О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 239
София, 29.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 09.10.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 512/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. С. К. от гр. С. против въззивно решение на Великотърновския апелативен съд № 61/12.03.2009 год., постановено по в.гр.д. № 12/2009 год., в частта, с която е оставено в сила решение № 124 от 07.07.2008 год., по гр.д. № 242/2008 год. на Великотърновския окръжен съд и са отхвърлени предявените от същата, в качеството и на ищец обективно съединени искове срещу ТД „М” Е. , гр. П. по чл.59 ЗЗД за разликата над присъдената сума от 2160 лв. до пълния заявен размер от 4080 лв. и по чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата от 537 до 1053.56 лв., обезщетение за забава за периода 01.02.2004 год.-01.02.2008 год..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на закона и процесуалните правила, поради което и на осн. чл.281, т.3 ГПК се иска отмяната му.
Касаторът поддържа, че при определяне размера на обезщетението, въззивният съд неправилно е приложил процесуалния закон, тъй като не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, относими към същия, вкл. предназначението на имота и извършваната от ответника търговска дейност, нито е изложил съображения относно възприетия като съответстващ на дължимото на ищците обезщетение, произтичащо от неоснователно обогатяване, вариант втори от заключението на допуснатата съдебно- счетоводна експертиза. Наведени са и доводи, че отказвайки да допусне исканите от ищцовата страна относими към спора доказателства, решаващият съд е постановил обжалвания съдебен акт при неизяснена фактическа обстановка, обусловена от нарушаване на съществените съдопроизводствени правила.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал касационно обжалване по приложно поле с твърдението, че по обусловилия крайния изход на делото въпрос на материалното право, касаещ предпоставките за определяне размера на присъденото на ищцата обезщетение по чл.59 ЗЗД, е налице противоречие в практиката на съдилищата, материализирано в цитираните и приложени по делото решения : № 307/ 96 год. и № 304/96 год., двете на петчленен състав на ВКС; № 1903/ 08. 01. 2003 год. по гр.д. № 1594/2001год. на ІV-то г.о. на ВКС; № 114/ 07. 05.1997 год., по гр.д. № 3418/95 год. на ІV-то г.о. на ВКС и № 211/ 29. 11.1995 год., по гр.д. № 1363/95 год. на V-то г.о. на ВКС.
Твърдяното противоречие, квалифицирано от касатора по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК е обосновано допълнително и с вече въведените в обстоятелствената част на касационната жалба доводи за липсата на изложени от въззивния съд мотиви относно приетия в обжалвания съдебен акт размер на присъденото обезщетение, недопускане на относими към спора и допустими от процесуалния закон доказателства, неяснота в постановения диспозитив и неправилно приложение на закона.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид доводите на касатора и данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от формалното и съответствие с императивните изисквания на процесуалния закон, касационното обжалване не следва да бъде допуснато , по следните съображения:
За да постанови обжалваното решение по предявените при условията на чл.103 ГПК/ отм./ искови претенции, черпещи своето правно основание, първата – в нормата на чл.59 ЗЗД, а втората – в чл.86, ал.1 ЗЗД въззивният съд е приел, че определеният по вариант втори от заключението на допусната и изслушана съдебно –счетоводна експертиза размер на дължимото на ищцата обезщетение в най- голяма степен съответства на пазарния наем, със спестяването на който ответното ТД, като ползувател на реституиран по силата на закона недвижим имот, от който същата притежава ? ид.ч., се е обогатило, а тя е била лишена да получи.
При обосноваване така възприетия размер на следващото се на ищцата обезщетение въззивният съд е взел предвид и обсъдил събраните по делото доказателства относно предназначението на процесния сладкарски павилион и незастроената част към него, характера и обема на осъществяваната от ответното ТД търговска дейност, като е отрекъл, въз основа на доказателствения материал по делото и въведената с чл.127, ал.1 ГПК/ отм./ доказателствена тежест, да е доказано, твърдяното в исковата молба обстоятелство, че в същата се включва продажба на алкохол и цигари по издаден от Община П. лиценз за тях на ответното ЕООД.
Следователно преценено съдържанието на решаващите мотиви на въззивния съд налага извод, че така формулираният от касатора въпрос на материалното право, свързан с начина на определяне размера на обезщетението в хипотезата на чл.59, ал.1 ЗЗД, като обусловил крайния правен резултат по делото попада в обсега на чл.280, ал.1 ГПК- основна, главна предпоставка за допускане на касационен контрол.
Липсата на противоречиво разрешаване на същия в практиката на съдилищата, обаче, изключва наличието на визираното основание, което с оглед цитираната от касатора съдебна практика на отделни състави на ВКС, а не такава, имаща характер на нормативно тълкуване и поради това задължителна за съдилищата, следва да бъде квалифицирано по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК- допълнителна процесуална предпоставка за допускане на касационен контрол, от категорията на абсолютните.
Освен, че по въпроса за предпоставките за определяне размера на обезщетението по чл.59, ал.1 ЗЗД от години е трайно непротиворечива, то самите цитирани от касатора в тази насока и приложени с касационната жалба решения на ВКС, според които обезщетението, основано на чл.59, ал.1 ЗЗД, дължимо по правилата на неоснователното обогатяване на собствениците на имоти, собствеността върху които е възстановена по силата на закона от полузвателите на същия се определя на базата на пазарния наем, от който те са били лишени и който биха получили, ако биха отдали имота под наем при съобразяване обема, характера и предназначението на имота, въз основа на извършени с помощта на вещо лице изчисления, изрично сочат на отсъствието на противоречие с възприетия от въззивния съд в обжалваното решение начин на определяне претендираното от ищцата по реда на чл.59, ал.1 ЗЗД обезщетение, произтичащо от неоснователно обогатяване, който съответства изцяло и на дадените в т.4 от ППВС № 1/79 год. разяснения относно подлежащата на реституция престация в хипотезата на чл.59, ал.1 ЗЗД.
Що се касае до конкретния присъден размер и съответствието му с фактите и обстоятелствата по делото, включващи се в базата за определяне на средния пазарен наем за процесния обект, то дори и преценката на решаващия съд да е неправилна и изградена в нарушение на съдопроизводствените правила, каквито данни по делото отсъстват, този евентуален порок на обжалваното решение е относим към основанията за неговото касиране, въведени с чл.281,т.3 ГПК, но е правно ирелевантен за достъпа до касационен контрол, поради което не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Водим от изложените съображения и на осн. чл.288 ГПК, настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновския апелативен съд № 61/12.03.2009 год., по в.гр.д. № 12/2009 год., в частта, с която е оставено в сила решение № 124 от 07.07.2008 год., по гр.д. № 242/2008 год. на Великотърновския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: