О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 369
София, 25.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 19.05.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 389 /2010 година
Производството е по чл.274, ал.2, пр.ІІ във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на “А”, със седалище Великобритания против определение № 150/ 26.02.2010 год., по ч.т.д. № 134/ 2010 год. на тричленен състав на ВКС, второ търговско отделение, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, частната жалба на настоящия частен жалбоподател срещу въззивно определение на Софийски апелативен съд № 1499/ 02.11.2009 год., по т.д. № 2370/2009 год., по описа на с.с..
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон- чл.274, ал.3,т.2 ГПК, поради което се иска отмяната му.
Ответната по частната жалба страна е възразила по основателността и в срока и по реда на чл.276 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид доводите на страните във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК , намира:
Частната жалба с вх. № 2590/15.03.2010 год. е подадена в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275 ГПК, от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на последващ инстанционен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Обстоятелството, че предмет на същата е определение, преграждащо по – нататъшното развитие на делото, подлежащо за първи път на разглеждане по реда на чл.274, ал.1 ГПК, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл.280 ГПК, във вр. с чл.278, ал.4 ГПК не намира приложение и за настоящата инстанция отсъства задължение да проверява наличието на установените в чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на искането обжалване.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, тричленният състав на второ търговско отделение на ВКС, е приел, че постановеното от Софийски апелативен съд определение № 1* от 02.11.2009 год., по ч.гр.д. № 2370/2009 год., с което е потвърдено определение на Софийски градски съд от 05.08.2009 год., по гр.д. № 5826/2009 год. за отмяна на допуснато с определение от 23.06.2009 год., по същото дело обезпечение на бъдещите искове на настоящия частен жалбоподател, в качеството му на молител, поради своя привременен и несамостоятелен характер не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на последващ инстанционен контрол пред ВКС по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Определението е правилно.
Съдебният акт на Софийски апелативен съд, с който същият се е произнесъл във въззивното производство по законосъобразността на постановеното от СГС определение по чл.390, ал.3, изр.2 ГПК, като е потвърдил постановената от първоинстанционния съд отмяна на допуснатото обезпечение на бъдещите искове на настоящия частен жалбоподател, поради неизпълнени в срок указания за представяне на доказателства за предявяване на същите, не е от категорията съдебни актове, за които законодателят изрично и изчерпателно е предвидил, че подлежат на съдебен контрол пред ВКС по реда на чл.274, ал.3,т.1 и т.2 ГПК.
От характера на въззивното определение на Софийски апелативен съд и целта на самото обезпечително производство се налага правен извод, че то не може да бъде възприето като „даващо разрешение по същество на друго производство”, с което в частната жалба е мотивирана обжалваемостта му
Обстоятелството, че определенията, постановени в обезпечителното производство, са неотносими към предмета на самия правен спор и с оглед целта на последното са предназначени единствено да гарантират изпълнение на съдебното решение от исковия процес, разрешаващо го със сила на пресъдено нещо, следва, че тази категория определения имат съпътстващ, привременен, а не решаващ характер, поради което, касационният контрол по отношение на тях е недопустим, освен когато са постановени за първи път от въззивния съд, какъвто не е разглежданият случай.
Затова, като е съобразил горното, излагайки аналогични правни съждения предходният тричленен състав на ВКС, ТК правилно е приложил процесуалния закон.
Доколкото създадената с действащия ГПК процесуална уредба на обезпечителното производство е аналогична на тази по отменения ГПК, то следва да се приеме, че дадените с т.6 на ТР на ОСГК №1 /2001 год. задължителни за съдилищата указания не са загубили своето значение, в какъвто смисъл е и цитираната в отговора към частната жалба съдебна практика на отделни състави на ВКС.
Водим от горното, настоящият тричленен състав на второ отделение, търговска колегия на ВКС, на осн. чл.274, ал.2,пр.ІІ ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение на № 150 от 26.02.2010 год., постановено по ч.т.д. № 134/2010 год. на тричленен състав на второ търговско отделение на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: