О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 554
София, 24.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 28.05.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 79 /2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД”А” Е. , гр. Г. против въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 180 от 26.09.2009 год., постановено по в.т.д. № 431 / 2009 год., с което е оставено в сила решение № 63 от 24.04.2009 год., по гр. д. № 723/2007 год. на Великотърновския окръжен съд и е уважен предявения от Н. Х. С. срещу касатора, като ответник, конститутивен иск по чл.74 ТЗ за отмяна, като незаконосъобразни взетите от проведено на 20.06.2007 год. ОС на съдружниците на ЮЛ- търговец решения за изключване на ищцата, като съдружник, за заплащане дружествения дял на изключения съдружник, изчислен след извършване на ревизия, съгласно баланса на дружеството към 30. 06. 2007 год., за преразпределяне дружествените дялове на изключения съдружник, възлизащи на 25 дяла от по 100 лв. всеки, като същите се поемат от останалия съдружник А. Д. С. , който след придобиване на всички дялове, да приеме и подпише учредителен акт на „А” ЕООД.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила, касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал касационно обжалване по приложно поле с твърдението за наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
В тази вр. поддържа, че по значимите за решаващите изводи на въззивния съд въпроси на материалното право- „За връчване поканата и за 14 дневния срок за предявяване на иска по чл.74 ТЗ, след провеждане на ОС”, „Нарушена ли е разпоредбата на чл.139, ал.1 ТЗ?” и „Към кой момент ищцата Н. Х. С. е узнала за проведеното на 20.06.2007 год. ОС на ТД – ответник?” е налице противоречие в практиката на съдилищата.
В подкрепа на твърдението за съществуващо противоречие по см. на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК е цитирано решение № 47 от 21.03.3005 год., по в.гр.д. № 512/2004 год., което не е представено в препис по делото, както и решение № 304 от 06.12.2007 год., по в.т.д. № 469/2007 год., приложено с касационната жалба в незаверен препис.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване и алтернативно срещу основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба обусловена от формалното и съответствие с изискванията на процесуалния закон за нейната редовност, касационното обжалване не следва да бъде допуснато, поради следното:
За да постанови обжалвания съдебен акт и да потвърди първоинстанционното решение на Великотърновския окръжен съд, с което предявения от Н. Х. С. срещу настоящия касатор, като ответник, конститутивен иск с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на взетите от проведеното на 20.06.2007 год. ОС на ТД ”А” ООД решения, е уважен изцяло въззивният съд е приел за доказано, съобразно въведената с чл.127, ал.1 ГПК/ отм./ доказателствена тежест, свикване на този върховен колективен орган на ЮЛ- търговец, правно и структурно обособен в ООД в нарушение на разпоредения от чл.139, ал.1 ТЗ императивен ред, възпроизведен и в клаузата на чл.23 от Дружествения договор.
Изложени са съображения, че доколкото в хода на делото е била оборена доказателствената сила на приложеното писмено доказателство за надлежно известяване на съдружника – обратна разписка с № пратка 90018865, адресирана до С. , по съображения за практическата и житейска невъзможност пратката по данните от оспорения документ да е приета за изпращане на 12.06.2007 год. в 16.48 ч., а да е получена на тази дата, но в значително по- ранен от изпращането и час- 11ч., то при безспорното отсъствие и на достатъчна индивидуализация на нейното съдържание, визираното нарушение на закона – чл.139 ТЗ и на чл. 23 от Дружествения договор, на което съдружникът- ищец се позовава е установено.
Следователно от преценка на съдържанието на решаващите мотиви на Великотърновския апелативен съд, изложени в съобразителната част на обжалвания съдебен акт се налага извод, че поставените от касатора въпроси на материалното и процесуално право, макар и твърде непрецизно формулирани, като фактически, а не правни в определени свои части, се включват се в предмета на делото и са обусловили неговия краен правен резултат, поради което попадат в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК- главна предпоставка за допускане на касационен контрол.
По отношение на тези въпроси, обаче, не е изпълнено визираното от касатора основание за селектиране на касационните жалби, допълнителна процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните.
Освен, че посоченото от касатора и единствено приложено решение на Великотърновския апелативен съд № 304/2007 год., по т.д. № 469/ 2007 год. няма данни да е влязло в сила и само това основание е достатъчно, за да се отрече възприемането му за съставна част от практиката на съдилищата по вложения от законодателя в т.2 на чл.280, ал.1 ГПК смисъл – източник на противоречие, както това е прието и в т.3 на ТР на ОСГТК на ВКС № 1/2010 год.,то възприетото в него разрешение относно приложението на императивната норма на чл.139, ал.1 ТЗ и проверката, която решаващият съд е длъжен да извърши в производството по иск с правно основание чл.74 ТЗ, когато законосъобразността на взетите решения е оспорена, поради неспазване процедурата за свикване и провеждане на ОС на търговец- ООД не е в несъответствие с даденото от въззивния съд разрешение в обжалвания съдебен акт относно тълкуването и прилагането на материалния закон.
Следователно, доколкото различния правен резултат по съпоставяните делата е обусловен от конкретната преценка на фактическия и доказателствен материал по същите, вкл. от успешно проведеното от ищцата по настоящия правен спор оспорване на приложеното писмено доказателство- обратна разписка, то не е налице онази идентичност, която може да обуслови наличие на релевантно за допускане на касационното обжалване, противоречие.
С оглед изхода на делото в настоящето производство, на осн. чл.78, ал.3 ГПК на ответника се следват деловодни разноски, в каквато насока е и направеното от последния, чрез неговия процесуален представител, искане.
Обстоятелството, обаче, че по делото липсват доказателства за реалното им осъществяване, обосновава правен извод, че те са недължими, поради което не се присъждат. Деловодните разноски в проведеното производството по чл.288 ГПК в случая следва да останат за страните, така както са направени от тях.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновския апелативен съд № 180 от 26.09.2009 год., по в.т.д. № 431 / 2009 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: