О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 672
София, 05.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 02.11.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 728 /2009 година
Производството е по чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на А. К. Я. против въззивното определение на Варненския окръжен съд № 1* от 08. 07. 2009 год., постановено по ч.т.д. № 647/2009 год., с което е прекратено производството по същото.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страната във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Правилно Варненският окръжен съд е счел, че подадената от настоящия жалбоподател частна жалба срещу протоколно определение от 26.05.2009 год. по гр.д. № 8438/2003 год. на Варненския районен съд, с което е отказано искането от страната в молбата и от 06.11.2008 год. под формата на допълване петитума на исковата молба изменение на първоначално предявения иск е процесуално недопустима и на това основание е прекратил образуваното въз основа на същата въззивно производство по ч.т.д. № 647/2009 год..
Постановеното от Варненския районен съд определение не е от категорията съдебни актове, за които законодателят изрично е предвидил, че подлежат на последващ инстанционен контрол- арг. от чл.116 ал.1 и сл. ГПК/ отм./ се .
Същевременно съдебният акт предмет на въззивната жалба на Я. няма и преграждащ за развитие на производството по делото ефект, тъй като при наличие на изискуемите се от закона предпоставки страната всякога разполага с възможността самостоятелно да предяви заявената под формата на изменение на първоначално предявения иск, искова претенция за прогласяване нищожността на взетите от проведеното на 26.09.2003 год. от ОС на Т. ”В” решения, явяваща се всъщност нова такава.
Следователно законосъобразно въззивният съд е счел, че доколкото правилността на постановеното от ВРС определение по чл.116, ал.1 ГПК/ отм./ подлежи на проверка чрез осъществяван инстанционен контрол от въззивния съд при обжалване на самото съдебно решение, то частният жалбоподател не разполага с правото на частна жалба, а това изключва допустимостта на образуваното частно въззивно производство.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Варненския окръжен съд № 1* от 08.07.2009 год., постановено по ч.т.д. № 647/2009 год. по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: