О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 293
София, 21.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 11.12.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 683 /2009 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Б. Л. Ч. от гр. С. против въззивното определение на Софийски апелативен съд № 321 от 24.03.3009 год., по гр.д. № 434/ 2009 год., с което е потвърдено определение № 625 от 31.10.2008 год., по гр. д. № 01101/2006 год. на Софийски градски съд за прекратяване производството по горепосоченото дело поради липса на правен интерес за ищцата, настоящ частен жалбоподател, от предявените установителни искове с правно основание чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила. Развивайки подробни доводи за съществуващата разлика в правните последици при разваляне на един двустранен договор и тези от прогласяване нищожността му, частният жалбоподател обуславя правния си интерес от предявения иск, чиято основна цел, според него е да бъде защитено правото му на частната му собственост, гарантирано с Конституцията на страната.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК, във вр. с препращащата норма на чл.274, ал.3 ГПК, частният жалбоподател Ч. обосновава касационно обжалване по приложено поле с твърдението, че даденото от въззивния съд разрешение на обусловилите крайния правен резултат по делото въпроси на процесуалното и материално право- „с прекратяване на договора за концесия, поради неизпълнение отпадна ли и правният интерес от прогласяване нищожността му по исков ред за третите лица, чиито права са засегнати от същия и дали подлежат на възстановяване щетите на засегнатото от концесионния договор трето лице, при обявяване нищожността на увреждащата сделка”, е в противоречие с практиката на ВКС.
Същевременно, според изложеното, липсата на съдебна практика във вр. с концесионни договори на автомагистрали, обуславя значението на поставените въпроси и за точното прилагане на закона и за р. на правото.
Ответницата по частната жалба- Н. К. Г. в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК е споделила като основателни изложените в нея доводи.
Останалите ответници не са взели становище по същата.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост, обусловена от формалното и съответствие с императивните изисквания на процесуалния закон за нейната редовност, частната жалба не следва да бъде допусната до разглеждане по същество, поради следното:
Обжалваното определение е от категорията съдебни актове по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК, поради което допустимостта на касационно обжалване е обусловено от наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК – главна и допълнителна, които, така, както са въведени от частния жалбоподател в случая отсъстват.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което производството по предявените от настоящия частен жалбоподател Ч. , като ищец и от ответницата Н субективно съединени установителни искове по чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД – за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на концесия с предмет особено право на ползване върху обект – изключителна държавна собственост, представляващ републикански път „Калотина-Софийски околовръстен път/ Северна дъга/ – О. Стара Загора- нова Загора- Ямбол- Карнобат-Бургас” е прието за недопустимо, въззивният съд е счел, че с прекратяване на процесния концесионен договор по право и преди да са упражнени правата на концесионера, е отпаднал и правният интерес за ищците от прогласяване на нищожността на същия- абсолютна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно.
Според съжденията на СГС, възприети изцяло от въззивната инстанция, обстоятелството, че с прекратяване на атакувания по реда на чл.26 ЗЗД договор, последният е престанал да съществува в правния мир и то преди реално да са реализирани правата на страните по същия, изключва възможността, чрез него да се засягат интересите на ищците по посочения от тях в обстоятелствената частна исковата молба начин –неприключване на процедурата по отчуждаване на земите им- частна собственост и разпореждане с тях, без дадено от собствениците съгласие.
Следователно съобразени решаващите мотиви на атакувания съдебен акт налагат извод, че първият формулиран от частния жалбоподател въпрос, като обусловил крайния изход от делото попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК- основна предпоставка за допускане на касационно обжалване.
По отношение на същия, обаче не е налице изискуемата се от законодателя допълнителна предпоставка за достъп до касационен контрол – някой от изчерпателно въведените с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК критерии за селекция.
Доколкото с нормата на чл.284, ал.3 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК законодателят е възложил в тежест на частния жалбоподател да обоснове и докаже наличието на предпоставките – главна и допълнителна за допускане на касационно обжалване, уредено според действащия ГПК като факултативно, обстоятелството, че в случая частният жалбоподател не е посочил такава задължителна практика на ВКС/ респ. на ВС до 1996 год./, с която даденото от въззивната инстанция разрешение на първия от поставените процесуалноправни въпрос влиза в противоречие, изключва основателността на въведеното с частната жалба основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Що се касае до критерия за селектиране на касационните жалби по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, то както многократно е изтъквал в практиката си ВКС, същият е налице, когато или приложимата правна норма, обусловила решаващите изводи на въззивния съд е неясна или непълна и се налага по пътя на корективното и тълкуване да бъде изяснено съдържанието и, или във вр. със същата липсва съдебна практика, респ. съществуващата такава е неправилна и следва да бъде изоставена, за да бъде възприета различна, какъвто не е разглежданият случай.
Нормата на чл.26 ЗЗД не само не е неясна и не се нуждае от допълнително тълкуване, но и във вр. с приложението и, вкл. за изискуемия се за страната правен интерес съществува трайно установена непротиворечива от години съдебна практика, според която третото лице на договора, което иска прогласяване на неговата нищожност трябва да има конкретен правен интерес от обявяване на недействителността му и ако този интерес, изведен от изложеното в обстоятелствената част на исковата молба липсва, предявеният иск, както е приел и въззивният съд, се явява недопустим.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че наличието на основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъде и подробно аргументирано, което частният жалбоподател не е изпълнил, тъй като то предпоставя значимият правен въпрос, разрешен с обжалвания съдебен акт да е едновременно релевантен за точното прилагане на закона и да е от значение въобще за правото, а не само за конкретния спор – недействителността на процесния концесионен договор.
По отношение на посочения материалноправен въпрос, то доколкото същият въобще не е предмет на разглежданото дело, не е бил и обсъждан от въззивния съд, поради което не попада в обсега на чл.280, ал.1 ГПК- основна предпоставка за допускане на касационен контрол.
Водим от тези съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Софийски апелативен съд № 321 от 24. 03. 2009 год., постановено по в.ч.гр.д. № 434/2009 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: