О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 412
София 01.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 21.11.2008 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 377 /2008 година
Производството е по чл.278 и сл. ГПК,във вр. с чл.274, ал.3,т.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на ТД ”А” Е. , гр. Б. против въззивното определение на Русенския окръжен съд № 349 от 10. 07.2008 год., постановено по в.ч.гр.д. № 473/2008 год., с което е оставено в сила определение № 159 от 16.05.2008 год. по гр.д. № 89/2008 год. на Беленския районен съд и на осн. чл.390, ал.2,във вр. с ал.1 ГПК е отменено допуснатото по молба на настоящия частен жалбоподател обезпечение на бъдещия му иск срещу ПД ”А” гр. Р., поради непредявяване на същия в дадения на молителя срок.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му.
Поддържа се, че в нарушение на чл.179 и сл. ГПК при изграждане на правния си извод за неспазен срок на предявяване на иска, по който е допуснато процесното обезпечение въззивната инстанция се е позовала единствено на издаденото от БРС удостоверение № 150 от 23.04.2008 год., без да съобрази доказателствената сила на извършените в обратен смисъл във входящите регистри и описните книги на съда записвания, удостоверени с представения препис от исковата молба на ТД ”А” ЕООД.
Ответната по частната жалба страна е възразила по основателността и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страните във вр. с инвокираните оплаквания и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278 и сл. ГПК намира:
Частната жалба, предвид отсъствието на данни за осъществено връчване на страната на обжалвания от нея акт, в съответствие с разпореденото от чл.7, ал.2 ГПК следва да се приеме за подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК/ в сила от 01.03.2008 год./ от надлежна страна в процеса, срещу определение, имащо преграждащ за развитие на обезпечителното производство ефект, поради което е процесуално допустима, съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
С оглед изложените от частния жалбоподател основания и данните по делото, настоящият състав намира, че в случая отсъства основание за допускане на искания от страната касационен контрол, поради следното:
Съгласно приложимата по силата на препращащата норма на чл. 274, ал.3 ГПК разпоредба на чл.280, ал.1 ГПК, задължителна предпоставка за допустимост на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който следва да е налице и едно от изчерпателно изброените в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК основания-въпросът да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Следователно обстоятелството, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по въпроса относно релевантния за отмяната на допуснатото на 29.02.2008 год. по реда на чл. 309 ГПК /отм./ обезпечение на бъдещия иск на ТД ”А” Е. момент и за начина на установяване спазването на дадения от съда срок за предявяване на така обезпечения иск от страна на молителя, които са съществени за изход на образуваното обезпечително производство по гр.д. № 89/2008 год., обосновава правен извод за наличие на изискуемата се от чл. 280, ал.1 ГПК процесуална предпоставка за допустимост на обжалването, предприето от страната пред касационната инстанция в съответствие с чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.
Не е налице обаче, поддържаният от частния жалбоподател критерий за селекция, въведен с чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Освен, че в приложеното към частната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е посочено изрично връзката между поставените за разглеждане от ТД ”А” Е. съществени процесуалноправни въпроси по см. на чл.280, ал.1 ГПК, по които Русенският окръжен съд се е произнесъл и конкретната приложена норма на чл.390, ал.2 ГПК, аналогична на чл.309 ГПК/ отм./, което задължение на частния жалбоподател произтича от чл.284, ал.3 ,т.1 ГПК във вр. с чл.274, ал.3 ГПК и е свързано с разбирането, че точното прилагане на закона изисква субсумиране на конкретния фактически състав под разпоредбата, която го урежда, то тази законова разпоредба не е нито неясна, нито непълна, за да следва по тълкувателен път да бъде изяснявано съдържанието и.
Същевременно, обстоятелството, че във вр. с приложението на чл. 309 ГПК/ отм./, аналогичен на чл.390 ГПК съществува последователна практика на ВКС, отразена в множество съдебни актове е достатъчно,за да се отрече и значимостта на разглеждане частната жалба на ТД”А” Е. за развитието на правото.
Водим от горното и на осн. чл.278 и сл. ГПК във вр. с чл.274, ал.3,т.2 ГПК настоящият състав на ВКС,второ отделение,търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Русенския окръжен съд № 349 от 10. 07.2008 год.,по в.ч.гр.д. № 473/2008 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: