване в случая не е налице.
Не доказано е и поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. То визира задължителната практика на ВКС, създадена при действието на ЗУС и ЗСВ и трайната, непротиворечива такава, както и решенията на касационната инстанция, постановени при новата правна уредба за касационен контрол по действащия ГПК, а такава, на която обжалваното въззивно решение да противоречи, въобще не се цитира от касатора.
Що се касае до критерия за селекция по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, то освен, че липсва съдържаща се в касационната жалба и приложеното към същата изложение, аргументация за значимостта на конкретния правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитие на правото, доводите на касатора, свързани с неправилното приложение на закона и съдопроизводствените правила, дори и да са подробни, са относими единствено към основанията за касационно обжалване по чл.281 ГПК, поради което сами по себе си не могат да обосноват допустимост на касационното обжалване.
Водим от горното, съставът на второ отделение на ВКС, търговска колегия намира, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал.1 ГПК, поради което и на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивския апелативен съд № 137 от 18.07.2008 год., по възз.т.д. № 1055/2007 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: