О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 536
София, 16.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 04.06.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 99 /2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. И. М. от гр. К. против въззивно решение на В. окръжен съд № 657 от 02.11.2009 год., постановено по гр.д. № 648/2009 год., с което е потвърдено решение № 472/29.06.2009 год., по гр.д. № 319/2009 год. на Козлодуйския районен съд и на осн. чл.190, ал.1 ЗЗД е развален сключения между настоящия касатор, като продавач и О. К. , в качеството и на купувач, договор № 16 от 10.09.2005 год. , вписан в СВ при КРС под № 123,т.ІХ, стр. 9235 от 10.09.2005 год. за покупко – продажба на недвижим имот, представляващ празно дворно място от 1530 кв.м., находящо се в строителните граници на гр. К., част от имот с пл. № 1* кв.18 по плана на с.град при съседи: изток – улица; запад- Д. П. С. , север-улица и юг- Б. Т. с покупна цена 6 000 лева, като е уважен и предявеният в обективно кумулативно съединяване иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на горепосочената сума на ищеца, дадена на отпаднало основание.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът поддържа, че доколкото в хода на производството пред двете инстанции ищецът не е установил с допустимите от ГПК доказателствени средства, че не би сключил процесната продажба, ако към релевантния за осъществяването и момент знаеше, че продавачът не е единствен собственик на продадения недвижим имот и правото му на собственост върху последния се свежда до ? ид.ч., то елементите от фактическия състав на чл.190, ал.1 ЗЗД – отсъстват, а това изключва наличието на правна възможност за успешно упражняване на предоставеното на купувача преобразуващо право за прекратяване на съществуващата облигационна връзка между страните.
В обстоятелствената част на касационната жалба се съдържат подробни доводи и във вр. с приетата от ВОС неоснователност на направеното от ответника правопогасяващо възражение за нищожност на сключената сделка, основани на допуснато нарушение на чл.34 ЗОС и чл.18 ЗЗД.
В инкорпорирано в съдържанието на касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът, чрез своя процесуален представител- адв. Б. И. АК- Кюстендил, е обосновал касационно обжалване по приложено поле с твърдението, че с атакувания съдебен акт въззивният съд се е произнесъл „по съществен материалноправен въпрос” в противоречие с практиката на ВКС – ППВС № 3/73 год..
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по основателността на касационните основания, без да вземе становище по допускане на касационното обжалване.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от формалното и съответствие с императивните изисквания на процесуалния закон за редовността и, достъпът до касационен контрол следва да бъде отказан, поради следното:
Съгласно дадените с ТР №1/2009 год. на ОСГТК на ВКС задължителни за съдилищата в страната разяснения, релевантен по см. на чл.280, ал.1 ГПК материално-правен или процесуално- правен въпрос е този, който като включващ се в предмета на конкретния правен спор и обусловил решаващите изводи на въззивния съд, се явява от значение за крайния изход на делото и за правилността на обжалваното решение.
В случая касаторът не само не е формулирал такъв значим въпрос на материалното и/ или процесуално право по отношение на който следва да се преценява поддържаното от него основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, но той не би могъл да бъде изведен в настоящето производство и от изложените в касационната жалба твърдения, без да бъде нарушено диспозитивното начало и принципът на равенството на страните в гражданския процес, тъй като обосновавайки предпоставките за достъп до касационен контрол последният всъщност се е позовал отново на допуснато нарушение на материалния закон при преценка на елементите от фактическия състав на чл. 190, ал.1 ЗЗД и на нищожността на сключената сделка, с оглед изискванията на чл.18 ЗЗД и на чл.34 ЗОС.
Следователно доколкото анализът на правилността на отделните изводи на въззивния съд в обжалваното решение, с оглед твърдяни пороци при изграждането им, поради допуснатото нарушение на материален закон е неотносим към основанията за достъп до касационно обжалване, предпоставките за който са строго формални и изчерпателно въведени от законодателя с нормата на чл.280, ал.1 ГПК, то само на това основание – отсъствие на изискуемата се главната предпоставка, касационната жалба не следва да бъде допусната до разглеждането и по същество – арг. от т.1 на ТР № 1/ 2009 год.на ОСГТК на ВКС.
Отделен е въпросът, че и самата цитирана от касатора задължителна съдебна практика- Постановление на Пленума на ВС № 3/ 73 година, касаеща преценката по чл.87, ал.4 ЗЗД, като неотносима към разглежданата хипотеза на разваляне на договора за продажба от купувача при възможна евикция, вкл. относно условията при които последният може успешно да упражни така предоставеното му от законодателя преобразуващо право обективно не би могла да обуслови твърдяното противоречие по см. на сочения селективен критерий.
В тази вр. е необходимо само да се посочи, че въпросите за добросъвестността на купувача в хипотезата на чл.190, ал.1 ЗЗД, както и дали последният би сключил съответната продажба, ако към датата на същата е знаел състоянието на вещното право, което му се прехвърля, всякога са свързани с конкретна преценка на доказателствения материал, събран по отделното дело, поради което сами по себе си не биха могли да обосноват касационно обжалване по приложно поле – арг. от чл.281, т.3 ГПК.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на В. окръжен съд № 657 от 02.11.2009 год., по гр.д. № 648/2009 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: