О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 472
София, 23.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 21.11.2008 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 291 /2008 година
Производството е по чл.274, ал.2,пр.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Е. С. , А. С. , упражняващ търговска дейност под фирма „Ч” от гр. С. против определение № 271 от 09.04.2008 год., постановено по т.д. № 637/2007 год., с което е оставена без разглеждане молбата на настоящия частен жалбоподател за отмяна на влязлото в сила решение на Радневския районен съд № 20 от 21.04.2003 год. по гр.д. № 419/2002 год., основана на чл.231, ал.1,б.”а” и б.”е”ГПК/ отм./ и е прекратено като недопустимо производството по делото.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила- чл.232, ал.1 ГПК/ отм./, във вр. с чл.33 и сл. ГПК/ отм./, предвид началото на преклузивните срокове за всяко от различните въведени основания за отмяна .
Ответната по частната жалба страна не е взела становище по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страната, във вр. с инвокираното оплакване и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278 и сл. ГПК, намира:
При липсата на доказателства за извършено връчване на съобщение и препис от обжалвания съдебен акт на частния жалбоподател, частната жалба следва да се приеме за подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК. Обстоятелството, че същата е депозирана от надлежна страна в процеса, срещу подлежащо на касационен контрол определение, обосновава правен извод, че е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна.
За да постанови обжалваното определение, тричленният състав на ВКС, търговска колегия е приел, че подадената от Е. С. , А. С. , упражняващ търговска дейност под фирма „Ч” от гр. С. молба за отмяна, основана на чл.231, б.”а” и б.”е” ГПК е просрочена, предвид твърдяната от самия молител в обстоятелствената част на същата дата на узнаване за постановеното от РРС решение по гр.д. № 419/2002 год.- 03. 02.2007 год. и тази, на която му е съобщено/ началото на м. април 2007 год./ постановление № 210/ 28.03.2007 год. на Районна прокуратура гр. Р..
Същевременно, според изложеното в съобразителната част на обжалваното определение, в случая датата на узнаване от молителя за Постановление № 210/ 28.02.2007 год. на районна прокуратура гр. Р. за отказ да се образува досъдебно производство на районна прокуратура гр. Р. се явява правноирелевантна, тъй като самата преписка е образувана по повод жалба на настоящия частен жалбоподател за постановяване на атакуваното понастоящем решение чрез използване на документи с невярно съдържание, които са и сочените всъщност от молителя новооткрити писмени доказателства по см. на чл.231, ал.1,б.”а” ГПК.
Определението, в частта му, касаеща подадената от Е. С. , А. С. , упражняващ търговска дейност под фирма „Ч” от гр. С. молба за отмяна, основана на чл. 231, ал.1,б.”а” ГПК/ отм./ е неправилно.
Обстоятелството, че в подадената до РРП жалба настоящият молител е поддържал твърдение за наличието на използвани в производството по гр.д. № 419/2002 год.пред РРС документи с невярно съдържание- данъчни фактури и др., само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че това е и началният момент на срока по чл.232, ал.1 ГПК.
Първо, при благоприятен за Е. С. А. С. изход от образуваната по повод жалбата му пред РРП преписка, същият не би имал правен интерес от провеждане на извънредното производство по чл.231, ал.1,б.”а” ГПК, тъй като би могъл да защити интересите си и чрез предявен в наказателното производство граждански иск.
Следователно моментът, който в разглежданата законова хипотеза може да се приеме за начало на тримесечния преклузивен срок по чл.232, ал.1,пр.1 ГПК / отм./ е датата на която на страната е узнала за постановлението на РРП за отказ да се образува досъдебно производство и изложените в противна насока съждения на предходния тричленен състав на ВКС не се споделят от настоящият.
Второ, по делото липсват каквито и да било данни, че преди надлежното връчване на Постановление № 210/ 28. 03. 2007 год. на РРП за отказ да се образува досъдбено производство на молителя Е. С. А. С. с фирма „Ч”, последният е знаел за съществуването на извършена от същия съд – Сливенски окръжен съд регистрация на друг Е. С. Б. С. със същото фирмено наименование „Ч”.
Обстоятелството, че законодателят е въвел изрично изискване към регистърния съд служебно да следи за уникалност на регистрираната фирма, вкл. в хипотезата на чл.59 ТЗ, във вр. с чл.58 ТЗ изключва възприемане поведението на настоящия молител като проявено процесуално нехайство да охрани интересите си, независимо от публичния характер на търговския регистър.
Отделен остава въпросът, че е недопустимо правните последици на допуснатото от регистърния съд нарушение на вменено му от закона служебно задължение да бъдат поставени в тежест на молителя, вкл. при издаденото от СОС удостоверение за актуално състояние от 24. 09. 2002 год. – № 989/97 год., приложено по делото.
Що се касае до съдържащото се в молба вх. № 4436/03.08.2007 год. / л.12/, признание на молителя за момента на връченото му от РРП Постановление за отказ, то дори считано от същия – началото на м.април 2007 год., към датата на депозиране молбата за отмяна в канцеларията на районен съд гр. Р..07.2007 год./ началото на м. юли 2007 год./ тримесечният преклузивен срок по чл.232, ал.1 ГПК/ отм./ за страната не е изтекъл.
Доколкото законодателят не е предвидил правна възможност процесуалните срокове по ГПК/ отм./ да бъдат изчислявани по начин различен от определения в чл.32, ал.2 и сл. ГПК/ отм./, то „началото на м. април”, по употребения от молителя израз, не би могло да се възприеме за конкретно начало на броенето на прекратителния срок по чл.232, ал.1 ГПК/ отм./ и като не е съобразил горното ВКС, тричленен състав на търговска колегия неправилно е приложил процесуалния закон.
Водим от изложените съображения и на осн. чл.274, ал.2, пр.ІІ ГПК, настоящият състав на ВКС, второ отделение,търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА определение Р № 271 от 09.04.2008 год., постановено по т.д. № 637/2007 год. на ВКС, тричленен състав на първо отделение, търговска колегия.
ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по основателността на подадената от Е. С. А. С. , упражняващ търговска дейност под фирма „ ЧЕФО- С. СТЕФАНОВ”, гр. С. молба за отмяна по чл.231, б.”а” ГПК / отм./ на влязлото в сила решение № 20/21.04.2003 год. по гр. д. № 419/2002 год. на районен съд гр. Р..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: