О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 519
София, 14.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 03.07.2009година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 217/200 година
Производството е по чл.274, ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на ТД”У” ЕООД н/ гр. С. против въззивно определение на Софийски апелативен съд № 361 от 28.05.2008 год., постановено по гр.д. № 924/2008 год., с което е потвърдено определение на СГС от 01.04.2008 год., по т.д. № 663/2008 год. за прекратяване на производството по делото, поради липса на правен интерес от предявения от настоящия частен жалбоподател чрез синдика му, иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост и неправилно приложение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му.
В депозирано към частната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК допустимостта на касационното обжалване на атакуваното определение е обоснована с твърдението, че въпросът за допустимостта на предявен установителен иск по чл.26 ЗЗД, за прогласяване на сключен с обявено в несъстоятелност ТД, когато въз основа на същия е прието вземане в производството по несъстоятелност, поради липса на съдебна практика е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по вложения от законодателя в чл.280, ал.1,т.3 ГПК смисъл.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище по основателността и.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното определение, съобразно правомощията си по чл.278,ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното определение е от категорията съдебни актове, за които законодателят е предвидил касационен контрол, съобразен с установените с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване, към които нормата на чл.274, ал.3 ГПК препраща.
Следователно искането за допускане на частната касационна жалба до разглеждане по същество следва да преценено въз основа на съдържанието в изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК, депозирано към същата.
Обстоятелството, че в случая поставеният от частния жалбоподател въпрос е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, обосновава правен извод, че визираната в чл.280, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК основна предпоставка за допускане на касационно обжалване е налице.
Отсъства, обаче, въведеното основание за допускане на касационно обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Значението на поставения процесуалноправен въпрос в хипотезата на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК се определя от необходимостта ВКС да се произнесе при липса на съдебна практика/ противоречива или не/ само, ако се касае до корективно тълкуване на неясна или непълна правна норма или се налага изоставяне на вече възприето тълкуване на закона, за да се даде ново, продиктувано от обективна необходимост. В този см. критерият за селекция, въведен с чл. 280, ал.1,т.3 ГПК всякога е обвързан от необходимост разглеждането на поставеният въпрос пряко да допринесе и за развитие на правото, каквато връзка в случая отсъства.
За да постанови обжалваното определение Софийски апелативен съд е счел, че доколкото предявеният иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД срещу ТД” ВИДАН КОМЕРС”ООД, гр. Б., дори и да бъде уважен не би могъл да се отрази на приетото в производството по несъстоятелност вземане на този кредитор, тъй като създаденият процесуален ред за установяване на процесното вземане е вече изчерпан, то отсъства правен интерес за ищеца от неговото предявяване – абсолютна процесуална предпоставка за допустимост, от категорията на положителните, за които съдът следи служебно.
Изразеното от въззивната инстанция разбиране е обосновано с обстоятелството, че в одобрения от съда по несъстоятелност списък на приетите вземания е включено и вземането на ответното по делото ТД „В”ООД, гр. Б., основано на процесния договор, за който се твърди , че е нищожен, за паричен заем от 25.08.2001 год.. Обстоятелството, обаче, че съществуването му не е оспорено по реда на чл.690 ТЗ с възражение и с отрицателен установителен иск по чл.694, в рамките на въведените от закона преклузивни срокове, след изчерпана напълно процедура, вкл. и от длъжника по чл.690 ТЗ, според изложеното в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, изключва наличието на правна възможност за синдика , вкл. и въз основа на влязло в сила съдебно решение, с което сключеният договор е признат за нищожен, да измени одобрения списък или да не се съобрази с така приетото вземане на кредитора- ответник при изготвеното разпределение на осребреното имущество.
При невъзможност процесното вземане, дори и при установена нищожност на сключения договор, от който същото произхожда да бъде извадено от списъка на приетите вземания и да бъде оборена презумпцията, че се счита за съществуващо по отношение на всички участници в производството по несъстоятелност, то предявената искова претенция е лишена от правен интерес и поради това- недопустима.
Следователно обстоятелството, че по въпроса за необходимия правен интерес при предявяване на установителни искове, вкл. когато страна по същите е обявено в несъстоятелност ТД е налице трайно непротиворечива, обективирана в множество съдебни актове практика на ВКС практика и тя напълно е съобразена с обжалваното определение, както е непротиворечива и практиката на касационната инстанция по отношение правните последици, произтичащи от включване на кредитор на обявеното в несъстоятелност дружество в списъка на приетите вземания, ободрен от съда по несъстоятелност, вкл. и възможността за оспорване качеството му на такъв, която също е съобразена от въззивната инстанция при постановяване на обжалвания съдебен акт, изключва поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по см. на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед горното настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд, предмет на касационната жалба на ТД”У” ЕООД н/ гр. С. не следва да се допусне.
Водим от горното настоящият съдебен състав, на осн. чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3,т.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Софийски апелативен съд № 361 от 28.05.2008 год., по гр.д. № 924/2008 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: