О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 414
София 02.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 14.11.2008 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 235 /2008 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.2 ГПК, във вр. с чл.279 ГПК.
Образувано е по частната жалба на „Т” Е. , със седалище гр. С. и ”Н” О. , гр. С., действащи като консорциум „Т” ДЗЗД против разпореждане на Бургаския окръжен съд от 29.04.2008 год., с което е върната, като процесуално недопустима подадената от настоящите частни жалбоподатели касационна жалба срещу въззивното решение на същия съд от 22. 02. 2008 год. по в.гр.д. № 671/2007 год., с вх. № 5380 / 10.04.2008 год.
С частната жалба е въведено оплакване за недопустимост на обжалваното разпореждане, по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон – чл.286 ГПК във вр. с чл.284 ГПК, поради което се иска отмяната му.
Ответникът по частната жалба ” Б. Ш. ЕК.” О. , гр. Б. е взел становище по реда на чл.276, ал.1 ГПК, като е възразила срещу основателността и.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страните във вр. с инвокираното оплакване и провери правилността на обжалваното разпореждане, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, във вр. с чл.279 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК, във вр. с чл.279 ГПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна и следва да бъде уважена, независимо, че крайният правен резултат по отношение допустимостта на касационната жалба остава същият.
Основателно е оплакването на частния жалбоподател, че при постановяване на обжалвания съдебен акт Бургаският окръжен съд е излязъл извън компетентността си, поради което постановеното разпореждане е недопустимо.
Възникналият в случая процесуалният спор относно наличието на право на обжалване за настоящите частни жалбоподатели не касае редовността на подадената от същите касационна жалба, както неправилно е приел Бургаският окръжен съд, а нейната допустимост, поради което и с оглед разпореденото от чл.285 и сл. ГПК този спор се явява извън възложените на въззивната инстанция правомощия по проверка на нейната редовност.
Следователно обстоятелството, че законодателят не е овластил въззивния съд, чрез който касационната жалба се подава да преценява допустимостта и, извън хипотезата на чл.286, ал.2 ГПК, във вр. с чл.280, ал.2 ГПК, обосновава правен извод, че тази проверката, с посоченото изрично от закона отклонение, е от изключителна компетентност на касационната инстанция и като не е съобразил горното Бургаският окръжен съд е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, независимо от правилния краен правен резултат.
Предвид правомощията на касационната инстанция, въведени с чл.278 и сл. ГПК, във вр. с чл.279 ГПК делото не следва да бъде върнато на въззивния съд за администриране и изпращане отново по компетентност на ВКС, а следва въпросът относно обжалваемостта на постановеното от БОС въззивно решение от 22.02.2008 год. по в.гр.д. № 671/2007 год. да бъде разгледан в образуваното по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК производство от настоящия състав на ВКС, който счита, че подадената от „Т” Е. , със седалище гр. С. и ” Н. Ч.” О. , гр. С., действащи като консорциум „Т” ДЗЗД касационна жалба се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Обстоятелството, че с нормата на чл.120, ал.5 ЗОП, в редакцията и, публикувана в „Д. В.” бр.28/2004 год. и приложима към разглеждания от БОС правен спор, законодателят изрично е изключил от обсега на осъществявания от ВКС инстанционен контрол постановените по реда на ЗОП въззивни решения на окръжния съд, обосновава правен извод, че за касаторите отсъства възникнало в тяхна полза процесуално потестативно правомощие да обжалват въззивното решение на Бургаския окръжен съд, предмет на процесната касационна жалба.
От своя страна отсъствието на право на жалба-абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, за която съдът следи служебно, води до недопустимост на така подадената касационна жалба и изключва наличието на процесуална възможност за касационната инстанция да се произнесе по основателността на наведените с нея оплаквания.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, на осн. чл.274, ал.1, т.2 ГПК, във вр. с чл.279 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА постановеното на 29.04.2008 год. от Бургаския окръжен съд разпореждане, с което е върната касационна жалба,вх. № 3380/ 10.04. 2008 год. на подателите и „Т” Е. , със седалище гр. С. и ”Н” О. , гр. С., действащи като консорциум „Т” ДЗЗД.
ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустима касационната жалба на „Т” Е. , със седалище гр. С. и ”Н” О. , гр. С., действащи като консорциум„Т” ДЗЗД срещу въззивно решение на Бургаския окръжен съд от 22.02.2008 год. по гр.д. № 524/2006 год. с вх. № 3380/10.04.2008 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС, търговска колегия в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: