О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 599
София, 14.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 09.10.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 492 /2009 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, във вр. с чл.396 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на С. ” С.- Р.-Д. И П.”, гр. Б. против въззивно определение на Софийски апелативен съд № 472 от 13.04.2009 год., постановено по ч. гр.д. № 832/2009 год., с което по реда на чл.278, ал.2 ГПК е отменено определението на СГС № 2 от 28.12.2008 год., по т.д. № 2107/2008 год. и е отхвърлена като неоснователна подадената от настоящия частен жалбоподател молба, основана на чл.389 и сл. ГПК, за допускане обезпечение на предявения от последния срещу „У”АД иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, като е обезсилена издадената на 15.01.2009 год. обезпечителна заповед.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище по реда на чл.276 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид доводите на страната и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Въззивното определение на Софийски апелативен съд не е от категорията съдебни актове, подлежащи на последващ инстанционен контрол, тъй като няма преграждащ за развитие на производството по делото ефект по см. на чл.274, ал.3,т.1 ГПК, нито дава разрешение по същество на други производства- т.2 на чл.274, ал.3 ГПК.
Обстоятелството, че с нормата на чл.396, ал.1 ГПК, аналогична на чл. 315 ГПК/ отм./ законодателят е предвидил двуинстанционен контрол над съдебните актове в обезпечителното производство, обосновава правен извод, че по отношение на тях ВКС се произнася единствено в хипотезата, когато същите са били постановени за първи път от въззивния съд, какъвто не е разглежданият случай.
В този см. поради идентичност на възприетото законодателно разрешение по отношение обжалваемостта на определенията по чл.389 ГПК, респ. по чл.390 ГПК следва да се приеме, че и даденото в т.6 на ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС разрешение, което има задължителен за съдилищата характер, не е загубило своето действие.
Следователно предвид изложеното и съобразно характерът на съдебното производство по гл.34 на ГПК, изключващ постановите в същото съдебни актове да попадат в обсега на чл.274, ал.3,т.2 ГПК, за настоящият съдебен състав отсъства създадена от закона процесуална възможност за разглеждане основателността на подадената от С. ” С.- Р.-Д. И П.”, гр. Б. частна касационна жалба.
Водим от горните съображения и на осн. чл.278, ал.1 ГПК ВКС, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима частната касационна жалба на С. ”С”, гр. Б. срещу въззивно определение на Софийски апелативен съд № 472 от 13.04. 2009 год., по ч. гр. д. № 832/2009 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: