О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 487
София, 27.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 26.03.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 944 /2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на “М” Е. , гр. С. против въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1* от 20.07.2009 год., по в.гр.д. № 1231/2009 год., с което е оставено в сила решението на Софийски градски съд № 245 от 20.03.2009 год., по т.д. № 876/2008 год. и са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора, като ищец, срещу С. обшина, гр. С. обективно съединени искове по чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на сума в общ размер от 12 556.92 лв., представляваща неплатена цена на доставени консумативи за изолатор за безстопанствени кучета, находящ се в кв.”Х”, м.”П”, по сключен след проведена процедура за обществена поръчка, договор за доставка от 16.11.2005 год., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 28.02.2008 год. до окончателното и изплащане и за реално изпълнение на поетото от ответника задължение – получаване на доставената стока по Приложение № 1 към договора.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на чл.20 ЗЗД и на процесуалния закон, поради което и на основание по чл.281, т.3 ГПК се иска отмяната му.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е обоснована с твърдението, че “обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС по прилагането на чл.20 ЗЗД относно въпросите на тълкуването на договорите и по прилагането на чл.188 ГПК/ отм./”.
Израз на соченото противоречие, според касатора се явяват цитираните от него в тази вр. 12 бр. решения на ВКС, постановени в периода 1997 год. – 2009 год., както и определения: № 38/22.01.2009 год., по гр.д. № 4605/ 2008 год. на ВКС ІV г.о. и № 77/ 09.02.2009 год., по т.д. № 523/2008 год. на ІІ-ро т.о. на ВКС, с които касационното обжалване е допуснато, по отношение на въпроса за приложението на чл.20 ЗЗД.
Противоречието със съдебната практика по процесуалноправния въпрос е обосновано с дадените с ППВС № 7/65 год. задължителни за съдилищата в страната указания относно начина на преценка на доказателствения материал по делото, както и с решение № 342/2002 год. по гр. д. № 1141/2001 год. на V- то г.о. на ВКС, израз на трайната съдебна практика на ВКС във вр. с чл.188, ал.1 ГПК/ отм./.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по основателността на искането за допускане касационната жалба на ТД“М” Е. до разглеждането и по същество от касационната инстанция, като алтернативно са наведени и доводи срещу оплакванията за неправилност на обжалвания съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт и е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от формалното и съответствие с изискванията на процесуалния закон за нейната редовност, искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно, поради следното:
Осъществяваният от ВКС касационен контрол, съгласно създадената с действащия ГПК процесуалноправна уредба на касационното производство е факултативен и поради това допустим само при наличие на изчерпателно и лимитивно изброените от законодателя в чл.280, ал.1 ГПК формални предпоставки- главна и допълнителна.
Преценката за съществуването на същите, възложена в изключителна компетентност на касационната инстанция в производството по чл.288 ГПК се извършва, обаче, единствено въз основа на въведените от касатора твърдения и доводи, комуто законодателят императивно е поставил в тежест да ги посочи и докаже.
В случая, това формално изискване на процесуалния закон не е спазено точно.
Касаторът не е формулирал конкретен въпрос на материалното и/ или процесуално право, който като специфичен за делото и включващ се в предмета на индивидуализирания чрез основанието и петитума правен спор, да е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, а чрез тях и неговия краен изход, тъй като общото посочване, че “обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС по прилагането на чл.20 ЗЗД, относно въпросите на тълкуването на договорите и по прилагането на чл.188 ГПК/ отм./” не удовлетворява въведеното с чл.280, ал.1 ГПК изискване за водещото основание за достъп до касационен контрол, по вложения от законодателя смисъл в същото, съгласно възприетото в т. 1 на ТР №1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Само по себе си така констатираното несъответствие с изискванията на процесуалния закон е достатъчно, за да бъде отречена допустимостта на касационното обжалване.
Независимо от изложеното по- горе, то дори и да се приеме, че с допустимото уточенение на материалноправния въпрос от касационната инстанция, той всъщност се свежда до задължението на съда при преценка добросъвестното или не изпълнение на договора да издири и установи действителната обща воля на съконтрахентите в съотвествие със законовато правило на чл.20 ЗЗД, не е налице визираното от касатора основание за селектиране на касационните жалби, което с оглед характера на цитираните съдебни актове на отделни състави на ВКС, следва да се преквалифицира по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, а не по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
За да постанови обжалваното решение по предявените искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД въззивнита инстнация е счела за недоказано, при така събраните по делото доказателства и въведената с чл.127, ал.1 ГПК/ отм./ доказателствена тежест в процеса, твърдяното с исковата молба договорно неизпълнение на ответника – С. о. чрез специализирано звено ОП ”Е” на произтичащите от сключения на 16.11.2005 год. договор за доставка на консумативи, съгласно Приложение № 1 към него, задължения, поради което е отрекла и наличието на основание за ангажиране на договорната му отговорност за обезвреда и за реално изпълнение.
Тълкувайки клаузите на сключената сделка поотделно и в тяхната взаимна връзка рещшаващият съд е изградил правен извод, че конкретните количества консумативи, предмет на договора се определят в рамките на общо договорената стойност на същите – не повече от 42 350 лв. само със заявка от възложителя.
Следователно, според съдържащите се в съобразителната част на обжалвания съдебен акт съждения на въззивния съд, заявявайки необходими консумативи в срока на действие на договора и в съответствие с Приложение № 1 към същия на обща стойност от 38 263.08 лв. с ДДС, която безспорно е заплатил на ищеца, ответникът добросъвестно е упражнил предоставеното му по обща воля на съконтрахентите право на преценка относно конкретното количество артикули от договорената стока и обстоятелството, че същите са в рамките на максималната стойност на сделката, в която долна стойностна граница отсъства, изключва твърдяното договорно неизпълнение от страна на последния.
Следователно даденото от въззивната инстанция разрешение на поставения от касатора с направеното в настоящето производство уточнение, матераилноправен въпрос не е в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.20 ЗЗД, израз на коята са и посочените от касатора съдебни актове на отделни състави на ВКС и която е в смисъл, че при неяснота, съмнение или двусмислие на договорните клаузи, действителната обща воля на съконтрахентите се извежда чрез тълкуване.
Що се касае до законосъобразността на извършеното тълкуване, в каквато насока са и доводите на касатора, вкл. и с оглед спазване на въведените от законодателя критерии, то този въпрос, като свързан с правилното приложение на материалния закон е относим към основанията за касационно обжалване, въведени с чл.281, т.3 ГПК, но е ирелевантен за допустимостта на касационното обжалване, поради което не подлежи на обсъждане в настоящето производство.
Противоречие в практиката по см. на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, с оглед визираното от касатора ППВС № 7/65 год. не обуславя и осъществената от ВКС в обжалваното решение преценка на събрания доказателствен материал по делото, т.е. приложението на чл.188, ал.1 ГПК/ отм./.
Освен, че позоваването на цитираното Постановлнеие на Пленума на ВС в случая не е съвсем коректно, тъй като то касае някои въпроси на второинстанционното производство по ГПК/ отм/ и визираният абзац е изваден от контекста на т.4 от ППВС № 7/65 год., с която е разясена разликата между основанието за отмяна по чл.207, б.”г” ГПК/ отм./ и това по чл.207,б.”б” ГПК/ отм./, то обстоятелството, че при изграждане на крайния си правен извод за отсътвие на договорно неизпълнение от страна на ответника, Софийски апелативен съд, в правомощията си на инстанция по същество на спора е подолжил на анализ всички събрани по делото доказателства, както е взел предвид и е обсъдил и доводите на страните, изключва съществуването на противоречие по отношение приложението на чл.188, ал.1 ГПК / отм./, както със задължителната практика на ВКС – цитираното ППВС, така и на трайно установената съдебна практика, обективирана в цитираното решение № 342/2002 год., по гр.д. № 1141/2001 год. на V-то г.о..
Всъщност необходимо е да се посочи, че доводите на касатора във вр. с приложението на горепосочената процесуална норма, макар и съдържащи се в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не обосновават приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, а отново преповтарят въведеното с касационната жалба оплакване за неправилно приложен процесуален закон, който порок, обаче, може да бъде предмет на разглеждане едва след допускане на касационното обжалване – арг. от чл.281, т.3 ГПК.
Водим от тези съображения и на осн. чл.288 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1* от 20.07.2009 год.,по в. гр. д. № 1231/2009 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: