О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 486
София, 27.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 14.05.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 18 /2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД ”П”О. , със седалище гр. Т. против въззивното решение на Търговищкия окръжен съд № 134 от 27.10.2009 год., постановено по в.гр.д. № 244/ 2009 год., с което при условията на чл.271 ГПК е отхвърлен като неоснователен предявения от “П” О. , гр. Т. срещу Е. С. Й. Н. , упражняващ търговска дейност под фирма “К”, с адрес на управление- гр. Т., иск по чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.327, ал.1 ТЗ за заплащане на сумата 2 619.76 лв., представляваща неплатена цена за доставка на стоки по фактура № 2887/29.08.2008 год., като на осн. чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ответника са присъдени и деловодни разноски от 58.00 лева.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила по преценка на събрания доказателствен материал по делото и на материалния закон- чл.327, ал.1 ТЗ, поради което и на осн. чл.281, т.3 ГПК се иска отмяната му.
В обстоятелствената част на касационната жалба са изложени подробни доводи срещу възприетата от въззивния съд неотносимост на създадените между страните трайни търговски отношения към възникналия правен спор и възприемане на приложената по делото счетоводна справка, изходяща от ТД- ищеца за честен документ, който не обвързва решаващия съд с материална доказателствена сила, като се поддържа, че доколкото последната е документ- извлечение от счетоводен продукт за управление складовата наличност на търговеца –ЮЛ, то той се явява официален по см. на чл.179, ал.1 ГПК установяващ по несъмнен начин съществуването на неплатен остатък от общо дължимата на ищеца покупна цена за доставени на ответника, в качеството му на Е. алкохолни, безалкохолни напитки и минерална вода.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал касационно обжалване по приложно поле с твърдението, че “при изграждане на правните си изводи въззивният съд е изопачил фактите по делото, поради което същите са в противоречие със събраните по делото доказателства, както и с практиката на ВКС, израз на която са приложените решение на касационната инстанция: № 111/ 2005 год., по гр.д. № 495/2004 год. на І.т.о.; № 1300/20.10.99 год., по гр. д. № 548/99 год. и № 288/01.04.2004 год., по гр.д. № 469/2003 год., което наред с противоречието, произтичащо от различното разрешение на настоящия правен спор в съдебните актове на първоинстанционния и въззивния съд, обуславя наличието на селективния критерии по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Същевременно според касатора обстоятелството, че с обжалваното решение въззивният съд “се е произнесъл въз основа на доказателствата, които са с обратна тежест, игнорирал е като доказателство нередовното счетоводство на ищеца, разместил е доказателствената тежест и не е обсъдил всички събрани доказателства, вкл. липсата на направено в срока за подаване отговор на исковата молба, възражение “, с което е нарушил материалния и процесуален закони, съобразно практиката на съдилищата в конкретно посочените 5 съдебни акта на ВКС, постановени в периода 1999 год.- 2006 год. и 3 съдебни акта на ВАС, обосновава правен извод за наличие на въведения с т.3 на чл.280, ал.1 ГПК критерий за селектиране на касационните жалби.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, излагайки съображения за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, като взе предвид доводите на страните и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от формалното и съответствие с императивните изисквания на процесуалния закон за редовността и, касационното обжалване не следва да бъде допуснато, поради следното:
Осъществяваният от ВКС касационен контрол по действащия ГПК е факултативен.
Неговата допустимост, според създадената процесуалноправна уредба на касационното производство е обусловена от наличие на изчерпателно и лимитивно посочени от законодателя в чл.280, ал.1 ГПК формални предпоставки- главна и допълнителна.
От своя страна възложената в изключителна компетентност на касационната инстанция преценката относно съществуването на процесуалните предпоставки за достъп до касационен контрол в производството по чл.288 ГПК се извършва единствено въз основа на въведени твърдения и доводи от жалбоподателя, комуто законодателят императивно е поставил в тежест да ги посочи и докаже.
В случая законовата повеля на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е изпълнена, макар формално жалбоподателят да е депозирал като приложение към касационната жалба самостоятелно изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Видно от съдържанието им, той не само не формулирал конкретен и специфичен за разглеждания правен спор по предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.327, ал.1 ГПК въпрос на материалното и/ или процесуално право, по който въззивният съд се е произнесъл в противовес на трайната практика на ВКС, чийто израз се явяват цитираните и приложени по делото съдебни актове на касационната инстанция, но всъщност отново е възпроизвел въведените с касационната жалба оплаквания, касаещи правилността на обжалваното въззивно решение, с оглед законосъобразността на направената от решаващия съд преценка на събрания по делото доказателствен материал и доказателствената сила на приложената компютърна справка- извлечение от неговия складов софтуер, приета за частен и поради това необвързавщ съда с материална доказателствена сила свидетелстващ, а не официален документ.
Следователно доколкото значимостта на правния въпрос, попадащ в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, както това е прието и в т.1 та ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, всякога се включва в предмета на делото и в този см. се определя от правните изводи на съда, а не се свежда до приетата за установена по делото фактическа обстановка, то визираното от касатора “противоречие на изводите на въззивния съд с доказателствата по делото”, сочещо на необоснованост и ” допуснато нарушение на материалния и процесуален закони” не могат да обосноват същия – главна предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Отсъствието на посочен от касатора въпрос, обуславящ касационно обжалване по приложно поле само по себе си е достатъчно, за да бъде отречен достъпа до касационно обжалване, без дори да бъдат подлагани на обсъждане визираните от страната критерии за селекция по т.2 и по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК – допълнителна процесуална предпоставка за допускане на касационната жалба до разглеждането и по същество.
Отделен в тази вр. е въпросът, че извършваната от ВКС преценка на предпоставките за достъп до касационен контрол в производството по чл.288 ГПК, по необходимост предпоставя и аргументиране на последните в достатъчна степен и само бланкетното изписване на законовия текст, като е в случая, не удовлетворява това изискване на процесуалния закон.
Същевременно доколкото в практиката на ВКС по см. на т.2 на чл. 280, ал.1 ГПК се включват само влезлите в сила съдебни актове на различните съдилища в страната, вкл. на отделни състави на ВКС, но постановени по реда на гражданското съдопроизводство то цитираните съдебни решения на отделни състави ВАС са неотносими към твърдяното противоречие.
От характера на въззивното производство по действащия ГПК и правомощията на въззивната инстанция, като съд по съществото на спора, пък следва, че различното разрешение на поставения правен въпрос, респ. на възникналия правен спор, както се твърди в случая, съдържащо се в първоинстанционния съдебен акт и във въззивния обективно не би могло да създаде противоречие и арг. в тази насока е нормата на чл.271, ал.1 и сл. ГПК.
Що се касае до основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, то при наличието на съществуваща трайна практика на съдилищата, за която липсват доказателства, че следва да бъде изоставена, за да бъде възприета нова, обусловена от настъпили промени в обществото и правната мисъл и на която самият касатор се позовава, соченото основание се явява неприложимо.
Или в обобщение следва да се отбележи, че касаторът е допуснал неоправдано от процесуалния закон смесване между основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК с основанията за достъп до касационен контрол по чл.280, ал.1 ГПК, поради което, при отсъствие на създадена от законодателя процесуална възможност касационната инстанция сама, вместо страната да изведе значимия за делото въпрос на материалното или процесуално право, попадащ в обсега на чл.280, ал.1 ГПК, вкл. по съображения черепни от диспозитивното начало и равенството на страните в процеса, искането за допускане касационната жалба до разглеждане по същество се явява неоснователно, в каквато насока са и дадените с т.1 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС задължителни за съдилищата разяснения.
Или дори твърдяните от страната пороци на обжалвания съдебен акт, свързани с правилността му да са налице, като неотносими към основанията за допускане на самото касационно обжалване, те не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Търговищкия окръжен съд № 134 от 27.10.2009 год., по в. гр. д. № 244/2009 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: