О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
София, 05.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 27.11.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 692 /2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „ М. Х.” Е. , гр. С. против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 355 от 22.04.2009 год., постановено по гр.д. № 1134/2008 год., с което е оставено в сила решението на Софийски градски съд от 07.04.2008 год., по гр.д. № 770/2007 год. и са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора, в качеството му на ищец срещу ДФ ”З” обективно съединени искове по чл.79, ал.1 ЗЗД и по чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 60 425 лв., представляваща възнаграждение за предоставена в периода 10.10.2006 год.- 10.04.2007 год. от служба по трудова дисциплина услуга по т.3, ал.2 от сключен на 10.10.2006 год. между страните договор за същата, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.05.2007 год. до окончателното и изплащане., както и обезщетение за забава за времето от 10.04.2007 год. до дата на исковата молба- 09. 05. 2007 год.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила, поради което се иска отмяната му.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК касаторът е обосновал касационно обжалване по приложно поле с твърдението, че разрешеният от въззивния съд въпрос на материалното право, свързан с приложението на чл.35, ал.2 ЗЗД и установените от законодателя със същата разпоредба условия при които е възможно чрез конклудентните действия на лицето, чиято воля е опорочена да бъде потвърдена унищожаема сделка, обусловил крайният правен резултат по делото, е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по см. на чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид доводите на страната и прецени данните по делото, съобразно правомощията си по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Въпреки формалното съответствие на касационната жалба с изискванията на процесуалния закон за редовността и, предпоставките за допускане на касационно обжалване в случая отсъстват.
За да постанови обжалвания съдебен акт по предявените от настоящия касатор, като ищец, искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД въззивният съд е възприел за съобразени със закона и доказателствения материал по делото изводите на СГС за основателност на правопогасяващото възражение на ответника за унищожаемост на сключения между страните на 10.10.2006 год. договор за предоставяне на услуга от служба по трудова медицина, с изпълнител ответното ТД, поради въвеждане в заблуждение последното в хода на проведената обществената поръчка, предхождаща договора.
Изложени са съображения, че с откритата процедура за възлагане на обществена поръчка за нуждите на възложителя ДФ ”З” с предмет „Предоставяне на услуга от служба по трудова медицина” към участниците в същата е установено императивно изискване за тяхна надлежна регистрация съгласно чл.16 от Наредба № 14 за службите по трудова медицина, като Служба по трудова медицина /СТМ/, за което те изрично са били уведомени чрез предоставената документация.
Следователно обстоятелството, че ищецът с представено в така откритата процедура нотариално заверено ксерокскопие от удостоверение № 766 от 18. 04. 2006 год. на МЗ, е удостоверил регистрацията си като СТМ, а в последствие доказателствена сила на документа е била оборена в процеса чрез писмо изх. № 9* от 11.05.2007 год. на МЗ, установяващо неистинност на съдържанието му, според Софийски апелативен съд е достатъчно, за да се счете, че в случая е налице фактическият състав на чл. 29, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.27 ЗЗД, към което законово правило в хипотезата на сключена търговска сделка нормата на чл.288 ТЗ препраща.
Позовавайки се на ангажирани по делото, съобразно въведената с чл.127,ал.1 ГПК /отм./ доказателствена тежест, доказателства за незнание на порока от ЮЛ-възложител към момента на осъщественото авансово плащане по договора и подписаните през месец март 2007 год. приемо – предавателни протоколи, решаващата инстанция е отрекла чрез тези си конклудентни действия последният да е потвърдил унищожаемата сделка – арг. от чл.35, ал.2 ЗЗД.
Допълнително изразеното в съобразителната част на обжалвания съдебен акт становище, че в случая се дължи единствено реституция на даденото по реда чл.34 ЗЗД и законовото правило на чл. 293, ал.3 ТЗ не намира приложение Софийски апелативен съд е аргументирал както с вида на порока, обуславящ конкретната недействителност на процесния договор, така и с необходимия сключването му акт за лицензиране, за издателя на който- трето лице – МЗ, създаденото с чл.35, ал.2 ЗЗД необоримо предположение е правно ирелевантно.
Следователно от изхода на делото и решаващите мотиви на въззивния съд се налага правен извод, че поставеният от касатора въпрос на материалното право е значим за конкретния правен спор по вложения от законодателя в чл.280, ал.1 ГПК смисъл и главната предпоставка за допускане на искания касационен контрол е налице.
Не би могло, обаче, да се приеме, че по отношение на същия е осъществено изискването на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Освен, че в депозираното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК касаторът не е аргументирал селективния критерий на който се позовава т.е. каква е връзката на разрешения от въззивната инстанция материалноправен въпрос, попадащ в обсега на чл.280, ал.1 ГПК с точното прилагане на закона и с развитие на правото, като единственият му довод в тази насока се свежда до „липса на съществено негово отражение в съдебната практика”, то последният е и произволен, предвид множеството непротиворечиви съдебни актове на ВКС по приложението на чл.35, ал.2 ЗЗД, вкл. решение на ОСГК на ВС- № 153/ 1958 год. по гр.д. № 116/58 год..
Същевременно в тази вр. е необходимо още да се посочи, че доколкото самата норма на чл.35, ал.2 ЗЗД е ясна и приложението и от съдилищата не довело до противоречива съдебна практика, нито последната би могла да се възприеме като неправилна, за да се налага да бъде изоставена и да се възприеме различно от вече даденото тълкуване на закона, то предпоставките на чл.280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване в случая отсъстват, което от своя страна, при създадения с действащия ГПК факултативен касационен контрол, осъществяван от ВКС изключва и разглеждане на касационната жалба по същество
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 355 от 22.04.2009 год., по гр. д. № 1134/2008 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: